Определение № 7275 от 09.06.2020, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………./09.06.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

19701 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу П.Е.П. обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 12138/2019 г. по описа на РС-Варна.

С разпореждане № 13301/15.04.2020 г. същото е оставено без движение, ведно с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит за особен представител на ответника, на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 128, т. 2, предл. второ ГПК. В разпореждането се съдържа и предупреждение до страната, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщението, ведно с указанията на съда и предупреждението за последиците от неизпълнението им, е редовно връчено на ищеца на 11.05.2020 г. На основание § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., във вр. чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече на 21.05.2020 г. и е изтекъл на 28.05.2020 г.

До посочената дата и до настоящия момент не е внесен определения депозит за особен представител, нито съдът е сезиран с искане за продължаване на срока за това, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, едновременно с прекратяването на производството по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове следва да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото прекратяването не е резултат от сключена съдебна спогодба или констатация на исковия съд, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19701/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК;

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед № 6506/23.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12138/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 35-ти състав;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба през Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца;

ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: