Решение № 376 от 10.10.2022, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е № 376

10.10.2022 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди, двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря: Албена Ангелова изслуша докладваното от съдията

КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №414 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „ИВ“ ЕООД,

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Ууправителя И.Д.Т., чрез упълномощеното лице В.Н.Т. против заповед №ФК-161-0450024 от 27.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – механа „***“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп М. Кънчев“ №137, стопанисван от „Ив“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Чрез подробно изложени съображения жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, поради издаването й при несъобразяване с целта на закона и в пряко нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. В тази връзка се твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ била необоснована, като се акцентира върху това, че обжалваният административен акт се явявал постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налагал неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичащи от преследваната от закона цел. Като цяло, жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съответно установеното, като допуснатото от търговеца нарушение. От съда иска да отмени ЗПАМ №ФК-161-0450024 от 27.05.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорващият, редовно и своевременно призован в с. з., не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Л., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсулт.

В представеното по делото становище от страна на процесуалния представител на ответника се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. Твърди се, че не бил спазен редът за издаване на документи за продажба, съгласно нормите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая било установено нарушение на чл.3, ал. 1 от наредбата, във връзка с чл. 118 от ЗДДС, което се явявало основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Посочва се, че при извършената на 07.05.2022 г. проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект, била установена положителна разлика от 170.60 лв. между разчетената касова наличност, по данни от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ и фактическата наличност, след преброяване на наличните средства в касата и съставения описа за това, която разлика, според даденото писмено обяснение на лицето В.Н.Т., представлявала неотчетени продажби за деня на проверката. Последното формирало извод за извършеното нарушение, което реално водело до неотразяване на приходи. Излагат се аргументи за значимостта на установеното нарушение с оглед определянето на продължителността на наложената мярка, като за това са взети предвид тежестта на деянието и последиците от него. Аргументират се съображения за съществеността на засегнатите държавни интереси, а именно: интересът на държавния бюджет, който изисква законосъобразно отчитане на извършените продажби в търговския обект. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба възпрепятствало възможността за проследяване на реализираните обороти, което от своя страна се отразявало негативно на фиска. Разпоредената ПАМ била определена в рамките на срока по чл.

186, ал. 1 от ЗДДС, като конкретно 14-дневният срок бил съобразен с повелята на закона и съответен на характера и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2022 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – механа „***“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп М. Кънчев“ №**, стопанисван от „ИВ“ ЕООД, ЕИК *********. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0450024 от 07.05.2022 г. /л. 18-19/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/, при проверката и преди извършване на легитимация на служителите в 00:07 часа, била извършена контролна покупка на индивидуализирани по вид и количество храни и напитки на обща стойност от 84.60 лв., заплатени в брой от старши инспектор по приходите С. В. П.-Х. на В.Н.Т. – сервитьор. За продажбата бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел „Datecs DP-25” с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DT519254 и ИН на фискалната памет /ФП/

02519254. При проверката била извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта. Съгласно дневния отчет от ФУ за 06.05.2022 г. – к. б. №0016794/06.05.2022 г., 23:59:59 часа и междинния дневен отчет от ФУ към момента на проверката – к. б. №0016796 от 07.05.2022 г., 00:14 часа, касовата наличност в обекта била в размер на 515.40 лв. Фактическата наличност след преброяване на парите в касата на обекта и съставения от присъствалата по време на проверката В.Т. Опис на наличните парични средства в обекта била в размер на 686.00 лв. Така била установена положителна разлика в размер на 170.60 лв., която разлика по обясненията на Т., дадени в писмен вид, представлявала „нефискализирана сметка на клиенти, като не била издадена фискална касова бележка“.

С оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ №ФК-161-0450024 от

27.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.

186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, било разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ – механа „***“, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Поп М. Кънчев“ №**, стопанисван от „Ив“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗПАМ №ФК-161-0450024 от 27.05.2022 г. Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и заповед №1384 от 27.04.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 7 и л.

36 от делото/. Представени и приобщени като доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0450024 от 07.05.2022 г., 1 бр. въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект, декларация от присъствалата по време на проверката В.Н.Т., 2бр. копия на дневен отчет, съответно от 06 и 07.05.2022 г. фискален бон, касаещ извършената продажба, чрез контролна покупка, както и АУАН сер. АN №F656376 от 18.05.2022 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законово установения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна.

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ, мярката по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С оглед това и предвид представената по делото заповед №1384 от

27.04.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната

ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи съотв. принудителна административната мярка, като има отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на извършени продажби.

Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията, даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установява да има допуснати в хода на административното производство други нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените.

Заповедта съответства на материално-правните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл.

187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.

118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се следва извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".

Разпечатката съдържа 43 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa075823-7f2b-4857-8671-7dfea6f17140