Определение № 463 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20242100600159 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

С Определение № 317 от 18.11.2023г., постановено по ЧНД № 696/2023г, Районен съд - Несебър е отменил Постановление от 20.09.2023г. на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение Несебър за прекратяване на Досъдебно производство № 304 ЗМ2007/2018г. по описа на РУ на МВР - Несебър, пр. вх. № ТОН-2376/2018г. по описа на РПБургас, водено за престъпление по чл.133 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал представителят на Районна прокуратура - Бургас, ТО-Несебър, който го атакува с протест, като неправилен и незаконосъобразен. В протеста са изложени съображения за липсата на задължение за прокурора да обсъжда събрания по делото доказателствен материал в случаите, когато наказателното производство се прекратява на основание изтекла давност за наказателно преследване. Освен това тези доказателства били анализирани в предходно прекратително постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО-Несебър по същото производство, което също така било обект на проверка и от Окръжен съд - Бургас. Прокурорът счита, че възприетите от съда доводи за умисъл у извършителя, представлявали намеса във вътрешното убеждение на водещия разследването орган и съставлявали указания за привличане на С. М. към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.1 от НК. Поради изложените аргументи се настоява за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивния протест и 1 материалите по Досъдебно производство № 304 ЗМ-2007/2018г. по описа на РУ на МВР Несебър, пр. вх. № ТОН-2376/2018г. по описа на РП-Бургас, установи следното:

Частният протест е подаден в установения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, от процесуално легитимиран субект и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд, съобразно вменените му задължения и в границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, е осъществил надлежна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи. Изведената от районния съд фактическа обстановка, съответстваща на установената от прокурора с постановлението му, възприета изцяло и от настоящата инстанция, е следната:

На 25.07.2018г., докато свид. Т. К. била на почивка в гр. Обзор. Около 17:00 часа тя посетила аптека, находяща се на площад „Свобода“ № 3 в същия град, чийто собственик бил обвиняемият С. М., за да си закупи лекарството „Примолут-Нор“. Свид. К. поискала от служителката в аптеката – свид. В.М., съпруга на обвиняемия, да й продаде лекарството, като заявила, че не притежава изискващата се за него рецепта. Тъй като в същия момент в аптеката се извършвала проверка от служители на Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/, свид. М. й отказала. Свид. К. възприела поведението на свид. М. като своеобразен знак, указание да се върне след малко, когато проверката приключи. Малко по-късно, в съответствие с разбраното от нея, свид. К. се върнала в аптеката и отново поискала да закупи лекарството, а свид. М. й го продала. Този факт бил забелязан от обвиняемия М., който в същия момент се намирал в аптеката. Афектиран от издадения от служителите на ИАЛ административен акт срещу едноличния търговец, стопанисващ аптеката, за продажба на лекарства без да е представена необходимата за това рецепта, той направил забележка на съпругата си, че отново е продала лекарство по този начин и казал на свид. К. да върне закупеното лекарство. В резултат от отказа й между двамата възникнал спор, при който на висок тон били разменени остри реплики. Обвиняемият М. казал на пострадалата, че заради поведението на клиенти като нея, му налагат глоби и я помолил да напусне аптеката, тъй като пречела на работата им. Пострадалата К. му отвърнала с репликата „Какъв си ти, че ще ми говориш на „ти”?” и нямало как да я накара да напусне аптеката. След тези думи, тя се обърнала с гръб към обв. М. и се насочила към изхода на аптеката. Той я бутал с ръце, така че св. К. да излезе извън територията на аптеката. Пострадалата се опитала да го отблъсне.

Тогава обв. М. я хванал за лявата ръка в областта между китката и дланта и я насочил към изхода на аптеката, прилагайки физическа сила. От своя страна св. К. се опитала да захване и да издърпа нагоре ръката (дланта) на обвиняемия, с която държал нейната. След като излезли извън аптеката, двамата продължили да си разменят обидни реплики. Пострадалата подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали служители при РУ Несебър - свидетелите 2

А.С. и Е.Г., пред които свид. К. обяснила причината за възникналия конфликт. След инцидента пострадалата се прибрала в хотелската си стая, където се срещнала със свид. Т.М., на която разказала за случилото се. Свид. К. се оплакала от болка в палеца на лявата си ръка и приела обезболяващи лекарства. След няколко часа получила оток и посиняване на палеца на лявата ръка. На следващия ден, състоянието на св. К. останало без подобрение, поради което тя посетила УМБАЛ „Света Ана”, гр. Варна. При извършения й медицински преглед и след направената й рентгенова снимка се констатирало счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка. Поставена й била ортеза за срок от 30 дни.

На 30.07.2018 г. пострадалата К. била прегледана от ординатор в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив. От издаденото при прегледа съдебномедицинско удостоверение № 835/2018г., е видно, че на пострадалата е причинено непълно счупване на основна фаланга на първи пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, като увреждането било причинено по най-общия механизъм на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно да е получено както съобщава пострадалата – била хваната и стискана за лявата ръка, а след това ръката й била извита.

С постановление от 27.11.2019г. в качеството на обвиняем бил привлечен С. М. за извършено от него престъпление по чл.133, вр. чл.129, ал.2, предл. трето вр. ал.1 от НК.

Впоследствие на обвиняемия били предявени множество нови постановления за привличането му в това качество, съобразно отговорите на поставените пред съдебномедицинските експертизи въпроси, като в последна сметка с постановление от 17.05.2021г. било дефинирано окончателното обвинение срещу М., който бил обвинен за това, че на 25.07.2018г. по непредпазливост причинил на пострадалата К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основна /първа, проксимална/ фаланга на първи пръст /палец/ на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник – престъпление по чл.133 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването били извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани били свидетелите Т. К., В.М., А.И., С.Б., Т.М., А.С., Е.Г., като за част от тях били проведени допълнителни разпити; извършена била очна ставка между свид. К. и обв. М., изготвени били множество съдебно-медицински експертизи - две единични и една допълнителна, тройна и допълнителна към нея, целящи установяването вида на телесната увреда на пострадалата и механизма на причиняването й, и са приложени множество писмени доказателства – медицинска документация, справки, писма, докладни записки и други. В атакуваното прокурорско постановление обаче буквално липсва каквото и да било обсъждане на наличната по делото доказателствена съвкупност, която дори не може да се определи като еднозначна. След като описал изложената по-горе фактическа обстановка и синтезирано посочил доказателствата, послужили за извеждането й – показанията на изброените по-горе свидетели и изготвените съдебномедицински експертизи, наблюдаващият прокурор заключил, че абсолютният давностен срок, в размер на 4 години и 6 месеца, за наказателно преследване за престъплението по чл.133 от НК, бил изтекъл на 3

25.01.2023г., поради което на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК и чл.80 ал.1 т.5 от НК, прекратил наказателното производство. Този извод настоящият състав намира за изцяло необоснован и незаконосъобразен.

За да прекрати разследването на посоченото основание, прокурорът е следвало найнапред да изясни въз основа на кои източници на фактически данни приема, че поведението на обвиняемия се субсумира под разпоредбата на чл.133 от НК, а не под тази на чл.129 от НК. С други думи защо приема, че деянието е осъществено от М. по непредпазливост, независимо от формата й (самонадеяност или небрежност), а не умишлено, каквито данни се съдържат в показанията на пострадалата К.. Тя твърди, че обвиняемият е проявил агресивно поведение спрямо нея, насочвайки се към нея и избутвайки я с ръце навън от аптеката, като след опита й да се защити, М. я е хванал за ръката именно в областта на констатираното й впоследствие увреждане. Фактът на физическо съприкосновение между тях не се отрича дори и от обвиняемия, който при проведената между тях очна ставка е посочил, че е избутал свид. К. навън от аптеката. Наред с това, заключенията по всички съдебномедицински експертизи, независимо от някои различия в тях относно това, дали счупването е пълно или непълно, еднозначно сочат, че е възможно уврежданото да е нанесено от силно, внезапно разгъване (отвеждане встрани) на палеца, както сочи и пострадалата. Така изложените обстоятелства безспорно позволяват извод, че деецът е допускал с действията си да причини на К. увреждане от посочения вид – счупване на фалангата на първи пръст на лявата ръка, макар основната му цел в случая да е била да я отстрани силово от помещението на аптеката. Такова субективно отношение на извършителя към стореното от него би довело до промяна в правната квалификация на деянието, а оттук и до неприложимост на института по чл.80 ал.1 т.5 от НК, тъй като престъплението по чл.129 от НК - умишлено (било при пряк или евентуален умисъл) нанесена средна телесна повреда, е по-тежко наказуемо от това по чл.133 от НК, респективно давностният срок за наказателно преследване на извършителя на такова деяние е значително по-дълъг и към настоящия момент не е изтекъл. Прокурорът е следвало да мотивира заключението си по начин, по който както заинтересованите лица, така и съдът, с оглед вменените му в чл.243 от НПК задължения за контрол върху прекратителното постановление, да е в състояние да проследи и провери изводите му относно фактите и правото. Както беше вече посочено, тази проверовъчна дейност на съда е изначално възпрепятствана, предвид липсата на каквито и да било мотиви в прокурорския акт относно формата на вината, а това несъмнено е съществено нарушение на закона, изискващо отмяната на оспорения акт. В контекста на казаното следва да се посочи, че доводите на прокурора, изложени във въззивния протест, са абсолютно несъстоятелни.

Както съдебните, така и всеки отделен прокурорски акт (съгласно чл.199 от НПК) следва да бъде мотивиран, поради което аргументът, че по същото досъдебно производство имало друго прекратително постановление, съдържащо анализ на доказателствения материал, от което следвало, че в настоящото постановление такъв не се дължал, е най-малкото несериозен. Основателността, обосноваността на извода на прокурора относно изтичането на давностния срок зависи изцяло от дадената на деянието правна квалификация, а това от своя страна може да бъде законосъобразно сторено единствено след пълно и обстойно 4 обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. В настоящия случай съдът не може да установи съображенията от доказателствен и правен характер, довели прокурора до квалифицирането на стореното като средна телесна повреда, нанесена по непредпазливост, при наличие по делото на данни за умишлено извършено деяние. С предложеното тълкуване прокурорът на практика суспендира задължението на съда да изследва и оцени събраните до момента доказателства и изобщо да провери законосъобразността на воденото разследване, както и възможността му да даде задължителни указания по приложението на закона, което безспорно съставлява правен абсурд.