Решение № 1632 от 21.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300500279 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби,подадени против решение

261768/18.06.21г.,постановено по гр.д.№ 2770/20г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.

№

Жалбоподателят Н. П. В.,ЕГН-********** атакува решението в частта му,с която е осъден в качеството му на съдебен изпълнител,приел архива и делата на ЧСИ А. С. А. в периода от 22.08.13г.до м.септември 2016г.да заплати на Е. С. К.,ЕГН-********** в качеството на наследник на С. М. К. обезщетение за причинени вреди вследствие на процесуално незаконосъобразни действия по принудително изпълнение както следва: сумата от 1638,74лв.-разпределени за получаване суми на С. К. като присъединен взискател по изп.дело № 4505813г.(с номер при ЧСИ А. А. изп.д.№ 243/12г.)и сумата от 11 568,48лв.по изпълнително дело № 4506/13г.(с номер при ЧСИ А. А. № 244812г.),ведно със законната лихва върху главниците,считано от 19.02.20г.до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят по тази въззивна жалба счита решението за неправилно по изложени в същата съображения и иска отмяната му,като претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата по жалбата Е. С. К. намира същата на неоснователна по съображения в писмен отговор.

1

Решението е атакувано и от Е. С. К.,ЕГН-********** в частта му,с която е осъден в качеството му на съдебен изпълнител,приел архива и делата на ЧСИ А. С. А. в периода от 22.08.13г.до м.септември 2016г.да заплати на Е. С. К.,ЕГН-********** в качеството на наследник на С. М. К. обезщетение за причинени вреди вследствие на процесуално незаконосъобразни действия по принудително изпълнение както следва: сумата от 1638,74лв.-разпределени за получаване суми на С. К. като присъединен взискател по изп.дело № 4505813г.(с номер при ЧСИ А. А. изп.д.№ 243/12г.)и сумата от 11 568,48лв.по изпълнително дело № 4506/13г.(с номер при ЧСИ А. А. № 244812г.),ведно със законната лихва върху главниците,считано от 19.02.20г.до окончателното им изплащане.

Въззивникът по тази жалба счита решението в обжалваната от него част за неправилно,като твърди,че е в доказателствена тежест на ответниците да докажат липсата на средства за изплащане на разпределените за изплащане на наследодателя на ищцата суми.Ответникът А. не доказвал,че при предаването на архива,респ.на сумите по специалните сметки,е оставил на ЧСИ В. сума,достатъчна за разпределяне по всички изпълнителни дела,по които е дължимо изплащане,в това число по процесните дела.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият по тази жалба А. С. А. намира същата за неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание.Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на Н. П. В.-„ДЗИ Общо застраховане“ЕАД,не е изразило становище и по двете жалби.

ПдОС намира жалбите за процесуално допустими.Подадени са в законоустановения срок от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането на въззивните жалби по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред ПдРС е образувано по искова молба на Е. С. К. като наследник на С. М. К.,починал на *******г.,която е предявила обективно и пасивно субективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.74 от ЗЧСИ във вр.с чл.45 от ЗЗД против: ЧСИ А. С. А. за осъждане на този ответник да заплати на ищцата сумата от 1638,74лв. и сумата от 11 568,48лв.,и двете разпределени му за получаване като присъединен взискател по изп.д.№ 243/12г.и № 244/12г.,както и мораторн.за същия период в размер на 3383,48лв.,ведно със законната лихва върху главниците от 19.02.20г.до окончателното изплащане,и при условията на евентуалност,в случай,че исковете против ЧСИ А. А. бъдат отхвърлени и против Н. П. В. в качеството му на съдебен изпълнител,приел архива и делата на ЧСИ А. А. за периода на изтърпяване на наказание лишаване от правоспособност на последния,за осъждане на Н. П. В. да заплати на ищцата сумите от 1638,74лв.и 11 568,48лв.,разпределени за получаване от С. М. К. в качеството на присъединен взискател по изп.д.№ 4505/13г.(с предишен № при ЧСИ А. А.- 243/12г.)и по изп.д.№ 4506/13г.(с предишен № при ЧСИ А. А.- 244/12г.),ведно със законната лихва върху главниците от 19.02.20г.до окончателното изплащане.

2

От събраните по делото писмени доказателства,включително цитираните по-горе изп.дела се установява,че ищцата е единствена наследница на С. М. К.,който е имал вземане срещу съделителите си Т. В. Ш.и Л. В. Ш. във връзка с приключило делбено дело.Вземането,представляващо суми за уравнение на дялове,е в размери съответно 91 497,49лв.от Т. Ш. и в размер на 32 899,99лв.от Л. Ш.,за които суми му е бил издаден изпълнителен лист,въз основа на който е образувано изп.д.№ 751/09г.по описа на ЧСИ М.О.и район на действие-ПдОС.По това изпълнително дело са вписани възбрани върху единствените налични на длъжниците Ш. имоти:магазин № 2,находящ се в гр.П********,собственост на Л. Ш. и ресторант в същата сграда,собственост на Т.

Ш.Възбраната е вписана в постановление за вписване на 13.12.2010г.,впоследствие е извършен и опис на 05.08.12г.

Междувременно срещу длъжниците Т. и Л. Ш. са образувани други две изп.дела с взискател К. Н. П. при ЧСИ А. А. както следва: изп.д.№ 243/12г.против Л. Ш. за сумата от 6000лв. и изп.д.№ 244/12г.против Т. Ш. за сумата от 8000лв.По тези две дела ЧСИ А.

А.,въпреки че е знаел за наложените предходни възбрани върху същите два имота на длъжниците за задължения,надхвърлящи 130 000лв. и без да уведоми за това К. като кредитор,в чиято полза са наложени възбраните,е започнал действия по принудително изпълнение,като е възбранил,описал и обявил за публична продан както магазина по изп.д.

№ 243/12г.,така и ресторанта по изп.д.№ 244/12г.На проведената публична продан е участвал и взискателят по двете дела К. П.,която печели проданта и с постановления от 04.09.12г. на същата са възложени двата недвижими имота по двете изп.дела.

Едва след това С. К. случайно е научил за проведените публични продани и е поискал да бъде присъединен като взискател по двете дела въз основа на удостоверение от ЧСИ О. по чл.456,ал.1 от ГПК с искане от 28.09.12г.и е присъединен като взискател по изп.д.№ 243/12г.и изп.д.№ 244/12г.на 08.10.12г.След присъединяването на К. като взискател по двете изп.дела същият е очаквал извършване на разпределение на постъпилите по публичните продани суми,но такова е било насрочвано и отлагано многократно,докато в един момент правата на ЧСИ А. са временно отнети през 2013г.и делата му са продължени от ЧСИ Н. В.,рег.№ 759.Двете изп.дела са преобразувани под нови номера- изп.д.№ 243/12г.в изп.д.№ 4505/13г.,а изп.д.№ 244/12г.-в изп.д.№ 4506/13г.

ЧСИ В. е изготвил разпределения по двете дела,които са били обжалвани пред ПдОС.Жалбата против разпределението по изп.д.№ 4505/13г.е оставена без уважение и същото е влязло в сила за сумата от 1638,74лв.за частично удовлетворяване на вземането на К. срещу Л. Ш.

Жалбата против разпределението по изп.д.№ 4506/13г.е уважена,разпределението е отменено и е изготвено ново такова,което е за сумата от 11 568,48лв.в полза на К. за частично удовлетворяване на вземането му от публ.продан срещу Т. Ш.След влизане в сила на двете разпределения обаче сумите не са изплатени,като обясненията на ЧСИ В. са били,че по сметките на ЧСИ А. А. не е имало налични суми.

Междувременно отнетите права на ЧСИ А. А. са възстановени и делата му са върнати 3 обратно под предишните им номера.К. е поискал на 03.04.17г.да му бъдат изплатени сумите по разпределенията,но не е последвало нито плащане,нито отговор от ЧСИ А. до 30.04.18г.,когато К. починал.След неговата смърт ищцата като единствен негов наследник е конституирана като взискател по изп.д.№ 751/09г.на ЧСИ О.,което е образувано под нов № 608/18г.На 27.07.18г.ищцата е депозирала молби по двете изп.дела на ЧСИ А. № 234 и № 244/12г. с искане да бъдат изплатени разпределените суми,но това не е направено и до настоящия момент.

При приемане на служебния архив на ЧСИ А. А. от ЧСИ Н. В. е изготвен опис на 23.08.13г.,като при него са констатирани наличности по банковите сметки на А. в общ размер на 1 011 177,29лв.Този размер представлява сумите по всички специални банкови сметки за осребряване на имущество на длъжниците на ЧСИ А. А.,като сумите са преведени по отделна банкова сметка в *******,а за постъпващите суми от осребряване на имущество на длъжници по изп.дела на ЧСИ А. А. след 23.08.2013г.е открита отделна банкова сметка.

По делото е прието извлечение от сметка в ******** АД,от което се установява,че към 21.11.2014г.по сметката в *********е имало салдо от ******лв.

Районният съд е отхвърлил главния иск против ЧСИ А. А. с мотив,че от събраните доказателства не се установява А. да е извършил незаконосъобразни действия,които да са в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда.Приел е,че действително А. не е извършил разпределение на получените при публичната продан на двата имота суми за дълъг период от време,но това му действие не било в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда,а именно- неизплащането на наследодателя на ищцата и впоследствие на самата ищца на полагащите се суми.

По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностните лица,които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения,за действията им при, по повод на тази дейност.Частните изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,като според трайната съдебна практика пряката вреда представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава,че той не би претърпял вредите,ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ,а преки са само тези вреди,които са типична последица от вредоносния резултат,т.е.които са закономерно следствие от увреждането.При иск,предявен на осн.чл.74,ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице,когато има неправомерни действия на ЧСИ,настъпила вреда,причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.Съдът следва да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,тъй като именно в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на ЧСИ се състои противоправността,която е елемент от ФС на вземането за обезщетение.

В конкретния случай въззивният съд приема,че е налице незаконосъобразно действие на ЧСИ А. А.,изразяващо се в това,че не е уведомил Св.К.,който е кредитор с наложена възбрана върху два имота на Ш.,по друго изп.дело при друг ЧСИ,въпреки че е узнал за наложената в полза на К. възбрана. ЧСИ А. А. е следвало да го уведоми като присъединен 4 по право,(а не по негова молба) кредитор още преди насрочването на публичната продан,което той не е направил и това е наложило К. да поиска присъединяване в един покъсен момент,когато е узнал за образуваните пред ЧСИ А. изп.дела против Т. и Л. Ш.Това незаконосъобразно действие на ЧСИ А. А. обаче не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда.За да е налице такава причинно-следствена връзка,необходимо е осъщественото от ЧСИ незаконосъобразно действие или бездействие да е условието,без което вредата не би настъпила.В конкретния случай незаконосъобразното действие на ЧСИ А. А.,изразяващо се в неуведомяването на Св.К. за извършването на публичните продани не е рефлектирало върху извършването на разпределението и неизплащането на сумите по разпределението,доколкото К. е присъединен като взискател преди изготвяне на разпределението,а самото то е изготвено не от ЧСИ А. А.,а от ЧСИ Н. В..Правилни са и се споделят от настоящата инстанция и изводите на ПдРС,който е приел,че само забавата в изготвяне на разпределението (до загубване на правоспособността на ЧСИ А. А.),не е в причинно-следствена връзка с неизплащането на разпределените от друг ЧСИ суми.В този смисъл въззивната жалба на