Решение № 1364 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с две въззивни жалби. Първата въззивна жалба е подадена от „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК 200523814, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б., обл. с., ул. ***, чрез адвокат В., срещу Решение №1492/02.04.2025 г. по гр.д.№ 5835/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266 ЗЗД против ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, ЕИК 205774514, със седалище и адрес на управление: с. Т., общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „*** за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 000 лв. (двадесет и две хиляди лева)главница, представляваща неплатена част от фактура No 0000005282/26.02.2021г. за изпълнени строително-монтажни работи /СМР/ по Договор за СМР от 16.09.2019г., приети с Приемателен протокол № 2 за установяване на изпълнените видове СМР от 26.02.2021г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1084/2022 г. по описа на ПдРС.

Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважена в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемият по тази жалба ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, ЕИК 205774514, чрез адвокат Б., изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения. Счита, че решението на Районен съд -Пловдив в тази му част е правилно и моли да бъде потвърдено.

Втората въззивна жалба е подадена от ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, ЕИК 205774514, чрез адвокат Б., срещу Решение №1492/02.04.2025 г. по гр.д.№ 5835/2022 г.

1 по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е признато за установено, че ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“ дължи на „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК 200523814, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б., обл. с., ул. *** сумата в размер на 1 894,44 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки)-мораторна лихва върху главницата от 22 000 лв. за периода 22.03.2021 г. 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22 000 лв., считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.01.2022 г. до 28.09.2022 г.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемият по тази жалба „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК, е изразил становище за нейната неоснователност. Иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалвана му част.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 71481/25.06.2025 г., подадена от ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, чрез адвокат Б., против определение №7574/10.06.2025 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 5835/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят разноски в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената претенция. С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да се присъдят разноски в полза на ответната страна.

В срока по чл. 276, ал. 1 е постъпил отговор на частната жалба от „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД, чрез адвокат В., с който оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД против ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 000 лв.

(двадесет и две хиляди лева)-главница, представляваща неплатена част от фактура No 0000005282/26.02.2021г. за изпълнени строително-монтажни работи /СМР/ по Договор за СМР от 16.09.2019г., приети с Приемателен протокол № 2 за установяване на изпълнените видове СМР от 26.02.2021г. и сумата в размер на 1 894,44 лв. (хиляда 2 осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки)-мораторна лихва за периода 22.03.2021 г. - 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител, а ответникът в качеството на възложител са сключили Договор за извършване на строително монтажни работи /СМР/ от 16.09.2019 г. По силата на този договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши качествено със свои ресурси срещу възнаграждение договорените в Приложение № 1 СМР на обект: „Изграждане на 5 подобекта в обект: „СТРОИТЕЛСТВО И ОБОРУДВАНЕ НА НОВА ПТИЦЕФЕРМА ЗА КОКОШКИ-НОСАЧКИ“ съгласно представените от възложителя одобрени работни проекти и ги предаде в определен срок. Обектът се намирал в с. Е., общ. К., обл. П.. За изпълнените на договора за СМР е съставен на 26.02.2021г.

Приемателен протокол № 2 за установяване на изпълнените видове СМР, видно от който посочените СМР са приети от възложителя като направени с качество отговарящо на нормативите и подлежат на заплащане, като подробно са описани изпълнените работи, съгласно подписания протокол.

Общата стойност на извършените и приети с Приемателен протокол № 2 за установяване на изпълнените видове СМР 26.02.2021г. се твърди, че е в размер на 172 324,55 лева. За изпълнените СМР се твърди, че е издадена и фактура № 0000005282/26.02.2021г., като видно от същата, е приспаднат аванс по фактура 4684/03.01.2020г. в размер на 83 333,33 лева и остава сумата от 89 991,22 лева без ДДС, а с ДДС- е в размер на 107 989,46 лева. Извършените СМР били приети с Приемателен протокол № 2 от 26.02.2021г. Твърди се, че „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД е изпълнило изцяло гореописаните СМР, като работата е приета от страна на възложителя ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.“, като направена с качество отговарящо на нормативите, издадена е и фактура № 0000005282/26.02.2021г., но не е заплатена от страна на възложителя. Съгласно т. 3.3. от договора в срок от три дни след подписването на протокола за приемане на извършените СМР и издаване на фактура, сумите се заплащат на изпълнителя. Въпреки така договореното сумите се сочи, че не са изплатени, поради което длъжникът е в забава за заплащането на сумите и дължи и мораторна лихва за забава. Тъй като ответният едноличен търговец дълго време не е предприемал действия по изплащане на дължимото възнаграждение

„ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД е било принудено и е отправило многократни покани към ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.”, с искане последното да заплати дължимите суми съгласно посочената по-горе фактура, но ответникът не е реагирал по какъвто и да било начин, не е предприемал каквито и да било действия по погасяване на задълженията си. Ищцовото дружество многократно се е опитвало да уреди доброволно и извънсъдебно възникналите с ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.” финансови отношения, но без никакъв резултат. С оглед неизпълнение задълженията на ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.” за заплащане на главницата по фактура

№

0000005282/26.02.2021 г., се твърди, че същото дължи и мораторна лихва за забавено плащане за частично предявената сума в размер на 1894,44 лева, считано от 22.03.2021 г. до 25.01.2022 г. Ищцовото дружество било депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд - Пловдив по реда на чл. 410 от ГПК, претендирайки по съдебен ред сумата от 22 000 лева, представляваща част от неизплатено вземане по фактура № 0000005282/26.02.2021г. за изпълнени строителномонтажни работи /СМР/ по Договор за СМР от 16.09.2019г., приети с Приемателен 3 протокол №2 за установяване на изпълнените видове СМР от 26.02.2021г. и сумата от 1894,44 лева мораторна лихва за забава за частично претендирана сума за периода 22.03.2021 г. до 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпването на заявлението в съда - 26.01.2022 г. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1084/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI граждански състав. Била е издадена Заповед № 572/27.01.2022 г. за изпълнение срещу ответника, но последният е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което ищецът обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В хода на производството пред първата инстанция ищецът заявява, че след образуване на настоящото производство ответникът е направил две плащания на стойност 50000 лв. и 57989,46 лв., с които ищецът счита по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за погасени първо разноските, след това натрупаните лихви и накрая главницата. Посочва се, че с платените суми са погасени изцяло разноските в заповедното производство в размер на 477,88 лв. за ДТ и 600 лв. за адвокатски хонорар, както и разноските в настоящото дело за 2600 лв. – адвокатски хонорар и 477,88 лв. за държавна такса и разноски за обжалване на определението за прекратяване на делото в общ размер от 800 лв.

Посочва се, че от общо платената сума е приспадната и мораторната лихва върху цялото задължение към датата на плащане, което се сочи, че е в размер от 107 989,46 лева за периода от 01.03.2021 г. до 28.09.2022 г. в размер от 17308,31 лв. С останалата платена сума е погасена частично главницата, като се твърди, че към датата на депозиране на уточнителната молба от 24.07.2023 г. ответникът все още дължи сумата от 22264,07 лв. – главница.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЕТ “МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.”, с който се оспорва исковете като недопустими, тъй като не били предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на разпореждане по чл. 415 ГПК. В условията на евентуалност се навеждат доводи, че така предявените искове са неоснователни и недоказани. Липсвало конкретизация дали сумата е с начислен ДДС или не и в какъв размер е същият. Освен това се твърди, че не се представят всички изискуеми документи, съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и изискуемите протоколи по различните етапи на строителството. Освен това се твърди, че ищецът е подизпълнител на този обект и съответно и на ответника не му е платено, като е налице спор, който към датата на депозиране на допълнителен отговор на исковата молба е разрешен с влязло в сила решение. Твърди се, че към настоящия момент не е заплатено и на ответника от основния възложител на обекта. Посочва се, че сумата по фактурата е платена.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1084/2022 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовото дружество против ответника, е издадена Заповед № 572/27.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 22 000 лв.

(двадесет и две хиляди лева)-главница, представляваща неплатена част от фактура No 0000005282/26.02.2021г. за изпълнени строително-монтажни работи /СМР/ по Договор за СМР от 16.09.2019г., приети с Приемателен протокол № 2 за установяване на изпълнените видове СМР от 26.02.2021г., 1 894,44 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки)-мораторна лихва върху главницата от 22 000 лв. за периода 22.03.2021 г. - 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.01.2022 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена искова молба. Разпореждането на заповедния съд, с което са дадени указания за 4 предявяване на установителни искове е редовно връчено на ищеца на 24.03.2022 г., а исковете са предявени на 26.04.2022 г. През 2022 г. Великден е бил на 24.04.2022 г., а съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекс на труда официални празници са: