Решение № 644 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100901115 по описа за 2022 година

П роизводството е по реда на чл.247 ГПК.

Образувано е по молба от 23.02.2023 год. на „М.“ ЕООД – ответник по т.дело №1115/2022 год. по описа на СГС, ГО, VI-18 състав, в която се съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 163 от 07.02.2023 г.

В молбата се поддържа, че е допусната очевидна фактическа грешка в решението, тъй като в мотивите на стр. 3-та, ред 19 отдолу нагоре, съдът неправилно е посочил, че в раздел 5 са уговорени правата и задълженията на възложителя, сред които и че се задължава след писмено уведомление да отстрани евентуално появилите се недостатъци и дефекти в рамките на гаранционния срок по т. VI, в която клауза гаранционния срок е определен на 5 години, като е посочено, че гаранционната отговорност отпада при забавено плащане за срока на забавата. Молителят твърди, че в раздел 5 от договора, сключен между страните, са уговорени правата и задълженията на Изпълнителя, а не на Възложителя. Така отразеното в мотивите предпоставяло за ответника задължение да отстрани недостатъци и дефекти по СМР, които той не е извършил и няма задължение да отстранява. Поради изложеното се иска посочената грешка да бъде отстранена и да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в цитирания текст вместо: „В раздел 5 са уговорени правата и задълженията на възложителя“ да се чете „В 1 раздел 5 са уговорени правата и задълженията на изпълнителя“.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от другата страна.

Съдът, след като прие, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание /каквато възможност предвижда чл.247, ал.3 ГПК/ и след като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Молбата по чл. 247 ГПК е подадена от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда в мотивите към решението и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт.

В конкретния случай не е налице подобна хипотеза. В молбата по чл.

247 ГПК не се твърди, че има несъответствие между формираната в мотивите към решението воля на съда за разрешаване на спора по иска с правно основание чл. 226 ЗЗД и нейния външен израз в диспозитива на решението, т. е. че е налице очевидна фактическа грешка в решенето по смисъла на чл. 247 ГПК. Твърди се, че е налице д опусната от съда фактическа грешка в мотивите на решението, която обаче не подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Видно от разпоредбите на чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК, законодателят е разграничил диспозитива от мотивите на съдебното решение, като е посочил съдържанието от една страна на диспозитив /чл. 236, ал. 1 ГПК/, и от друга страна на мотивите /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Производството по чл. 247 ГПК е допустимо единствено относно решението по смисъла на чл. 236, ал. 1 ГПК, т. е. по отношение на неговия диспозитив, но не и по отношение на мотивите към него.

В молбата по чл. 247 ГПК на ответника се сочи, че допуснатата в мотивите към решението грешка предпоставя задължения за възложителя по процесния договор, които той не е поемал с него. В тази връзка, следва да се отбележи, че когато с решението се разрешава гражданскоправен спор, какъвто е настоящия случай, силата на пресъдено нещо се формира единствено по отношение на диспозитива, но не и спрямо мотивите към решението. Евентуално допусната грешка в изразената и обективирана в 2 решението на съда воля досежно съдържанието на възникналото между страните договорно правоотношение, подлежи на разглеждане при проверка правилността на решението, срещу която пътят за защита е друг – чрез въззивното му обжалване /каквото в случая ответникът е упражнил/.

Гореизложените съображения налагат извод за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №17592 от 23.02.2023 г., на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение №163/17.02.2023 г. постановеното по т. дело № 1115/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав.

На основание чл. 247, ал. 4 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3