Решение № 11773 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11773 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110131664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искови молби на М. С. М. срещу „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД, с които са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че сключените между него и „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2775990/18.05.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 2877166/29.11.2023 г. са нищожни, както и за признаване на установено, че сключените между ищеца и „А Т“ ЕООД Договор за поръчителство от 29.11.2023 г. и Договор за поръчителство от 18.05.2023 г. са нищожни, както и за осъждане на „К“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 1229,80 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2775990/18.05.2023 г., както и сумата от 3345,40 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2877166/29.11.2023 г.

В исковите молби се твърди, че на 18.05.2023 г. между ищеца М. М. и ответника „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2775990, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2055 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ - 40,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,21 %. На същата дата ищецът бил задължен да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД срещу уговорено възнаграждение в размер на 1017,48 лв. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № 2775990 е нищожен поради това, че уговорената в него лихва от 40 % е прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, с което противоречи на добрите нрави, а ГПР от 48,21 % е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение по договора за поръчителство. Освен това, ищецът твърди, че между него и „К“ ЕАД на 29.11.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2877166, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2350 лв. при ГЛП от 16,00 % и ГПР от 17,23 %, който ищецът следвало да върне на 24 месечни вноски, включващи главница, лихва и застрахователна премия. На същата дата ищецът бил задължен да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с „А Т“ ЕООД срещу уговорено възнаграждение в размер на 2556,94 лв. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договорите за кредит и поръчителство. Излага 1 съображения, че договорите за потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че не е посочена методиката на изчисляване на ГПР, а посоченият ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, тъй като не включвал възнаграждението по договора за поръчителство, а по Договор за потребителски кредит № 2877166 – и застрахователната премия. При включването тези компоненти в ГПР по договора, същият надхвърлял законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че посочването на по-нисък размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, поради което целите договори следва да бъдат обявени за нищожни. По отношение на договорите за поръчителство поддържа, че те са нищожни, тъй като не съдържат който и да било елемент от същественото съдържание на договора за поръчителство и представляват част от кредитното правоотношение.

Поради нищожността на договорите за кредит, потребителят дължи единствено главница по кредита и платеното в повече се явява недължимо. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2775990/18.05.2023 г. навежда твърдения, че предоставеният от ищеца договор за кредит му е изпратен в процеса по кандидатстване за кредит и същият има характер единствено на подадена от него заявка, като впоследствие ответникът не е одобрил отпускането на заемната сума, поради което договорът не е породил действие. Поради това, между страните не са разменени никакви престации и не е сключен договор за поръчителство с „А Т“ ЕООД. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2877166/29.11.2023 г. оспорва, че ищецът дължи застрахователна премия и поддържа, че заплатената за това сума представлява главница по договора, като сумата от 2350 лв. е усвоена за потребителски цели, а 309,91 лв. са заплатени като застрахователна премия директно на застрахователя, поради което в тази част договорът има характеристиката на такъв за стоково финансиране. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит ищецът е заплатил на ответника сумата от 3887,67 лв., от които 2659,91 лв. са разпределени за възстановяване на предоставената в заем главница, а останалите 1227,76 лв. – за вземания, различни от главницата. Навежда доводи, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, поради това, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит и съответно на кредитодателя не е известен размерът на възнаграждението за поръчителство. Поддържа, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, а договорът за поръчителство между „А Т“ ЕООД и ищеца представлява договор за поръчка и вземанията по договора възникват в полза на това дружество. Твърди, че евентуалната нищожност на клаузата за предоставяне на поръчителство и заплащане на възнаграждение за поръчител не следва да води до нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2775990/18.05.2023 г. навежда твърдения, че същият не е породил действие, тъй като не е одобрен от кредитодателя, съответно не е породил действие и договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „А Т“ ЕООД. По отношение на договор за предоставяне на поръчителство от 29.11.2023 г. навежда твърдия, че предвид предсрочното погасяване на договора за кредит, ищецът не е заплатил в цялост уговореното възнаграждение за поръчителство. Излага доводи, че сключването на договора за поръчителство става след сключването на договора за кредит, като предоставянето на обезпечение зависи от волята на клиента и 2 кредитополучателят не знае какъв е размерът на възнаграждението за поръчителство, поради което не следва последното да се включва в размера на ГПР по договора за кредит. Поддържа, че на клиента е предоставена възможност да избере начин на плащане на възнаграждението за поръчителство – по сметка на „А Т“ ЕООД или по сметка на „К“ ЕАД заедно с месечните погасителни вноски, като в този случай „К“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на „А Т“ЕООД плащанията по договора за поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1) на 29.11.2023 г. между „К“ ЕАД като заемател и М. С. М. като заемополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2877166/29.11.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2 350 лв., при ГЛП от 16,00 % и ГПР от 17,23 %; 2) че на 29.11.2023 г.

М. С. М. е сключил договор за поръчителство с „А Т“ ЕООД за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит пред „К“ ЕАД; 3) че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит не е включено възнаграждението за поръчителство; че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД.

По договор № 2775990/18.05.2023 г.

За установяване наличието на облигационни отношения между страните е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че на 18.05.2023 г. ищецът е подал заявление за отпускане на кредит с номер 2775990, което е било анулирано. Процесната заявка за кредит № 2775990/18.05.2023 г. е била за сумата 2000 лв., със срок за погасяване 5 месеца. След връзка с клиента, служител на ответника на 18.05.2023 г. в 15:22:49 часа е отбелязал, че клиентът отказва заявката за кредит, като същият не желае да посочи причина за отказа и съответно заявлението за кредит е останало неодобрено. В информационната система на ответника няма отразен изходящ превод на каквато и да е сума по заявката за кредит с № 2775990/18.05.2023 г., като липсва и дата на усвояване, а заявлението е със статус „отказано“.

В проведеното съдебно заседание вещото лице К. изяснява, че всички логвания по процесния кредит е отразил в таблицата на стр. четири от експертизата.

Горното се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че на кредитополучателя не е предоставена главница, с оглед получена извадка от системата на дружеството - екранни снимки, от които е видно, че не е посочена дата на усвояване на кредита статусът на заявката е:

„Отказал се на 30 мин.", както и електронно писмо, с което М. С. М. е уведомен, че съгласно негово искане Договор за кредит № 2775990/18.05.2023г. е анулиран.

По договор № 2877166/29.11.2023 г.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит № № 2877166, по силата на който „К“ ЕАД е предоставило на ищеца в заем сумата от 2659,91лв. при ГЛП от 16,00 % и ГПР от 17,23 % за срок от 24 месеца, включваща размер на кредита 2350 лв. и застрахователна премия 309,91 лв., като ищецът е следвало да възстанови на заемодателя сумата в общ размер на 3138,46 лв., както и че дължимото възнаграждение по сключения между ищецът и втория ответник договор за поръчителство е в размер на 2556,94 лв., дължима разсрочено на 24 вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция 3 съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К“ и договорът за кредит не поражда действие. Съгласно ал. 3 при непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при сключването на същия кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите, когато кредитополучателят чрез посредничеството на К е сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превежда от К директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Остатъкът от главницата след превода за застрахователната премия се предоставя на кредитополучателя при условията на договора за кредит.