Заповед за изпълнение № 725 от 03.04.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 344/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 725
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 20-24 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом
Районен съд – Лом, Пети състав в проведеното на 03.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 344 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК
РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът В. Р. А., ЕГН: **********, настоящ адрес - **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление - **********, сумите: 120,03 EUR (сто и двадесет евро и 03 цента), представляваща главница за периода от 25.11.2024 г. до 25.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: 5,09 EUR (пет евро и 09 цента) , представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2024 г. до 25.01.2025 г., 26,86 EUR (двадесет и шест евро и 86 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 26.11.2024 г. до 07.02.2026 г., 90,45 EUR (деветдесет евро и 45 цента), представляваща такса за периода от 11.01.2026 г. до 25.01.2025 г.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 9042-00169686 от дата 22.01.2024г.: Договор за потребителски кредит № 9042-00169686 22/01/2024.
Допълнителни изявления и допълнителна информация (при необходимост) На 22.01.2024 г. между „Микро Кредит“ АД и В. Р. А. е сключен договор за заем MicroCredit № 904200169686, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1000 лева.
Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1000 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 232.53 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 102.71 лева, като първата погасителна вноска е платима на 25.02.2024 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1232.52 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 22.01.2024 г. между „Микро Кредит“ АД и В. Р. А. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00169686, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет 1 от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1061.4 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 88.45 лв., при първа погасителна вноска, платима на 25.02.2024 г.
Уточнения относно цедирано вземане: На 25.03.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу В. Р. А., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9042-00169686 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00169686 и двата от дата 22.01.2024 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/9042-00169686 от дата 03.04.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК , съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.
От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи.
Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР) и годишното му оскъпяване. Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита.
Посочената общо дължима сума обаче не съответства на действителната такива, тъй като в нея не е включен разходът за допълнителни услуги. Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи ГПР, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК.
Освен нищожна, като противоречаща на закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно 2 чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.
След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: ********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Обединена Българска Банка АД.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Тази информация не е проверявана от съда.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.
3
Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Елица Юл. Орманова )
4