Решение № 125 от 10.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Горна Оряховица, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120100319 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Предявени искове по реда на чл.422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да се признае за установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на “Йеттел България“ ЕАД против З. А. С. за сума в размер на 2 172,38 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № 616989660 от 18.07.2016г., Договор за мобилни услуги № 624251156 от 04.02.2021г., Допълнително споразумение № 048044789 от 04.02.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., Договор за мобилни услуги № 624981012 от 02.08.2021г., Договор за мобилни услуги № 625128580 от 03.09.2021г., Допълнително споразумение № 061602025 от 08.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., Договор за мобилни услуги № 625859957 от 15.02.2022г., Договор за мобилни услуги (интернет за дома) № 625941420 от 07.03.2022г., Допълнително споразумение № 065440820 от 09.03.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, за които суми са издадени фактура № 7337574658/01.07.2022г., фактура

№

7338830804/01.08.2022г., фактура

№

7340031148/01.09.2022г. и фактура № 7342712825/01.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между З. С. и „Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл" ЕАД и „Теленор България" ЕАД) са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № 616989660 от 18.07.2016г., Договор за мобилни услуги № 624251156 от 04.02.2021г., Допълнително споразумение № 048044789 от 04.02.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., Договор за мобилни услуги № 624981012 от 02.08.2021г., Договор за мобилни услуги № 625128580 от 03.09.2021г., Допълнително споразумение № 061602025 от 08.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., Договор за мобилни услуги № 625859957 от 15.02.2022г,, Договор за мобилни услуги (интернет за дома) № 625941420 от 07.03.2022г., Допълнително споразумение № 065440820 от 09.03.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.

Твърди, се че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата мобилни номера се прилагат условия. Ищцовата страна заема становище, че 1 ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2022 г. - м. ноември 2022 г., а именно: фактура № 7337574658/01.07.2022г., фактура № 7338830804/01.08.2022г., фактура № 7340031148/01.09.2022г. и фактура № 7342712825/01.11.2022г. Във всяка от фактурите се твърди да са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Ищецът твърди, че поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Иетгел България" ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 2112/2024 г. пред 1 -ви състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.09.2024 г. С оглед разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищецът е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок, ищцовата страна намирра основанията си за предявяване на настоящия иск по чл. 422 ГПК. Ищцовата страна моли съдът да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2112/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, 1 състав, против длъжника - ответник З. А. С. в размер на 2172,38 лв. (две хиляди сто седемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договори.

Ищецът отправя искане до съда да бъде присъединено към настоящото дело и образуваното заповедно производство за вземането на ищеца по ч.гр.д. № 2112/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, 1 състав. С оглед становището на ответника и в условията на евентуалност, ищецът счита, че за изясняване на обстоятелства относно неговото задължение са необходими специални знания и моли съдът да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. В условията на евентуалност ищецът моли с оглед становището на ответника да съдът му предостави възможност да ангажира и други доказателства. Ищцовата страна моли съдът да постанови решение въз основа на наведените в настоящата искова молба твърдения и приложените към нея доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от З. А. С., чрез пълномощника й адв. А. Ш. от ВТАК, с който счита исковата претенция за недопустима, неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена ведно с претенцията за разноски.

Ответната страна счита исковата претенция за недопустима и твърди, че правото на иск е ненадлежно упражнено, защото исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал.1 т. 5 и 6 от ГПК. Ответникът твърди, че ищецът търси глобална сума, а от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че се касае за множество вземания, като абонаментни такси и услуги и всяко от тях следва да бъде посочено по размер и период, за който се претендира, защото е възможно някои от перата, образуващи общата сума, да не се дължи.

Ответната страна спори, че глобалното посочване на сумата изключва възможността ответницата да организира защитата си. Спори се, че неустойката също трябва да бъде начислена върху всяко от вземанията, а не да се сочи като глобална сума. Ответникът сочи, че в исковата молба се споменава за оборудване рутер и комплект за вътрешен монтаж, но не става ясно по какъв повод е това споменаване и исковите суми включват ли стойността му.

Ответникът не спори сключването на договорите, а оспорва твърдението за упражнено право на предсрочна изискуемост на вземанията по тях, като изявление в този смисъл не е получил. Спори се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание липсващо по смисъла на чл. 26. ал. 2 от ЗЗД съгласие. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на договорните задължения и при неизпълнението им служи за обезщетение за вреди, без да е нужно те да се доказват. С оглед твърдението на ответника, че страните са предвидили неустойка, но не са постигнали съгласие какви вреди ще репарира тя, се налага изводът, че липсата на такова съгласие води до нищожност на вземането и на това основание, ответникът не дължи неустойка. Ответникът твърди, че договорните отношения не са прекратени, защото изявлението в този смисъл не е получено от него. С оглед изложеното, ответникът спори, че дори уговорката за неустойка да би била валидна, не се 2 дължи, защото договорите са в сила. Ответната страна твърди, че останалите суми са произволно определени и не се дължат.

По същество:

Копия от договорите за телекомуникационни услуги са представени по делото и по тях не се доказа изпълнение от ответната страна , в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-икономическата експертиза.Представени са копия от фактурите, издадени за вземанията на ищеца, които се кредитират от съда , тъй като съдържанието им кореспондира със записаното в договора и заключението на съдебно-икономическата експертиза. С оглед казаното, има договори между страните като източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги ).

За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени. Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед изложеното, че действието на договора е прекратено поради неплащане, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите остава недоказано по делото.

На следващо място, в договора между страните е договорено, че " в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани , клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143,ал.2, т. 5 ЗЗП във вр с чл. 146 ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди, тъй като този размер е еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение №110/21.07.2016г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Тъй като е изначално нищожна, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката, еквивалентен на три от вноските.

Предвид изложеното, исковете за реално изпълнение следва да бъдат уважени, а претенцията за неустойка – да бъде отхвърлена.

Разноските се присъждат в полза на ищеца, но пропорционално на уважената част от претенцията. Ответната страна е била представлявана от особен представител, назначен от съда, и собствени разноски не е направила. Общият размер на направените от ищеца разноски по двете производства е 232.62 евро, / 454.96 лева.

Воден от изложеното,съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. А., общ. С., обл. В.Т., ул. *** че същата дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 266.26 евро, /претендирани като 520.75 лева/ ведно със законна лихва, считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 911/30.09.2024Г. по ч.гр.дело № 2112/2024Г. по описа на ГОРС,като ОТХВЪРЛЯ искова претенция на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. за сумата от 844.47 евро, /претендирани като 1651.63 лева/, претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на договора, като неоснователен.

ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. А., общ. С., обл. В.Т., ул. *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 232.62 евро, / 454.96 лева/, разноски по двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4