Решение № 601 от 26.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110100313 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Ищецът П. П. К. твърди, че с ответника К. П. К. са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 27.09.2022 г., с адрес: гр. ******* находящ се на ет. 5 в сграда с идентификатор *******, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.54 кв.м., прилежащи части: изба – 2.20 кв. м. и 0.6798 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***********, ***********, под обекта *******, над обекта – ***********.

Заявява, че по силата на Договор за покупко-продажба на държавен имот от 24.12.1982 г. ответникът и майката на страните С. Т. К. са придобили имота при равни квоти /по ½ идеална част за всеки от тях/. Уточнява, че към датата на сключване на договора никой от двамата не се е намирал в граждански брак, поради което са придобили съответната идеална част от имота в лична собственост. Сочи, че след смъртта на С. К.а по силата на наследственото правоприемство нейната ½ идеална част е преминала в собственост на П. К.а и К. К. – по ¼ идеална част за всеки от тях.

Ищецът излага, че до есента на 2022 г. между него и ответника не е съществувал спор относно ползването на имота. Заявява, че самият той живее 1 в К. и ползва собствената си ¼ идеална част от него само докато пребивава в България. При последното му пребиваване в страната обаче между него и ответника възникнал спор относно ползването на жилището, като К. К. го възпрепятствал да постави в апартамента легло и гардероб, в който да съхранява свои вещи. Ответникът отказал доброволно да разпределят ползването на жилището.

Отправя искане до съда за разпределение на ползването на гореописания имот.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на иска.

Ответникът потвърждава, че с ищеца са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти, както и че ищецът е ползвал едната стая от жилището, когато веднъж годишно пребивавал в България. Сочи, че брат му целогодишно съхранява свои вещи в апартамента.

Заявява, че проблем между страните възникнал, когато ищецът през 2022 г. предявил претенции за преустройство на апартамента, в резултат на което целогодишно да ограничи достъпа му до едната стая. Ответникът намира това предложение за неприемливо, тъй като ползва имота като жилище заедно с жената, с която живее на семейни начала. Заявява, че между него и брат му не могло да се постигне споразумение за прекратяване на съсобствеността, а влошаването на отношенията им прави неудобно общото ползване на имота.

Ответникът сочи, че в качеството си на собственик на ¾ идеални части от имота е взел решение жилището да се ползва от него, като на П. К. бъде изплащано ежемесечно обезщетение в размер на ¼ от средния наем за района, в който се намира жилището. За посоченото решение ищецът бил уведомен на 11.11.2022 г. Ответникът твърди, че възложил на вещо лице-оценител да определи средната наемна цена за процесния имот, като въз основа на изготвената оценка изплатил обезщетение на ищеца в размер на 110 лева месечно за периода от м.11.2022 г. до м.03.2023 г.

Поддържа, че единствено той ползва имота съобразно неговото предназначение целогодишно заедно със семейството си. Сочи, че единствено той има жилищни нужди, а ищецът ползва част от жилището като склад и инцидентно – като хотел. Оспорва П. К. да има жилищна нужда, доколкото същият живее постоянно в К.. Отделно от това, същият притежава жилищна сграда в община Варна, к. к. „***** Заявява, че е невъзможно процесният имот да се ползва реално от двамата съсобственици, поради което правата на ищеца следва да се сведат до правото на обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствената вещ. Поддържа, че не може да се формира реална част от процесния имот, съответна на квотата на ищеца в съсобствеността, която да се ползва самостоятелно по начин, който да не пречи на ответника.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като на ищеца бъде присъдено обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Изрично заявява, че не 2 желае да получи парично обезщетение, в случай че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността.

Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва иска.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ се определя от самите съсобственици или от мнозинството от тях /т.е. тези от съсобствениците, които притежават повече от половината от вещта/. В случаите на разногласия между съсобствениците или ако поради обективни причини не може да бъде формирано мнозинство /напр. при двама съсобственици с равни дялове/, или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, въпросът се решава от съда /чл. 32, ал.

2 ЗС/. Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ВКС, ОСГК, „невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие /аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС/.“ Т.е. дори при наличието на решение на съсобствениците, притежаващи повече от ½ от общата вещ, искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустим, като обстоятелствата дали решението им е произвело валидно действие, респ. дали същото е вредно за общата вещ, касае основателността на иска.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е такова по спорна съдебна администрация, като съдебното решение замества решението на мнозинството. В рамките на същото съдът следва, съобразявайки правата на страните в съсобствеността, по целесъобразност да разпредели ползването на съсобствения имот. Във всички случаи трябва да се изследва въпросът дали е възможно да се обособят самостоятелни дялове, съответстващи на правата на отделните съсобственици, които да бъдат предоставени за ползване на всеки от тях.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото , че същите са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти: ¼ идеална част за ищеца П. П. К. и ¾ идеални части за ответника К. П. К..

Към писмените доказателства по делото /л. 46/ е приобщено решение от 11.11.2022 г., взето от ответника К. К., в качеството на собственик на ¾ идеални части от процесния недвижим имот, съгласно което той ще ползва жилището, като заплаща на ищеца П. К. ежемесечно обезщетение в размер на ¼ от средния пазарен наем за имота.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и аргументирано, от процесния имот не могат да бъдат обособени два реални 3 дяла, които да отговарят на изискванията за жилище, тъй като не са налични две помещения за кухня и два санитарни възела. Предложените от вещото лице варианти за разпределение на ползването включват общо ползване на санитарно помещение и антре /вариант 1/ или общо ползване на санитарно помещение, антре и кухня /вариант 2/.

От заключението на вещото лице безспорно се установява, че от съсобствения имот не биха могли да бъдат обособени самостоятелни дялове, които да задоволят жилищните нужди на всяка от страните. Същевременно, трайно установената съдебна практика /обективирана например в Решение № 291/29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, I I ГО/ приема, че разпределението на ползването при общо ползване на определени помещения е допустимо да бъде извършено единствено по съгласие на съсобствениците.

Макар отправеното от ищеца искане да е именно в този смисъл, в хода на производството ответникът категорично се е противопоставил на това поради влошените отношения на страните. От друга страна, с цитираното по-горе решение на ВКС се приема, че в случаите, когато състоянието на имота не позволява той да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, следва ползването да бъде разпределено при съобразяване на съществуващото фактическо положение при заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик, като за целта съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността. В случая обаче ищецът изрично е заявил, че държи да получи реалното ползване на едно от помещенията, при общо ползване на баня и тоалетна, като не желае то да бъде заместено от заплащането на парично обезщетение от страна на ответника. Поради изложеното и предвид липсата на възможност да му бъде предоставен реален дял от процесния имот, който да съответства на правата му в съсобствеността, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Предвид извода за невъзможност за обособяване на отделни дялове от процесия имот, които да бъдат разпределени за ползване на всяка от страните, съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите възражения на ответника и ангажираните в тази връзка доказателства.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски.

Същите включват заплатения депозит за СТЕ в общ размер от 200 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, релевирано от процесуалния представител на ищеца, тъй като така уговореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, срещу К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 27.09.2022 г., с адрес: гр. ******* находящ се на ет.

5 в сграда с идентификатор ***********, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.54 кв.м., прилежащи части: изба – 2.20 кв. м. и 0.6798 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***********, ***********, под обекта - *******, над обекта – ***********.

ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5