Решение № 3709 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3709 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100513079 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – А. Р.

П., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.В. Н., срещу решение №20156490 от 13.07.2021г., постановено по гр.д.№68358/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, в частта, в коят о са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответницата – А. Р. П. , с ЕГН **********, дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, следните суми - сумата от 357.41 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, намиращ се в град София, бул. "******* *******" №******* ет.3 /надпартерен/, източен апартамент, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 1 9.11.2018г., до окончателното плащане на сумата; сумата 43.62 лв., представляваща цена на извършена услуга за "дялово разпределение" за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2018г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 27.95 лв., мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 12.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.11.2018г. по ч.гр.д. №73359/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав; както и в частта, в която е осъдена ответницата – А. Р. П. , с ЕГН **********, да заплати на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 1054.90 лв., представляваща сторени разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по 1 делото доказателства. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, респективно дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница и цена на услугата дялово разпределение. Твърди се, че доколкото е неоснователен предявения главен иск, такъв се явява и акцесорния иск за мораторна лихва. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, депозира писмен отговор, както и представя молба от 25.04.2023г., в които се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „Т.С.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, срещу А. Р. П. , с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Постановеният съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е влязъл в сила като необжалваем.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№73359/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, въззиваемият -ищец- "Т.С." ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.11.2018г. и е постановена на 29.11.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А. Р. П. , с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на длъжника - А. Р.

П., с ЕГН **********, е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя - "Т.С." ЕАД в едномесечен срок да предяви иск за установяване на сумите, посочени в заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответницата - А. Р. П., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и цена на услугата "дялово разпределение" са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, а относно предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в ж а л б а т а досежно незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваните части следва да се добави и следното:

В случая единственият конкретен довод във въззивната жалба е досежно неправилно определеният размер на дължимата сума за стойността на доставената в имота топлинна енергия, който настоящият състав намира за неоснователен. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На следващо място в приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че 3 при направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на същия топлинна енергия. Следователно правилно СРС е приел за основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е уважен, съгласно направените изчисления от експерта –топлотехник в приетото по делото заключение на СТЕ.

Относно претендираната цена за услугата „дялово разпределение“ в случая не се оспорва от ответника, че за процесния период тази услуга се е извършвала от топлофикационното дружество. Ирелевантен за спора е доводът наведен във въззивната жалба за липсата на ангажирани от ищеца доказателства, че е заплатил на третото лице-помагач претендираната цена за услугата "дялово разпределение" за исковия период. Съгласно клаузата на чл.22 и чл.36, ал.1 ОУ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за услугата "дялово разпределение" на топлопреносното предприятие, като в случая не са ангажирани доказателства от страна н а ответницата да е заплатила дължимите от нея суми за дялово разпределение за исковия период. Следователно правилно СРС е приел за основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е уважен, съгласно направените изчисления от експерта – счетоводител в приетото по делото заключение на ССчЕ.

Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния закон.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните по делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 и ал.3 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

С оглед горните аргументи съдът приема, че първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и з а цена на услугата "дялово разпределение", както и в частта, в която е уважен предявения установителен иск за мораторна лихва, е правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на събраните доказателства, при правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.