Решение № 6001 от 12.08.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 12.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11316 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.10.2016г., постановено по гр. д. № 1462/2014г. на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено по предявените от Н.Ц.Н. срещу „Ю.Б.”АД искове, че клаузите на чл. 3, ал. 1, чл.

3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41074 от 22.07.2008г. са нищожни като неравноправни, като е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL

41074 от 22.07.2008г.; осъден е ответника „Ю.Б.”АД да заплати на Н.Ц.Н. следните суми: сумата 1201. 95 лв., представляваща разликата от предварително договорения размер на анюитетните вноски и платени от ищцата 47 вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г., платена на основание нищожни клаузи; сумата 50 лв. – надплатена такса за управление по кредита, платена ежемесечно в периода 07.12.2010г. – 05.12.2013г. на основание нищожни клаузи; сумата 5703. 83 лв. , представляваща недължимо платена сума за анюитетни вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г. и явяваща се разлика между стойността на анюитетната вноска, определена в швейцарски франкове и платената в лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3504.

51 лв. – разноски по делото, като са отхвърлени исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 1340. 36 лв. до пълния претендиран размер от 3684. 46 лв. , както и за периода 11.04.2012г. – 05.12.2013г. , като неоснователна; за сумата над 1201. 95 лв. до 1340. 36 лв. и за периода 28.08.2008г. – 06.12.2008г. , като погасено по давност, по отношение не претенцията за надплатени такси за периода 28.08.2008г. – 28.10.2008г., като погасена по давност, за сумата над 5703. 83 лв. до пълния предявен размер от 5886. 75 лв. и за периода 28.08.2008г. – 06.12.2008г. , като погасена по давност.

Решението е обжалвано от ищцата Н. Ц. Н. в отхвърлителната част на всички искове. Жалбоподателката твърди, че клаузата на чл. 24 от процесния договор също попада в приложното поле на чл. 146 ЗЗП, тъй като не е индивидуално договорена и е неравноправна. Сочи, че с нея се прехвърля изцяло риска от намаляване на потребителската стойност, тъй като потребителят поема изцяло риска в стойността на швейцарските франкове, които би могло да се закупят за сумата в лева към различни моменти на договора. По отношение на уваженото възражение за давност сочи, че се касае за договор за банков кредит с продължително изпълнение, чийто падеж не е настъпил, поради което е неприложим института на погасителната давност спрямо анюитетните вноски. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените срещу ,,Ю.Б.”АД искове изцяло.

Решението е обжалвано от ответника ,,Ю.Б.”АД в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание 26 и чл. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като недопустимо и като неправилно. Въззивникът твърди, че с решението в обжалваната му част първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и по-специално е уважил иска на незаявено от ищцата основание, за което твърдения не са въведени нито с исковата молба, нито с уточняващата молба. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил така заявените твърдения и доводи на ищцата, съставляващи основанието на предявения иск, а вместо това е уважил исковете на незаявено основание, което е недопустимо. Отделно по същество поддържа, че по делото не са налице предпоставките за проглясяване на процесните клаузи за нищожни и за връщане на претендираните суми. Твърди, че ищцата е приела условията в договора за кредитиране и съзнателно е приела създаденото кредитно правоотношение. Сочи, че с представеното по делото искане от 24.06.2008г. ищцата е кандидатствала за отпускане на равностойността в швейцарски франкове на 107 000 лв. в деня на усвояване на кредита, а с допълнително споразумение от 11.10.2011г. страните са удостоверили, че към този момент задължението на кредитополучателя е в размер на 87 849. 41 швейцарски франка, като са уговорили тримесечен период на облекчено погасяване.

Поради изложеното се поддържа, че оспорените клаузи на чл. 3, чл. 6 и чл. 13 от договора не са нищожни, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че дължимата годишна лихва по договора е ясно и категорично определена, като по арг. от чл. 58 и сл. ЗКИ сключването на договори за кредит при променлива лихва е допустимо, при ясно определен механизъм, какъвто в случая е налице. По отношение на възражението за давност поддържа, че в случая е приложима тригодишната погасителна давност, а не общата петгодишна давност. Въззивникът-ответник моли съда да уважи жалбата, с присъждане на разноски.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Наведените от въззивника-ответник оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск, са неоснователни. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от твърденията в исковата молба. В конкретния случай, първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основане чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на пет клаузи от договора и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за сумата 3684. 46 лв. и 5886. 75 лв.

/допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 09.12.2015г./, както и сумата 50 лв. – надплатена такса за управление, и се е произнесъл по така предявените искове. Искът за заплащане на сумата 3684. 46 лв. е предявен като главен на основание заявените като нищожни клаузи на договора, евентуално като недължимо платена сума поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода 22.07.2008г. – 06.12.2013г. СРС е приел, че искът е частично основателен на главното предявено основание – за връщане на процесната сума като недължимо платена поради разликата от предварително договорения размер на анюитетните вноски и платени от ищцата 47 вноски за периода 07.12.2008г. – 10.04.2012г. на основание нищожни клаузи и е приел в мотивите, че не следва да разглежда евентуалния иск. Въззивният съд намира, че искът за заплащане на сумата 3684.

46 лв., съгласно изложената обстоятелствена част на исковата молба, е предявен на едно основание – оспорените като нищожни клаузи, касаещи именно изчисляване на лихвата, поради едностранната й промяна от банката. Ето защо заявеното в исковата молба, че изчислението на претендираната сума като разлика от предварително договорения размер на анюитетните вноски и платени от ищцата, която се формира именно поради нищожност на клаузите за лихвата, не налага извод за предявени главен и евентуален иск, а за един и същи иск, по който СРС се е произнесъл. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо.

По същество двете жалби са частично основателни досежно исковете по чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП и са изцяло неоснователни досежно исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е бил сключен договор № HL 41074/22.07.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя Н.Ц.Н. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 107 000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 55 850 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на ответната банка в деня на усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим имот, и равностойността в швейцарски франкове на 51 150 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на ответната банка в деня на усвояване на кредита за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3, в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс ,,купува” за швейцарския франк на ,,Ю.Б.”АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. С чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 4 и ал. 5. В чл. 2, ал. 4 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %. Според чл. 3, ал. 5, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора (чл. 5).

Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план - Приложение № 2 към договора, представляващ неразделна част от него. Според чл.

6, ал. 2, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на ,,Ю.Б.”АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, при които прилага операциите си, както и приложимите лихви па настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 22 – чл. 13, ал.1 от договора.