Решение № 177 от 08.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Чокоева

Членове:

Т. Черкезова

Г. Магардичиян при участието на секретаря И. И. като разгледа докладваното от Г. Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20224500500748 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С. И. П. обжалва Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС в частта му досежно определеният режим на лични отношения на бащата Ю. Д. с детето А.Ю. Д., както и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.127 а СК. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на бащата с детето А., както следва : до навършване на седемгодишна възраствсяка втора събота от месеца от 10 до 16 часа в присъствието на майката, а след навършване на седемгодишна възраст на детето- всяка втора събота и неделя от месеца от 10 до 16 часа във всеки от дните в присъствие на майката, до момента, в който детето владее словашки език, както и 10 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като до седемгодишна възраст режимът се осъществява на територията на с.Б., а след навършване на седемгодишна възраст на детето- на територията на област Русе. Бащата да има право да контактува с детето и в два дни през седмицата за времето от 19 до 19.30часа чрез средствата за електронна комуникация, за което майката се задължава да осигурява съдействие. Иска въззивния съд да отхвърли иска с правно основание чл.127а СК. Претендира направените по делото разноски.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части като жалбоподателката счита, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроиззводствените правила, на материалния закон и е необосновано. В жалбата подробно са изложени 1 твърдения за поведение на бащата на детето Ю. Д. след последното съдебно заседание в първата инстанция, които според жалбоподателката представляват нови обстоятелства, които рефлектират на режима на лични отношения на бащата с детето, както и относно разрешението да пътува заедно с детето в чужбина. Счита, че тази ескалация в поведението на бащата застрашава сериозно интереса на малолетното дете. След предходното му поведение през 2020г, което градирало по същия начин, атаките срещу майката, бабата и дядото на детето са заплаха и за психическото му здраве и спокойствие. Вместо да търси варианти за нормален и спокоен контакт с дъщеря си, Ю. Д. продължавал да има социално неприемливо поведение и по никакъв начин да не допринася за изграждане на отношенията между баща и дъщеря. Счита за недоказано твърдението му, че обитава имота в с.Б. **, на който заявява, че би завел детето, което допълнително според жалбоподателката доказва, че интересът на детето не е защитен в случай, че то бъде изведено от България, тъй като липсват данни къде то ще пребивава, в какви условия, какви грижи могат да му бъдат осигурени, което е опасно не само за физическото му, но и за психическото му и емоционално състояние.

Счита, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения не отчита в достатъчна степен конкретната ситуация по делото.

Ю. Д., гражданин на Република С., роден на 13.12.1975г, в писмен отговор, счита въззивната жалба за неоснователна и като такава счита, че следва да се остави без уважение. Поисканият от майката във въззивната жалба режим на лични отношения на бащата с детето е напълно непригоден и противоречащ на най-добрия интерес на детето. Същият по никакъв начин не е съобразен с нуждите и интересите на детето А., като не е съобразен и с редица релевантни фактори като географската отдалеченост, необходимостта от своевременно възстановяване на емоционалната връзка с бащата. Счита, че поведението на майката не цели провеждането на пълноценни контакти и възстановяването на емоционалната връзка между детето А. и нейния баща.

Напротив, същата активно се противопоставя на това. Счита, ме предвиждането на условие детето А. да се среща самостоятелно с баща си, след като научи словашки език, е в пълно противоречие с интересите на детето, след като бащата и детето разполагат с ограничено време, за да общуват, а данните по делото са, че детето учи английски език, на който могат да общуват баща и дъщеря. По отношение на твърдените във въззивната жалба новонастъпили обстоятелства, счита че същите са неотносими към правния спор. Счита, че по отношение на критерия за защита интересите на детето, квалифициран като основен във въззивната жалба, а именно опасността или вредата, която е причинена или има вероятност да бъде причинена на детето, счита че през неговата призма следва да се разгледа и поведението на майката С. П.. Пълното лишаване на детето от контакт с единия му родител води до вреди за детето и създава сериозна емоционална липса, която представлява опасност за неговото психологическо и емоционално благополучие. Счита, че първоинстанционния съд правилно е уважил иска по чл.127 а СК.

Ю. Д. обжалва същото съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно в частта му, касаеща режима на лични контакти между него и детето А.. / въззивна жалба вх. № 21676 от 07.09.2022г./ При постановяването му съдът не е съобразил, както процесуалноправните разпоредби, така и материалния закон и в частност не е съобразил най-добрия интерес на детето А. предвид установената по делото фактическа обстановка.

2

Съдът не е мотивирал в достатъчна степен решението си и е постановил необосновано стеснен режим на лични контакти между бащата и детето, който освен всичко друго не е съобразен по никакъв начин с обстоятелството по делото, а именно географската отдалеченост между Република България и Република С., необходимостта от провеждането на самостоятелни срещи между бащата и детето с оглед възстановяването на емоционалната връзка.

Съдът не е съобразил множество релевантни по делото факти, установени по делото, а от друга страна е взел предвид обстоятелства, които не е следвало да бъдат отчитани. В резултат на това постановения съдебен акт е в пълно противоречие с най-добрия интерес на детето. Съдът неправилно е взел предвид издадената срещу него заповед за защита, с която са му наложени мерки по чл.5 ЗЗДН. Освен това не е анализирал поведението на майката, която умишлено лишава бащата и детето от контакт помежду им. Във въззивната жалба иска съдът да определи максимално широк режим на лични контакти между бащата и детето, съобразен с географската отдалеченост на България и С., като постанови бащата да има право да взема детето всеки месец поне два пъти по 5 последователни дни с преспиване, които да включват и уикендите през четните седмици на годишна база, както и половината от всяка от ваканциите съгласно графика на МОН детето А. да прекарва при него с възможност да я води и в С.. Предвид влошените взаимоотношения между родителите, иска съдът да разпореди предаването на детето да се извършва през детското заведение, което то посещава, като бащата взима детето след края на занятията му в четвъртък и до го предава като води до детското/учебното му заведение в понеделник сутрин. В случай, че детето не посещава детско заведение, предаването да става н кантората на водещия изпълнителното дело за предаване на детето съдебен изпълнител или на неутрално място- далеч от дома на майката в с.Б..

С. И. П. в писмен отговор счита въззивната жалба на Ю. Д. за неоснователна като счита, че определеният от съда режим на лични отношения на бащата с детето не следва да бъде разширяван, а обратното да бъде коригиран в обратен смисъл, за да осигурява най-добра защита на детето с оглед неадекватното поведение на бащата и липсата на каквото и да било съдействие от негова страда да осъществява пълноценен контакт с детето и да поддържа нормален контакт с майката, без да я обижда, унижава и заплашва.

Изложеното в жалбата на Д. не отговаря на действителната фактическа обстановка.

С. И. П. е подала и насрещна въззивна жалба - вх. № 26 904 от 31.10.2022г отново срещу същото решение в частта му относно режима на лични отношения на бащата с детето и в частта по отношение произнасянето на съда по иска с правно основание чл.127 а СК. Счита, че решението в тези части е недопустимо и иска да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че с отговора на исковата молба е искала исковата молба да се остави без движение на основание чл. 129, ал. 2 вр чл.

128, т. 1 ГПК за представяне на пълномощно на адв.Б. и в определения от съда срок това не е направено, а представеното по делото не удостоверява представителната власт на адвоката за извършените от нея процесуални действия по образуване и представителство пред първоинстанционния съд.

Освен това липсва упълномощаване за процесуални действия по иск с правно основание чл.127а СК. С оглед на което и в първата инстанция и във въззивната инстанция е налице ненадлежно упражняване на правото на иска липсва представителна власт на представителя адв.Б., а липсата на 3 положителна процесуална предпоставка е основание за недопустимост на процеса, съответно за недопустимост на постановеното от РРС решение.

Претендира разноските по делото.

Адв.Б. е депозирала писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който счита същата за неоснователна. Пълномощно е представено с исковата молба и с допълнителна молба от 03.10.2022г. Освен това счита, че в разпоредбата на чл.34 ГПК са посочени правните действия, за извършването на които се изисква изрично пълномощно. В изчерпателното изброяване липсва предявяването на иск по чл.127а СК, от което следва че такъв може да бъде подаден чрез представител с общо пълномощно, каквото е представено.

Освен това Д. е присъствал в откритите съдебни заседания и е потвърдил извършените от процесуалния му представител правни действия. Освен това счита, че тези възражения са преклудирани.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС в частта му, в която първоинстанционният съд е предоставил упражняване на родителските права по отношение на детето А.Ю. Д. на майката С. И. П.; определил е местоживеене на детето при майката в с.Б., обл.Русе; както и в частта, в която Ю. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето А. не е обжалвано от страните по делото – Ю. Д. и С. П. и в тези части съдебното решение е влязло в сила.

По отношение на допустимостта на постановеното от Русенски районен съд Решение № 1076 от 29.07.2022г, постановено по гр.д.№ 32/22 по описа на РРС в частта му досежно определения режим на лични отношения между бащата Ю. Д. и детето А. въззивният съд намира възраженията в насрещната въззивна жалба за неоснователни.

Действително в първата инстанция не е представено пълномощно по силата на което Ю. Д. да е упълномощил адв.Б. да го представлява по делото, но такива пълномощни са представени към въззивната жалба. Освен това Д. е участвал лично при разглеждане на правния спор както в първата, така и във въззивната инстанция, като изрично е потвърдил извършените от адв. Б. процесуални действия, поради което въззивният съд намира, че е налице надлежно процесуално представителство в процеса по отношение на всички предявени от Д. искове, поради което тази положителна процесуална предпоставка е налице и постановеното от районния съд решение е процесуално допустимо.

По отношение на наведените във въззивните жалби на двете страните доводи за неправилност на съдебното решение по отношение на определеният на бащата с детето режим на лични отношения, както и по отношение на иска с правно основание чл.127а СК, въззивният съд намира следното :

По делото е безспорно установено, че страните са родители на детето А.Ю. Д., родена на 21.07.2017г в гр.Русе. Детето от раждането си живее при майката С. П. в с.Б. в дома на нейната майка и нейния съжител. Ю. Д. живее в с.Б., С., близо до гр.Б.. От събраните в първата инстанция гласни доказателства се установява, че от началото на 2020г отношенията между С.