Решение № 778 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330103678 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Д. И.а И., ЕГН **********, с адрес в ***************************** против „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 със седалише и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вход В, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата предвиждаща заплащаните на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/13.06.2023 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, неравноправност и противоречие със ЗПК, както и да се прогласи за нищожна клаузата за договорна лихва в размер на 40,90%.

В исковата молба се излагат съображения, че на 13.06.2023 г. страните сключили Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата в размер на 600 лева при годишен лихвен процент 40,90% и ГПР в размер на 49.90% и обща сума за връщане в размер на 729,54 лв. В Глава VI от договора било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 240 лева за допълнителна услуга „Фаст“ предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и 360 лева за услуга „Флекси“ представляваща право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит, като излага, че същите с противоречат на ЗЗП и ЗПК.

Сочи се и целия договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излагат се съображения и че с уговарянето на допълнителен пакет услуги се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че уговорката за заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,90% противоречи на добрите нрави. Моли се предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се сторените разноски.

1

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че искът е неоснователен. Ответникът признава, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит. Възразява се срещу доводите за недействителност на договора, като се сочи, че същият отговаря на всички изисквания на ЗПК, в това число законовоопределени са таксите „Фаст“ и „Флекси“, ГЛП, ГПР и другите клаузи, които ищецът твърди, че са нищожни.

Излага се, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са незадължителни допълнителни услуги, поради което не се включват в ГПР по договора.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени разноски по производството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификаиця на установителните искове за прогласяване на клаузите за таксите „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни е чл. 21 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Правната квалификация на установителния иск за прогласяване на клаузата за договорна лихва за нищожна е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже наличието на клауза в договор между страните за възнаграждение за предоставени пакети „Фаст“ и „Флекси“, както и че са налице пороци, водещи до недействителност на тази клауза. Ищецът следва да установи, че е налице разминаване между приложимия по договора ГПР и действителния размер на разходите.

Ответникът следва да установи, че клаузите за договорена възнаградителна лихва и предоставяне на допълнителен пакет услуги са индивидуално уговорени.

Като безспорни между страните е отделен факта на сключен между страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/13.06.2023 г.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че клаузите са нищожни.

По фактите:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № *****/13.06.2023 г. за главница в размер на 600 лв., при ГЛП 40,90% и ГПР 47,32 лв., разсрочена на 11 месечни вноски по кредита. Страните са уговорили в раздел VI от договора във връзка с чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ закупуването от ищеца на допълнителни незадължителни услуги, заплащането на които се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2. от Общите условия към договора срещу възнаграждение от 360 лв. (т.н. услуга „Флекси“) и приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупената допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 240 лв. (т.н. услуга „Фаст“). С включено заплащане на допълнителните услуги общото задължение възлиза на 1 329,54 лв.

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза дава 2 сведения за това, че съгласно параметрите на договора ГПР е 47,32% и в него се включва само възнаградителната лихва в размер на 129,52 лв.; както и че ако се включват допълнителните услуги за Фаст и Флекси като разход, то ГПР ще бъде 514,11%.

По установителните искове за нищожност на клаузите за „Фаст“ и „Флекси“:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Посочените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Изложеното се потвърждава от изявленията на ответника, който счита, че поради характера им на незадължителни услуги, същите не следва да се включват в ГПР. Това неизгодно за страната твърдение съдът кредитира с висока доказателствена стойност. Същото се потвърждава и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и достоверно. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги.

В обобщение, съдът намира, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквито са и обсъжданите такива за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Решение № 1170 от 15.10.2024 г. по ВГД № 1460/2024 г.; Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г.; Определение № 260731 от 10.12.2020 г. по ВЧГД № 2905/2020 г.; Определение № 260135 от 18.01.2021 г. по ВЧГД № 113/2021 г.; Определение № 260169 от 22.01.2021 г. по ВЧГД № 125/2021 г.

По установителния иск за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва:

Съдът намира, че с оглед гореизложените съображения за невключване на заплащането на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР като разходи по кредита и предвид наведените твърдения от ищеца за недействителност на целия договора, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тъй като не е предявен самостоятелен иск за прогласяване нищожността на целия договор, съдът се произнася само в мотивите на решението по 3 действителността на договора. От тази гледна точка и като се има предвид практиката на СЕС, отразена в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 и Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C-520/21, при недействителност на потребителския договор на основание чл. 23 от ЗПК кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и законната лихва за забава от поканата за плащане.

Ето защо съдът намира, че клаузата от договора, свързана със заплащането на възнаградителна лихва, накърнява добрите нрави, тъй като е уговорена по недействителен договор. Недопустимо е от неправомерното поведение на една от страните по договора да се черпят благоприятни правни последици, изразяващи се в получаването на възнаграждение за престация, която не й се дължи.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 154 лв. и 180 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице. Ответникът отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като моли да бъде определено под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер около 200 лв. Съгласно съдебната практика (Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и Решение по съединени дела C‑224/19 и C ‑259/19 на Съда на Европейския съюз ) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по трите иска е в размер от 1 200 лв. за настоящото дело.

Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на исковете, подаването на искова молба и писмени молби, необходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на исковете, както и неявяването на процесуалния представител на ищеца в зала, провеждането на три открити съдебни заседания, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и непротиворечивата съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да присъди 500 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за защитата му по исковете. Защитната линия по трите иска не се различа много една от друга, че да налага присъждане на адвокатско възнаграждение отделно по всеки един от исковете, нито имаше нужда по всеки иск да се провежда отделно доказване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, по предявените от Д. И.а И., ЕГН **********, с адрес в

4

***************************** искове с правно основание: чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , че са нищожни поради противоречие със закона, уговорките в раздел VI от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/13.06.2023 г., сключен между страните по делото, с които уговорки се предвижда заплащането на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лв.; и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна поради накърняване на добрите нрави, уговорката в раздел VI от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/13.06.2023 г., сключен между страните по делото, с която уговорка се предвижда заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,90%.