Решение № 18613 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18613 гр. ., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110108762 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД, с която са предявени срещу Д. И. С. и С. К.

С. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът Д. И. С. дължи на ищеца „.“ ЕАД сумата от 122,17 лева, представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., сумата от 12,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 18,36 лв., представляващо обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г. и сумата от 2,52 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода 31.10.2019 г. до 03.10.2022г. и че ответникът С. К. С. дължи на ищеца „.“ ЕАД сумата от 122,17 лева, представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., сумата от 12,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 18,35 лв., представляващо обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г. и сумата от 2,53 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода 31.10.2019 г. до 03.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща 1 дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответниците Д. И. С. и С. К. С. са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че са преустановили ползването на услугите на ответника, за което са подали заявление при ищеца. Сочат, че са демонтирали радиаторите, лирата в банята и са затапили водомера.

Оспорват да е налице сключен договор между тях и ответника. Твърдят, че имотът се отоплява с електрическа енергия и бойлер. Посочват, че всички радиатори в блока са демонтирани, поради спукване на тръбите, като същите са отрязани и демонтирани от абонатната станция. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга ., както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за недвижимите имоти от .г. ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ., понастоящем с административен адрес: гр. ., ж.к.

„.“, . (така удостоверение от ГИС, л. 23 от делото), за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Доколкото в представения договор не е посочено друго, съдът приема, че ответниците са придобили процесния недвижим имот при равни права – по 1/2 ид.ч. за всеки. Не се твърди, нито се установява ответниците да са се разпоредили с процесния недвижим имот след сключване на договора за продажба до момента на приключване на устните състезания на делото, поради което съдът приема, че същите са били негови собственици за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. и като 2 такива се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), без да е необходимо сключването на изричен писмен договор, с оглед на което е неоснователно възраженеито на ответниците в този смисъл.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвано от фирма за . „.“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 11.09.2002г., на което е участвал и ответникът С. С. и подписът му на списъка на етажните собственици, участвали при взимане на решението, не е оспорен в производството.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота на ответниците радиаторите са демонтирани и не се начислява ТЕ за отопление на имот, както и не се начислява и ползва ТЕ за БГВ. През процесния период е начислявана единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и изчислявана по формула, предвидена в т. 6.1.1 от Методика за . на ТЕ в сгради ЕС към Наредба Е-.1 от 12.03.2020г., верността на които изчисления е проверена от вещото лице. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 244,34 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане и сума за получаване, включително съгласно Решение . на КЕВР. Във връзка с възражението на ответниците относно недължимостта на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи следното: Абонатите за процесния период не ползват ТЕ за отопление на имот и БГВ, но това не ги освобождава от задължението да заплащат ТЕ по третия компонент, формиращ вземането на ищеца за цена на топлинна енергия, а именно: ТЕ, отделена от сградната инсталация (чл. 144, ал. 2 ЗЕ). В случая не се касае за непоискана доставка, тъй като топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, следва да се заплаща от етажните 3 собственици, доколкото сградната инсталация в сграда-етажна собственост е обща част, и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от същата инсталация топлоенергия.