Решение № 365 от 26.09.2023, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Стара Загора, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530201607 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2300108 от 11.05.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и че същото е необосновано и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Камелия ТанчеваМутафова взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

В Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора е била извършена проверка на дружеството жалбоподател – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД.

При извършената проверка е било установено, че лицето Й.А.Х. – гражданин на република Турция, е започнал работа в дружеството на 06.01.2023 г., за което Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора не е била уведомена в 7мо дневен срок.

При така установените факти, актосъставителят е възприел, че дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, като е изпратил покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40, ал.2 ЗАНН, изх.

№ 23024435/07.04.2023 г. /л.27-28 от делото/, в която под т.9 фигурират описаните обстоятелства. Поканата е била получена от Лина Павлинова Попкръстева, упълномощена от управителя на дружеството с пълномощно от 21.12.2020 г. /л.29-31 от делото/. На посочената в поканата дата, в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора не се е явил представител на дружеството жалбоподател, поради което актосъставителят е възприел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН и е пристъпил към съставяне на АУАН № 24-2300108/11.04.2023 г., в отсъствие на нарушителя. В АУАН нарушението е описано и квалифицирано така като в издаденото НП. АУАН е бил връчен в хипотезата на чл. 79, ал.2, пр.2 от ЗТМТМ, видно от известие за доставяне №EB***BG /л. 17 от делото/.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на 2 наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на 08.03.2023 г. и 06.04.2023 г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора се е установило, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 206328575, седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ 032016, в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 8, ет.3 писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) Й.А.Х., ЛНЧ ***, дата на раждане 01.07.1957 г., който работи по трудов договор № 00000103/05.01.2023 г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „Шофьор товарен автомобил 12 и повече тона“, с дата на действително започване на работа 06.01.2023 г., съгласно трудовия му договор, в нарушение от 14.01.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б. Б. Г.

/актосъставител/, Й. Х. Й. и И. Н. И..

От така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност: В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По отношение на субекта на нарушението:

Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“.

Понятието е легално дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и 3 работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Съгласно представения по делото Трудов договор №00000103/05.01.2023 г., към момента на съставяне на дружествотожалбоподател е било работодател на лицето Ариф Хикмет Йозден, по отношение на което е осъществено визираното административно нарушение.

Безспорно се установява специалното качество на субекта на административното нарушение. Административно наказателната отговорност е ангажирана правилно.

По нарушението: отношение на обективните елементи на състава на

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ, за да възникне за работодателя задължение за уведомление на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", следва да е сключено трудово правоотношение с лице от трета държава. Съгласно §1., т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Гражданин на трета държава е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Видно от разрешение за пребиваване №701243296/л. 21-23 от делото/, лицето Й.А.Х., с което е било сключено трудовото правоотношение с цитирания по-горе трудов договор, е гражданин на Република Турция, т.е. попада в легалното определение, дадено от ЗТМТМ. Така съдът намира, че допълнителните обстоятелства от обективна страна, предвидени в разглеждания фактически състав са налице.

По отношение на изпълнителното деяние:

Изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение представлява бездействие от страна на субекта на нарушението – неуведомяване от страна на работодателя на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за започването на работа на лице от трета държава в седем дневен срок от действителното започване на последното на работа.

Законодателят е предвидил съответна форма за уведомлението – писмена.

Уведомлението е следвало да се извърши в законоопределен срок, а именно – 7 дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, която в настоящия случай, видно от 4 представения трудов договор, е 06.01.2023 г. т.е., уведомлението до ИА „ГИТ“ е следвало да бъде подадено до 13.01.2023 г. Предвид факта, че изпълнителното деяние на нарушението представлява бездействие и предписаната от закона форма, настоящият съдебен състав намира, че е било в тежест на жалбоподателя да ангажира доказателства за изпълнение на посоченото задължение, при факта, че в Дирекция „ИТ“ Стара Загора не е установено наличие на такова уведомление. Доказателства за изпълнение на задължението по чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ не бяха ангажирани в настоящото съдебно производство. Така съдът следва да приеме, че жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото административно нарушение.

Нарушението е на формално извършване, поради което липсата на вредни последици е ирелевантна.

Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.

Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на жалбоподателя са осъществени елементите на административно нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ.

По отношение на определеното наказание:

При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл.78, ал.1 Закона за трудовата миграция и 5 трудовата мобилност. Същата е наложена, като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция. Същата е определена значително под средния размер, в близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по отношение на дружеството жалбоподател са налице влезли в сила съдебни решения по АХНД № 1243/2023 г., АХНД № 1241/2023 г. и АХНД № 1230/2023 г., всички по описа на РС Стара Загора, по които решения съдът е достигнал до правния извод, че са били налице нарушения на разпоредбите на ЗТМТМ, по отношение на различни работници на дружеството / по АХНД № 1243/2023 г. и АХНД 1241/2023 г., е била нарушена именно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ/. Тези обстоятелства обуславят на собствено основание завишения размер на административното наказание.

При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената санкция да се определи над минималната. Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН.