Присъда № 80 от 26.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 80/26.10.2021 г. по НЧХД 3059/2021 г. по описа на РС-Бургас Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на И.К. К. с ЕГН:

********** и С. ИЛ. К. с ЕГН: **********, с която против КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

Първоначално по тъжбата е било образувано НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас, като с нарочно определение съдът е конституирал двамата тъжители и в качеството на граждански ищци, като е приел за съвместно разглеждане и предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия А., както следва: по отношение на И.К. К. за сумата от 1700 лева, представляваща обезщетение за неимуществните вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК и по отношение на С. ИЛ. К. за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществните вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

С Определение № 260245/16.02.2021 г. производството по НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Съдията-докладчик е приел, че подсъдимият е бил вече осъждан по НОХД № 2072/2020 г. по описа на БРС за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК по отношение и на двамата тъжители, като описаните в тъжбите телесни повреди са инкорпорирани в постигнатото споразумение за решаване на отговорността на дееца по НОХД № 2072/2020 г. на БРС, поради което и е налице фактическа идентичност от обективна и от субективна страна относно конкретното осъществено от дееца поведение, предмет на споразумението по НОХД № 2072/2020 г. на БРС и инициираното от тъжителите производство. Поради тази причина и в съответствие с принципа „non bis in idem” съдът е прекратил наказателното производство по НЧХД № 5816/2019 г. на РС-Бургас. Определението е било обжалвано от частните тъжители, като с Решение № 48/24.06.2021 г. по ВНЧХД 295/21 г. на ОС-Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас. След връщане на делото то е било заведено под горния номер и е било разпределено на настоящия съдия-докладчик.

При настоящето разглеждане на делото подсъдимият се явява лично във всички съдебни заседания, отказва да ползва адвокатска защита и се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението. Доколкото обаче той вече е депозирал такива обяснения при предходното разглеждане на делото от съда, то и на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК обясненията му от предходното разглеждане на делото бяха надлежно приобщени в настоящия процес. В тези обяснения подс. А. заявява, че между неговото семейство и наемодателите му (сем. К.и) е възникнало неразбирателство, като на процесната дата действително се е състояла среща между него, жената, с която живее на съпружески начала (св. *) и двамата частни тъжители. Заявява, че напрежението е ескалирало и „в яда си получих осъдителна присъда“, както и че един от случайно преминаващите граждани го е възпрял „защото щеше да стане по-голяма беля“, но не дава други подробности относно инцидента.

В пледоарията си пред съда повереникът на частните тъжители – адв. К. – АК Сливен застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските 1 искове изцяло, или в размер по преценка на съда.

Частният тъжител К. прави ретроспективен анализ на случилите се събития, като още веднъж подчертава, че е бил бит от подсъдимия, в следствие на което е получил описаните наранявания и е преживял болки, стрес и дискомфорт. Акцентира, че три седмици по-рано е бил опериран от херния, поради което и нанесеният побой потенциално е могъл да застраши дори живота му. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като не се ангажира с точен размер на наказанието, което следва да му се наложи.

Частната тъжителка К. се присъединява към позицията на съпруга си. Допълва, че св.

* е излъгала в показанията си, че е била дърпана за косата. Акцентира, че самата тя е била съборена на земята и ритана от свидетелката, като заявява своето огорчение от изречените лъжи.

В пледоарията си пред съда подс. А. заявява, че всичко, което се е казало е факт, но изразява недоумение, защо бива съден отново за тези събития, при положение, че със св. * вече са били осъждани веднъж. Оспорва твърденията на тъжителите, че не са излизали от дома си цял месец, както и че лично той не е посягал на тъжителката К.. В предоставената от съда възможност за последна дума подс. А., заявява че иска адекватно решение.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защита, както и такива по инициатива на съда и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият КР. СТ. АТ. с ЕГН: ********** е роден на * година в град Бургас. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, но живее на семейни начала и работи без трудов договор. Настоящият му адрес е в град Бургас, *.

Към датата на инкриминираното деяние подс. А. е бил неосъждан, въпреки че в справката му за съдимост фигурират 3 осъждания (вписаното НОХД № 3290/2010 г. на РСБургас е било възобновено и поради това изрично е отбелязано, че бюлетинът е невалиден).

По първото му осъждане – НОХД № 2552/2004 г. на РС-Бургас на 27.09.2007 г. е настъпила реабилитация по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, поради което и съдът не го взима предвид. По второто му осъждане – НАХД № 980/11 г. на РС-Бургас подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, поради което и то не влияе на преценката дали подс. А. е осъждан.

Частните тъжители ИВ. К. К. и С. ИЛ. К. били съпрузи. На 06.06.2019 г., бил сключен договор за отдаване под наем на техен собствен жилищен имот с адрес: гр. Бургас, *, с наемател – подсъдимият КР. СТ. АТ.. В договора за наем било уговорено плащането на 2 първата наемна вноска в размер на 300 лв., както и на депозит в размер на месечния наем, да се извърши в деня на подписване на договора. На 07.06.2019 г. тъжителите К.и и подс. А. се явили пред нотариус, където подписите им в договора за наем били заверени. Тогава К.и предали на А. ключовете от жилището. Наемателят посочил, че в момента не може да плати наема и гаранционния депозит, помолил тъжителите да го изчакат до 10-15 юни, когато щял да заплати дължимите суми в общ размер от 600 лв. Издал писмен документ, наименуван „разписка“, с който писмено поел задължение в този смисъл. На 14.06.2019 г. К.и се видели с А. в ж.к. „Изгрев“ и той им съобщил, че няма да може да заплати навреме и обещал да плати на 17.06.2019 г. На посочената дата подсъдимият отново не се издължил, но няколко пъти се опитвал да намери наемодателите си на известния му адрес, но безуспешно.

На 20.06.2019 г. около 18.00 часа подсъдимият случайно се срещнал с двамата тъжители в ж.к. „Изгрев“, в района на бл. *. Между тримата възникнал спор, като подс. А. твърдял, че търсел тъжителите на адреса, за да им се издължи, а те не си стояли вкъщи.

Обадил се на жената, с която живеел на съпружески начала – св. * * и я повикал на мястото, за да се издължат на сем. К.и. Малко след това св. * действително пристигнала на място, като носела със себе си необходимата парична сума. Въпреки това К.и отговорили, че ако А. и * са искали, са можели да ги намерят, включително и да ги потърсят по телефоните, които били записани на самия договор; че не може да им държат сметка дали стоят или излизат от дома си и че дължат 600 лв., а не 300 лв., които при това следвало да плати още преди 5 дни.

Направили забележка, че закъснява още с първата наемна вноска и че според тях не са коректни. Предвид няколкократното отлагане на плащанията на първата наемна вноска и уговорения депозит, сем. К.и заявили, че искат да прекратят действието на договора за наем, като казали на А. и *, че трябва да си изнесат багажа и да освободят апартамента. Това не се понравило на последните двама и спорът прераснал във физически конфликт, като подс. А. нанесъл няколко удара с ръце и съборил на земята тъжителя К., с което му причинил – кръвонасядания по горната устна, долната челюст отляво и гърдите, както и охлузване на лакътя. В същото време св. * нанесла няколко удара с ръце и също съборила на земята тъжителката К., като по този начин й причинила – кръвонасядания по страничната повърхност на лявата мишница, оток на лявото коляно и оток на левия глезен. През цялото време подс. А. и св. * отправяли обиди и закани по отношение на двамата пострадали, включително и заканвайки им се с убийство – подс. А. се заканил спрямо двамата с думите:

„Ще ви убия! Ще ви запаля!”, а св. * се заканила по отношение на тъжителката К. с думите:

„Дърта мастийо, ще те убия! Ще те смачкам!“.

Настаналата суматоха била чута от св. Н.Д., която по това време се намирала в жилището си в гр. Бургас, *. Тя излязла на терасата и видяла спорещите, но предвид разстоянието и това, че пред блока имало разлистило се дърво – не успяла да види конкретните действия на лицата. Въпреки това свидетелката решила да подаде сигнал на тел. 112. Малко след това кавгата престанала и лицата се разотишли.

По-късно същия ден тъжителката К. посетила 05 РУ-Бургас и подала сигнал за случилото се. Изрично в този сигнал посочила, че нараняванията й са причинени именно от св. *, а тези на тъжителя К. са причинени от подс. А.. Посочила също, че тя и съпруга й са били обиждани и заплашвани от подсъдимия и от неговата приятелка. Сигналът бил приет от св. Ф. ИЛ. – служител в 05 РУ-Бургас, заведен по надлежния ред и възложен за проверка на св. М. М. – полицейски инспектор в същото управление. Св. М. снел сведения от всички заинтересовани, включително от подсъдимия и неговата приятелка, като обобщил резултатите в подробна докладна записка.

На следващия ден - 21.06.2019 г. двамата пострадали се обадили на свой приятел – св.

*, когото помолили да дойде до адреса им. Когато св. * пристигнал той видял, че и двамата 3 тъжители са с видими наранявания по лицето и тялото, както и че изпитват болки и дискомфорт. Пред него пострадалите заявили, че са били бити от наемателите си, както и че се чувстват притеснени и уплашени. Понеже той бил медицински фелдшер го помолили да им закупи някой медикаменти, за да облекчат болките. Св. * изпълнил молбата им, като ги посъветвал да отидат при съдебен лекар, който да ги прегледа. Двамата го послушали, като още същия ден посетили МБАЛ-Бургас и били прегледани от съдебен лекар – д-р *. При снемане на анамнезата тъжителят К. заявил, че е получил нараняванията си от „познато лице“, а тъжителката * заявила, че нейните са причинени от: „непозната жена, която я съборила на земята, ритана“. Съдебният медик извършил прегледите, описал констатираните наранявания и излязъл със становище, че всички телесни увреди е възможно да бъдат получени по описания от пострадалите начин и са им причинили и „болки и страдание“.

Св. * посещавал двамата пострадали през два-три дни, като му направило впечатление, че около месец те били притеснени и стресирани, като почти не излизали от дома си, защото се страхували и се чувствали унизени.

Междувременно по сигнала на тъжителката К. било образувано досъдебно производство № ЗМ-3388-390/2019 година по описа на Пето РУ – град Бургас, пор. № 2787/2019 година по описа на Районна прокуратура – Бургас. В хода на разследването като обвиняеми били привлечени подс. А. и приятелката му – св. *, като спрямо двамата били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

Разследването приключило като прокурорът изготвил обвинителен акт, в който изрично посочил, че повдига обвинение само за заканите с убийство, доколкото те се преследват по общия ред. Уточнил, че по отношение на телесните увреждания, доколкото се касае за леки телесни повреди, редът за реализиране на отговорността на виновните е по реда на частното обвинение. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 2072/2020 г. на БРС, което приключило с одобряване на споразумение, съгласно което подсъдимият КР. СТ. АТ. бил признат за виновен в това, че: