Определение № 3059 от 05.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501894 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 ГПК и образувано по частна жалба на Й. И. Й.,подадена чрез пълномощника му адв. Сребрева против Определение №5693 от 13.10.2025г.постановено по гр.д.№ 6489/2025г.по описа на РС-гр.Бургас,с което районният съд е върнал на основание чл.130 ГПК исковата молба на жалбоподателя в частта,с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и отмяната му и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо.

Недоволен от съдебния акт е останал ищецът Й. Й., който го е обжалвал пред БОС с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Пред БРС жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1и т.3 КТ,чл.225 ал.1 КТ,чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът е твърдял,че от ****г.е бил в трудово правоотношение с ответното дружество **** съгласно сключен трудов договор и е изпълнявал длъжността ****. Твърдял е,че до *****г.е изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си задължения,но въпреки това работодателят е прекратил трудовото правоотношение,като го е уволнил дисциплинарно. Ищецът е твърдял,че не му е било връчвано искане за обяснения по предвидената в КТ процедура,нито му е била връчена заповедта за уволнението му. За основанието за уволнението си по чл.330 ал.2 т.6 КТ ищецът е узнал от Справка на НАП,поради което е предявил настоящата искова претенция,с която оспорва законността на дисциплинарното си уволнение.

С Разпореждане №11266 от 25.09.2025г.съдът е оставил исковата молба без движение,като е дал указания на ищеца да прецизира петитума на исковата си молба,като индивидуализира надлежно заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с 1 посочване на номера и датата ,издателя и основанието за издаването и,както и да уточни дали му е връчен писменият акт за уволнението/заповед,предизвестие/,като изложи ясни твърдения относно начина и датата на връчването.

В законоустановения срок,считано от датата на връчване на горепосоченото разпореждане по делото е постъпила уточнителна молба с вх.№ 43132 от 10.10.2025г.,с която ищецът е внесъл уточнения,че твърди,че не му е връчена заповедта за дисциплинарното му уволнение,нито предизвестие за прекратяване на ТПО.Заявил е отново твърдението,че трудовото правоотношение е прекратено на *****г.,а за основанието за уволнението мучл.330 ал.2 т.6 КТ ищецът е узнал от Справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис,издадена от НАП.

С обжалваното определение БРС на основание чл.130 ГПК е прекратил като недопустимо производството по делото в частта,с която са предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 КТ и е върнал исковата молба.Съдът е приел,че същото в частта за иска за признаване на дисциплинарното уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му е недопустимо в този си вид,доколкото твърденията на ищеца са в смисъл,че не му е връчена заповедта за уволнение и не е запознат със съдържанието и,което твърдение по същество означава,че ищецът твърди,че не е прекратено трудовото правоотношение.

В частната жалба ищецът е заявил оплаквания за неправилност и незаконосъобразност са прекратителното определение,като е посочил,че издаването на заповедта за уволнението му е известно от Справката на НАП,основанието за уволнението му- чл.330 ал.2 т.6 КТ –също,но тъй като заповед не му е била връчвана,той е посочил друго писмено доказателство за съществуването и-Справката от НАП. От тази справка се установява,че съществуват категорични писмени доказателства,че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца съществува и с нея е прекратено трудовото правоотношение между страните,тъй като НАП е уведомена за издаването и,поради което единственият възможен ред за защита на ищеца остава воденето на настоящото дело.

Въззивният съд намери обжалваното определение за неправилно.

Въпреки дадените му от районния съд указания да предяви иск за заплащане на трудови възнаграждения,ако твърди,че заповедта за уволнението му не му е връчена, тъй като в такава хипотеза трудовото правоотношение не се счита за прекратено, ищецът е поддържал иска си за признаване на незаконността на дисциплинарното му уволнение и отмяната му,както и иска си за обезщетение за оставане без работа поради незаконното му уволнение за периода от 25.07.2025г.до 11.08.2025г.,когато е започнал нова работа.

Тъй като ищецът е заявил в исковата молба,че е започнал нова работа на 11.08.2025г.,а претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 25.07.2025г.до 11.08.2025г.,както и неплатено трудово възнаграждение от 01.07.2025г.до 25.07.2025г.,то е следвало да му бъдат дадени указания да заяви в обстоятелствената част на исковата молба твърдения каква е причината да не полага труд по процесното трудово правоотношение след 25.07.2025г.От твърденията в исковата 2 молба,уточнението и частната жалба може да се направи предположение,че ищецът от 25.07.2025г.не престира труд по процесното трудово правоотношение,като го счита прекратено от тази дата, но не е съгласен с основанието за прекратяването мудисциплинарно уволнение. Не са заявени обаче изрични и ясни твърдения за конкретни факти и обстоятелства,които да дадат на съда възможност да определи действителния предмет на спора,правната квалификация на предявените искове и вида на търсената съдебна защита.

Ето защо въззивният съд намира,че изводът за недопустимост на предявения иск за отмяна на уволнението,макар да е принципно правилен и съобразен със съдебната практика на ВКС,цитирана в разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение, в случая е преждевременен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено,а делото-върнато на БРС за продължаване на процесуалните действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

На ищеца следва да бъде указано,че следва да внесе уточнение и допълнение в обстоятелствената част на исковата си молба,като изложи твърдения по следните въпроси:

1.Твърди ли,че е продължил да полага труд по процесното трудово правоотношение след 25.07.2025г.и ако е продължил да полага труд и след тази дата,да посочи точната дата до която е изпълнявал трудовите си задължения.

2.Да изложи конкретните факти и обстоятелства относно причините,поради които е преустановил изпълнението на задълженията си по трудовия договор с ответника.

3.Твърди ли,че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено на 25.07.2025г.на друго правно основание,различно от дисциплинарното уволнение?

4.Вписано ли е уволнението в трудовата му книжка и ако е вписано-какво основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено от работодателя?

5.В случай,че в обстоятелствената част се заявят твърдения за прекратяване на трудовото правоотношение от 25.07.2025г.на друго основание,различно от дисциплинарно уволнение,т.е. ищецът да поправи петитума на исковата си молба.

В зависимост от уточненията и допълненията на обстоятелствената част на исковата молба и евентуално-на петитума,съдът следва да извърши нова преценка за допустимост на исковата претенция, включително и да прецени дали се касае за предявен иск за поправка на основанието за уволнение/чл.344 т.4 КТ/,с произтичащите последици,а не иск за отмяна на дисциплинарно уволнение.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №5693 от 13.10.2025г.постановено по гр.д.№ 6489/2025г.по 3 описа на РС-гр.Бургас,с което районният съд е което районният съд е върнал на основание чл.130 ГПК исковата молба на жалбоподателя Й. И. Й. в частта,с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и отмяната му и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо.

ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на процесуалните действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба,при съобразяване на изложените в настоящото определение мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. Бургас, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501894 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 ГПК и образувано по частна жалба на Й. И. Й.,подадена чрез пълномощника му адв. Сребрева против Определение №5693 от 13.10.2025г.постановено по гр.д.№ 6489/2025г.по описа на РС-гр.Бургас,с което районният съд е върнал на основание чл.130 ГПК исковата молба на жалбоподателя в частта,с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и отмяната му и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо.

Недоволен от съдебния акт е останал ищецът Й. Й., който го е обжалвал пред БОС с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Пред БРС жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1и т.3 КТ,чл.225 ал.1 КТ,чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът е твърдял,че от ****г.е бил в трудово правоотношение с ответното дружество **** съгласно сключен трудов договор и е изпълнявал длъжността ****. Твърдял е,че до *****г.е изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си задължения,но въпреки това работодателят е прекратил трудовото правоотношение,като го е уволнил дисциплинарно. Ищецът е твърдял,че не му е било връчвано искане за обяснения по предвидената в КТ процедура,нито му е била връчена заповедта за уволнението му. За основанието за уволнението си по чл.330 ал.2 т.6 КТ ищецът е узнал от Справка на НАП,поради което е предявил настоящата искова претенция,с която оспорва законността на дисциплинарното си уволнение.

С Разпореждане №11266 от 25.09.2025г.съдът е оставил исковата молба без движение,като е дал указания на ищеца да прецизира петитума на исковата си молба,като индивидуализира надлежно заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с 1 посочване на номера и датата ,издателя и основанието за издаването и,както и да уточни дали му е връчен писменият акт за уволнението/заповед,предизвестие/,като изложи ясни твърдения относно начина и датата на връчването.

В законоустановения срок,считано от датата на връчване на горепосоченото разпореждане по делото е постъпила уточнителна молба с вх.№ 43132 от 10.10.2025г.,с която ищецът е внесъл уточнения,че твърди,че не му е връчена заповедта за дисциплинарното му уволнение,нито предизвестие за прекратяване на ТПО.Заявил е отново твърдението,че трудовото правоотношение е прекратено на *****г.,а за основанието за уволнението мучл.330 ал.2 т.6 КТ ищецът е узнал от Справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис,издадена от НАП.

С обжалваното определение БРС на основание чл.130 ГПК е прекратил като недопустимо производството по делото в частта,с която са предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 КТ и е върнал исковата молба.Съдът е приел,че същото в частта за иска за признаване на дисциплинарното уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му е недопустимо в този си вид,доколкото твърденията на ищеца са в смисъл,че не му е връчена заповедта за уволнение и не е запознат със съдържанието и,което твърдение по същество означава,че ищецът твърди,че не е прекратено трудовото правоотношение.

В частната жалба ищецът е заявил оплаквания за неправилност и незаконосъобразност са прекратителното определение,като е посочил,че издаването на заповедта за уволнението му е известно от Справката на НАП,основанието за уволнението му- чл.330 ал.2 т.6 КТ –също,но тъй като заповед не му е била връчвана,той е посочил друго писмено доказателство за съществуването и-Справката от НАП. От тази справка се установява,че съществуват категорични писмени доказателства,че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца съществува и с нея е прекратено трудовото правоотношение между страните,тъй като НАП е уведомена за издаването и,поради което единственият възможен ред за защита на ищеца остава воденето на настоящото дело.