Разпореждане № 78876 от 26.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 78876 адрес, 26.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно гражданско дело № 20211110144913 по описа за 2021 година и като взе в предвид молба на длъжника АНД. Н. СТР. , адрес, адрес, бл.134, вх.Б, ап.35, ****, ****** (*****) чрез адв. Рачева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.404 във вр. с чл. 416 от ГПК във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК и е по молба на А. - длъжник по издадена в полза на ЕС **********: адрес, адрес, бл.134, вх.Б, ****, ****** (*****) заповед по чл.410 с искане за допълване на разпореждане от 05.01.2022г. по гр.дело с № 44913/ 2021г. в частта за разноските чрез присъждане на такива на длъжника за платено в ч.гр.дело с № 44913/2021г. възнаграждение за адвокат от 100 лева, платено по делото.

Излага се, че такива са сторени и потърсени от него още с възражението по чл.414 от ГПК, но не са му присъдени с разпореждането от 05.01.2022г., с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е обезсилил издадената заповед по чл.410 от ГПк в полза на кредитора. Претендира се произнасяне в този смисъл. Ангажират се доказателства.

В срока за становище такова е депозирано от насрещната страна, с което се оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

При тези твърдения и като съобрази доказателства по делото съдът намира следеното от правна страна:

С разпореждане на съда от 01.09.2021г. по гр.дело с № 44913/2021г. е била издадена заповед по чл.410 от ГПК в полза на ЕС **********: адрес, 1 адрес, бл.134, вх.Б, ****, ****** спрямо длъжника АНД. Н. СТР..

В срока за възражение е било подадено такова от А. чрез адв. Т., с оглед на което съдът с разпореждане от 06.10.2021г. е указал на заявителя правото му на иск на основание чл. 415 от ГПК и последиците при непредявяване на иска.

С разпореждане на съда от 05.01.2022г. съдът е обезсилил издадената заповед по чл.410 от ГПК поради непредявяване на иска в едномесечния срок, но не е присъдил търсените още с възражението разноски в полза на А..

Молбата от 07.03.2022г. на А. за допълване на разпореждане от 05.01.2022г. е в срок – в срока за обжалване и е основателна със следните съображения:

Искането за изменението/ допълването на акта, с който се приключва производството по гр.дело с №58908/2020г., а именно разпореждането по обезсилване на издадената спрямо длъжника заповед по чл.410 от ГПК от 21.12.2020г. с произнасяне относно разноски е допустимо в тази хипотеза – при сторени от длъжника разноски в заповедното производство, които се търсят с молба по допълване на крайния акт по делото – този по обезсилване на заповедта. В случая за длъжника с връчване на издадена срещу него заповед, се поражда и право на защита с възражение по чл.414 ГПК и съответно заповедното производство придобива състезателен характер.

Според указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС, сезираният с установителен иск по чл.422 ГПК съд при определяне на отговорността за разноските и на двете страни, следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и в обусловилото го заповедно производство. В хипотезите на осуетена искова защита на кредитора обаче – непредявен иск при подадено възражение – т.е при вина на кредитора - устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което и длъжникът следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадена заповед – тези в заповедното и тези в исковото - с първото си процесуално действие, непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството – в конкретния случай разпореждането за обезсилване на издадената спрямо него заповед по чл.410 от ГПК - в този смисъл, най-късно сезирането на съда може да бъде извършено с молба за изменение / допълване на акта, приключващ развитието на делото – 2 конкретното разпореждане – в този смисъл и по подобни хипотези е формирана и задължителна практика по реда на чл. 274, ал.3 ГПК(Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК и Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., ГК.

В случая искането за присъждане на такива разноски е сторено още с възражението, по него не се е развило исково производство и инкорпорираното в молбата за допълване на разпореждането от 05.01.2022г. за обезсилване на заповедта искане за присъждане на разноски в полза на длъжника е своевременно. Същите следва да се присъдят в пълен размер от 100 лева.

С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ЕС, адрес, адрес, бл.134, вх.Б, ****, ****** (*****), представлявана от фирма ***, ********** ****** да заплати на АНД. Н. СТР., ЕГН ********** адрес, адрес, бл.134, вх.Б, ап.35, ****, ****** (*****) чрез адв. Рачева съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 44913/2021г. по описа на СРС, 144 състав в размер на 100 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на разпореждането.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3