Решение № 237 от 04.04.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. гр. Хасково, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101589 по описа за 2024 година

Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково, против Т. Х. Б., ЕГН **********, от ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик е доставил „В и К” услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности в периода от 11.12.2022г. до 06.02.2024г. на стойност 345.29 лв. Услугата била извършвана на обект с адрес: *** и с партиден № ***. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от страна на ответницата не било изпълнено, то същата дължала и лихва за забава в размер на 23.87 лв. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 437/2024г. по описа на РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение № 181/23.02.2024г. за горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в срока по чл.414 от ГПК подал възражение. Съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Твърди, че ответникът е потребител на „В и К” услуги за битови нужди, като същите е получавал на 1 адрес в гр.Хасково. Ищецът в качеството на доставчик по така същестуващите облигационни отношения между страните, възникнали на основание Общите условия за предоставне на ВиК услуги на потребителите, надлежно приети и оповестени съгласно Нардеба № 4/14.09.2004г. изпълнил задължението си и доставил на абоната услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имота, находящ се в ***, за който била открита партида № *** за времето от 11.12.2022г. до 06.02.2024г. За доставената вода и услуги ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на обща стойност 377.17 лв. Тъй като в хода на заповедното производство ответницата извършила частично плащане в размер на 31.88 лв., то за ищеца бил налице правен интерес да потърси остатъка от задължението, възлизащо на исковата сума от 345.29 лева - главница и 23.87 лева - лихва за забава.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 345.29 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2024г., както и сумата 23.87 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2023г. до 19.02.2024г., които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 437/2024г. по описа на Районен съд – Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответницата оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че са публично известни Общите условия на дружеството ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. В чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.

33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок от датата на фактуриране. С лез изтичане на този срок потребителят изпада в забава и дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том I, рег. № 1131, дело № 106/2014г. на Нотариус И.Б., с рег. № 125 по регистъра на Нотариланата камара на Република България, ответницата Т. Х. Б. е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по

2 кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № Рд-1863/05.10.2006г. на ИД на АГКК-София, с административен адрес – ***, намиращ се в сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива: 1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с площ по документ от 62 кв.м., при съседи: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***, ведно с прилежащите му таванско помещение и избено помещение, представляващи неразделна част от от самостоятелния обект, както и ведно с 1.47 % идеални части от общите части на жилищната сграда и от отстъпеното право на строеж.

Като писмено доказателство по делото съдът прие Констативен протокол № 1032408 от 19.06.2024г. „В и К“ ЕООД – Хасково за поставяне на пломба, от който се установи, че на посочената дата е извършен отчет на водомер № ***, с холендърна пломба № ***, като е констатирано, че водомерът работи и показанията му са: 3230 куб. м. Отразено е в протокола, че водомерът е на адрес – ***, партиден № ***, собственост на абонат: Т. Б..

Протоколът е подписан от представител на оператора и от потребителя.

По делото е представено и Заявление, вх. № 05-342/14.05.2014г., подадено от Т. Х. Б. до управителя на „В и К“ ЕООД – гр.Хасково, с което ответницата по делото е поискала да се прехвърли партида за такса вода на обект, намиращ се на адрес – ***, от името на лицето Р.С. на името на лицето Т. Х. Б..

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 437/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 2934/22.02.2024г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № 181/23.02.2024г. за сумата в размер на 377.17 лева – главница;

23.87 лева – лихва за забава за периода от 11.02.2023г. до 19.02.2024г., ведно ссъ законната лихва връху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.02.2024г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.26 от НЗПП – разноски по 3 делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане доставки на ВиК услуги, представляващи доставяне, отвеждане и пречистване на вода, ползвани от длъжника за периода от 11.12.2022г. до 06.02.2024г. по потребителска партида с № ***, по данни от карнет за отчитане на водомер на потребителя с № 061016, открит за регистриране на потреблението на ВиК услуги за водоснабдения имот на длъжника с адрес – гр.Хасково, бул.“Георги С.

Раковски“ 0 24, вх.а, ет.6, ап.16. В законоустановени срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението за това.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. К., чието заключение възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на ищеца са редовно отразени спорните задължения по партидата на Т. Х. Б. – 14 бр. фактури на обща стойност 377.17 лева – главница и 23.87 лева – лихви.

Количествата предоставена услуга, описани във всяка една от фактурите, съответстват на количествата, отразени при извършването на отчет на измервателните уреди. Приложените единични цени съответстват на одобрените такива с Решение на КЕВР № Ц-32/30.12.2022г. Вещото лице посочва също, че задължението за законна лихва е правилно изчислено, като се приема начална дата 30-дневен срок след изтичане на датата на фактуриране на ползваните услуги и крайна дата – 19.02.2024г. Лихвата за този период е 23.97 лева. В счетоводството на ищеца е начислена лихва в размер на 24.27 лева, като е приета последна дата 22.02.2024г. – датата на отнасяне на задължението като съдебно. Разликата е 0.40 лева. При проверката в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение № 181/23.02.2024г. ответницата Т. Б. е направила частични плащания: на 11.03.2024г. – 15 лева и на 08.04.2024г. – 16.88 лева, с което е погасила дълга по Фактура № 5012241971/07.02.2024г. в размер на 31.88 лева. Остатъкът на дълга е: главница: 345.29 лева и лихва – 23.87 лева до 19.02.2024г. и 24.27 лева до 22.02.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

4

Предмет на делото са пред явени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 о т ЗЗД и чл.86, ал.1 о т ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му , че е подадено възражение от длъжника в законоустановения срок.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД - Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 о т Търговския закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а ответницата като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното количество вода в 30 дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума.

Според съда следва да се даде положителен отговор на въпроса има ли качеството на потребител ответницата по делото. Това е така, тъй като 5 съгласно чл.3, ал.1, т.3 от цитираната по-горе Наредба № 4/14.09.2004г., собственикът на самостоятелен обект в сграда е потребител. Казаното налага извода, че ответницата е придобила качеството на потребител по отношение на процесния имот на 09.04.2014г., доколкото на тази дата именно е придобила правото на собственост върху недвижимия имот по силата на сделка по покупко-продажба на същия. В същия смисъл е и текстът на чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на дружеството ищец.

Видно от заключението на вещото лице и представените писмени доказателства, ищцовото дружество е начислявало ежемесечно количество изразходвана вода на ответницата, съобразно реално отчитане на водомера, а в месеците, когато не е бил осигуряван достъп до измервателното средство, консумацията на ВиК услуги е определяна служебно на база средния месечен разход от предходните два редовни отчета на водомера. Неоснователни съдът намира възраженията на ответницата, че липсва реален отчет на индивидуалния й водомер. Напротив, от коментирания по-горе Констативен протокол № 1032408/19.06.2024г. се установява, че на тази дата е извършен реален отчет на водомера в имота на ответницата, като измервателното средство е засечено на показание 3230 куб.м. Така отразените в протокола показания, който протокол е бил подписан от ответницата без възражение, доказват безспорно, че служебно начисленото количество вода е било реално изразходвано. Нещо повече – видно от представения по делото електронен карнет с № 061016 и данъчните фактури, на ответницата като потребител е било начислено служебно количество вода до показание на водомера – 3222 куб. м., което ще рече с 8 куб.м. по-малко от реално отчетеното показание на водомера, извършено с Констативен протокол № 1032408/19.06.2024г.