Решение № 146 от 14.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пазарджик, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220201765 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Ф. И. от гр.София, в качеството й на законен представител и управител на търговско дружество „К.“ЕООДгр.София против Електронен фиш Серия К №8156210, издаден от ОДМВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, й е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозираната по делото писмена защита, жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага допълнителни доводи за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, касаещи датата на издаването му, самоличността и подписа на неговия издател, както и длъжността му.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена съгласно нормата на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е наказана с обжалвания ЕФ за това, че на 24.09.2023г. в 22:25 часа на АМ „Тракия“, км.86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока на движение от гр.Пловдив към гр.София, е управлявала лек автомобил Мерцедес ГЛС 400 Д 4Матик с рег. № ****, със скорост от 174 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч Скоростта била засечена с автоматизирано техническо средство №00209D32F68B. При определяне превишението на разрешената скорост, в полза на нарушителя е отчетен толеранс от 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното за заснемане на нарушението техническо средство.

ЕФ е издаден на жалбоподателя в качеството му на законен представител на търговско дружество „К.“ ЕООД- гр.София ЕИК ****ползвател на процесния лек автомобил, съгласно справка за регистрация на МПС /л.7 от делото/.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 22.11.2023г., съгласно отразеното в известие за доставяне/л.8 от делото/, а жалбата против него е подадена на 22.11.2023г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ пред компетентния да я разгледа районен съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Съгласно чл.189 ал.4 изр.1-во от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на 2 нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено именно с ЕФ, а не с НП, каквато възможност е предвидена в ЗДвП.

Електронният фиш съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл може да бъде направен извод, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не следва да се изписва името на издателя, длъжността му и да се полага негов подпис. Достатъчно е да бъде посочена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В такъв смисъл е и ТР №1/26.02.2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ВАС Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ЕФ, доколкото тя не е част от задължителните реквизити, посочени в чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна атакуваният ЕФ отговаря на законовите изисквания за реквизити, тъй като процедурата по издаването му е значително по-опростена от тази при издавеното на АУАН и НП по ЗАНН. Поради това възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

По-нататък, достатъчно ясно в ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство №00209D32F68B. В този смисъл използваното за заснемане на нарушението техническо средство е индивидуализирано в нужната степен, изискуема от закона. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта, за което е издадено Удостоверение №10.12.4888 /08.12.2020г. /л.9 от делото/ и 3 към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

От приложените към АНП писмени доказателства се установява, че процесната стационарна радарна система е била подложена на проверка на годността през м.07.2023г., за което е издаден Протокол №107-СГИСИС/26.07.2023г. /л.13 от делото./ Периодичността на последващите проверки за техническа изправност на видео-радарни системи е 1 година, което означава, че към инкриминираната дата, процесното АТСС е било технически изправно. Става ясно също така, че процесното АТСС е стационарно, а не мобилно и временно разположено на пътя, при което за него не е валидно изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно- да се съставя протокол за използването му.

В обжалвания ЕФ ясно са посочени конкретното мястото на нарушението и посоката на движение на процесния автомобил- 86-ти километър + 400 метра на магистрала „Тракия”, с посока на движение- от гр.Пловдив за гр.София. Отразено е също така времето на извършване на нарушението, а именно на 24.09.2023г. в 22:25 часа.

Предвид изложеното, може да бъде направен категоричен извод, че нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори в ЕФ да не беше посочена посоката на движение на лекия автомобил, то това щеше да е без всякакво значение и по никакъв начин не би накърнило правото на защита.

Най-сетне, към АНП е представена и снимка на нарушението, съдържаща автоматично генерирани от системата за засичане данни за рег.№ на процесното МПС, установената скорост, превишението след отчитане на допустимия толеранс, времето и мястото на извършване на нарушението.

Фотосът /л.6 от делото/, придружаващ ЕФ, представлява веществено доказателство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Данните, отразени в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил. По този начин стационарната камера е заснела процесния автомобил, движещ се в лента №2 на АМ. Видно от приложения по АНП фотос, същият се е движил именно в лявата лента на 4 платното на АМ, като до него не се наблюдават други МПС, което да поражда съмнение дали отчетената скорост е именно неговата. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса от 180 км/ч и възприетата като установена в ЕФ от 174 км/ч се отдава на редуцирането, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя

В ЕФ е посочена нарушената разпоредба- чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Предвид изложеното, обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Най-сетне, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е нарушена нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за магистрала тази стойност е 140 км/ч. В случая водачът е санкциониран за движение със скорост от 176 км/ч, изчислена по посочения по-горе начин, чрез отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост в полза на нарушителя.

По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет със стационарната радарна система, е управляван от жалбоподателката на процесната дата. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателката. При това положение същата правилно е била санкционирана за констатираното нарушение, а авторството на деянието е безспорно доказано.

В тази връзка с оглед субекта на нарушението- законен представител на търговско дружество- ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията- глоба. В този смисъл правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като законен представител на ЮЛ- ползвател на процесното МПС, с което е било извършено нарушението.

Законосъобразно е определен и размерът на наложената глоба, доколкото за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и превишение на максимално разрешената скорост на движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по магистрала, от 31 км/ч до 40 км./ч, се налага глоба в размера на 300 лева, съгласно нормата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът достигна до обоснован извод, че при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати нарушения на закона, които да 5 водят до неговата отмяна, поради което същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ- от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, без лично явяване на юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради което на последния следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер на 80 лева.