Решение № 258 от 17.10.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Сандански, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20221250101174 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М. (Л.), с ЕГН**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от САК, срещу „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т., и срещу „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., сключен между В. Й. М. и ИзиАсет Мениджмънт“-АД, поради противоречие със закона-ЗПК, и поради заобикаляне на закона-ЗПК, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.4 от договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., като неравноправна, с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, и за установяване недължимостта на сумата от 1500лв., съставляваща договорено възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на поръчителство № 4204052 от 15.07.2021г., сключен между В. Й. М. и „Файненшъл България“-ЕООД, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и във вр. с чл.138 от ЗЗД.

В производството са приети за разглеждане предявените насрещни искове от „Изи Асет 1

Мениджмънт“-АД срещу В. Й. М. при условията на евентуалност, а именно: в случай на уважаване на иска за обявяване недействителността на целия договор за паричен заем, за осъждане на В. Й. М. да заплати сумата от 1289,26 лева, съставляваща разликата между подлежащата на връщане, на основание чл.23 от ЗПК, главница и общо заплатените суми по договора за паричен заем, а в случай на отхвърляне на иска за обявяване недействителността на договора за паричен заем-за заплащане на сумата от 1700,44 лева, представляваща незаплатената част от дължимата главница по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и за заплащане на сумата от 165,82 лева, съставляваща незаплатената част от дължимата възнаградителна лихва по договора за паричен заем, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.9 от ЗПК.

В исковата молба В. М. твърди, че на 15.07.2021г. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № 4204052, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 3000лв., а видът на вноската-месечна. Твърди се, че в договора е посочен размер на ГПР от 49%., но не е ясно кои точно разходи се заплащат и как е формиран ГПР. Твърди се, че договорът за паричен заем нарушава изискването на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като отразената обща стойност на плащанията и ГПР са некоректни.

Твърди се, че в чл. 4 от този договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от следните три обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4204052, по силата на който дружеството е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 1500лв., която сума е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за заем. Твърди се, че съгласно договор за предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“-ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД и „Файненшъл България“-ЕООД са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“-АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че в чл.4 от договора за паричен заем кредиторът е въвел изисквания, на които да отговарят посочените в него видове обезпечения, както и че по този начин кредиторът е целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено и собствено на заемодателя дружество, каквото е „Файненшъл България“-ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/ на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е 2 нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение сума е в размер почти половината от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на капитала. По отношение на евентуалния иск се твърди, че клаузата на чл.4 от договора за паричен заем е нищожна, като неравноправна, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негови изначално непосилни задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се още, че с разпоредбата на чл.4 от договора за паричен заем са нарушени нормите на добросъвестността, тъй като търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни. Същите оспорват твърдяната нищожност на договорите. Първият ответник твърди, че с разпоредбата на чл.4 от договора не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Този ответник твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран и не е по-висок от размера на законната лихва, като е посочена общата сума за плащане по договора, а възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение.

Вторият ответник твърди, че е финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки по занятие, и като такава е вписан в регистъра на БНБ по чл.3а от ЗКИ, поради което следва да получава възнаграждение по всяка сключена от него сделка. Твърди, че престациите по договора за предоставяне на поръчителство са еквивалентни.

В насрещната искова молба се твърди от „Изи Асет Мениджмънт“-АД, че по силата на договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г. то е предало на В. Й. М. сумата от 3000лв., а последната се е задължила да я върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва, която е в размер на 577лв., на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 357,70лв., платими на равни периоди и с падежи, указани в договора, като първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 17.08.2021г., а последната-на 14.05.2022г. Твърди се, че общо заплатената до момента сума от В. М. възлиза на 1710,74лв., от която сума за погасяване на главницата са отнесени 1299,56лв., и за погасяване на лихвата-411,18лв.

Твърди се, че незаплатените от В. М. суми са в следните размери:1700,44лв.-главница, и 165,82лв.-възнаградителна лихва.

Ответницата по насрещната искова молба е депозирала отговор, в който оспорва исковете. Същата оспорва размера на задълженията. Твърди, че е заплатила на ищеца по насрещния иск сума в общ размер на 2500лв., както и че са й правени удръжки от възнаграждението й по гражданския договор, по който е работила.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

3

На 15.07.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и В. Й.

М. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 4204052, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 3000лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 10 месеца чрез 12 месечни погасителни вноски в размер на 357,70лв., с дати на плащане посочени в договора, като първата погасителна вноска е дължима на 17.08.2021г., а последната-на 14.05.2022г., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00%, и годишен процент на разходите на заема- 47,91%., при което общата сума дължима от заемателя е 3577лева. По този договор дължимата договорна лихва е в размер на 577лева.

С подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума (чл.3 от договора). Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата (15.07.2021г.) В. Й. М., в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на гарант, договор за предоставяне на гаранция № 4204052, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на гаранта възнаграждение в размер на 1343лв. В договора е предвидено, че възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 134,30 лева на падежни дати посочени в договора, като първата падежна дата е 17.08.2021г., а последната-14.05.2022г., като плащането на възнаграждението се извършва по начините установени в договора за паричен заем.

В договора е посочено, че „Изи Асет

Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на гаранция, в случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, гарантът има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

И двата гореописани договора са подписани от М.Г. Я., действаща като представител на „Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“-АД, като двете 4 търговски дружества имат и един и същ адрес на управление(справка в търговския регистър).