Решение № 3725 от 06.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11249/2026
- Вид
- Решение № 3725
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 11008 от 21.08.2026 · ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3725 гр. София, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110211249 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от ,,***'' ЕООД, ЕИК ******* против наказателно постановление № 897671-F890366 от 25.06.2026 г., издадено от директор на офис "Изток" в ТД на НАП София, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 260 евро, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. Не оспорва подаването на декларацията извън установения срок. Твърди да не е осъществявало дейност през месец март 2026г., а декларацията била изготвена преди крайния срок, но не била финализирана процедурата по подаване, като това било сторено след получаване на покана, с която се запознало дружеството на 31.05.2026г. Твърди наличие на маловажен случай.
В съдебно заседание ят не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки с аналогични аргументи, изложени в жалбата.
Представителят на административнонаказващия орган – юрисконсулт К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата срещу НП е допустима и подадена в срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2026 г. след извършена проверка от свидетелката С. К. в информационният масив на офис „Изток" при ТД на НАП София, находящ се в гр.София,бул."Шипченски 1 проход" N° 69А било констатирано, че при подаване на справка декларация по ЗДДС от „,,***''" ЕООД с БУЛСТАТ ******* в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е изпълнило задължението си, чрез представителя си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец март 2026г. в законоустановения срок, предвиден в чл. 125, ал.5 от ЗДДС - декларациите по ал.1 и отчетните регистри се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнасят. Било установено, че за периода месец 03.2026 г. декларацията е следвало да се подаде до 14.04.2026 г. Нарушението било извършено на 15.04.2026 г. (денят, следващ деня на изтичане на законоустановения срок). Била изпратена покана от 17.04.2026г. за подаване на декларацията. В конкретния случай било установено, че подадената от „,,***''" ЕООД с БУЛСТАТ ******* декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС е депозирана извън законоустановения срок, като за период месец 03.2026 г. „,,***''" ЕООД с БУЛСТАТ *******, чрез представителя си, е подал декларация на 02.06.2026 г. с вх.№********/02.06.2026 г.и Констатирано е закъснение от 1 месец и 18 дни.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактическите констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление № 897671-F890366 от 25.06.2026 г., издадено от Директор на офис "Изток" в ТД на НАП София, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 260 евро, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от разпита на свидетеля К., които съобщава за факта на извършеното нарушение. Свидетелят е категорични, че задълженото лице е пропуснало установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок за подаване на справката-декларация за данъчния период месец май 2024 г. Показанията са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. От същите се установява и че декларацията е подадена едва след депозирането на покана до дружеството.
Видно от приложената към преписката справка-декларация за ДДС, същата е подадена и входирана на 02.06.2026 г.
Видно от изпратената покана от 17.04.2026г., е даден допълнителен срок от 7 дни за подаване на декларацията, който също не е спазен.
Фактическата обстановка по делото не се оспорва от страните, доказателствата са еднопосочни и по-подробен техен анализ не се налага. Същата не се оспорва от страните.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствие на представител на нарушителя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му на защита.
2
Според чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. От своя страна чл.125, ал.5 от ЗДДС предвижда, че декларациите по ал.
1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
По същество съдът намира, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Показанията на разпитанияпо делото свидетел са в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН.
Въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства настоящият състав приема за категорично установено, че данъчно-задълженото по ЗДДС лицежалбоподателят, не е подал справка-декларация за данъчния период месец март 2026 г. в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Справката-декларация е била подадена на 02.06.2027 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че санкционираното лице действително е осъществило състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Съобразно предвиденото в чл.179, ал.1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Независимо, че административното нарушение, за извършването на което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации не следва да се субсумират под разпоредбата на чл.
28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай. Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Елементът обществена опасност, като обективен такъв винаги подлежи на обсъждане, а преценката за наличието на маловажност е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения и т. н. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касае се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне не по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за 3 законосъобразност на същата. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/. Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за извършеното е последователно застъпен както във вътрешното право на Република България (чл. 35, ал. 3 от НК, чл. 11 от ЗАНН), така и в чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС.
Задължението за депозиране на ежемесечна справка-декларация по ЗДДС обезпечава фискалната отчетност, целяща предотвратяване отклонение от данъчно облагане.
Налагането на глоба в размер на едва 260 евро в размер на минимума, предвиден в санкционната част, за забавено с над месец закъснение за деклариране обаче, в случая не надхвърля границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. Декларацията касае отчетността на търговеца и е без значение дали е с нулеви стойности или е отчетена реална търговска дейност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че забавянето е над един месец и половина и декларацията е била подадена едва след получаване на покана от страна на органите по приходите, чиито допълнителен срок също не е съобразен. Няма отношение към обществената опасност на деянието и обстоятелството, че е започнат според жалбата процес на изготвяне на декларацията, но не бил завършен в срок чрез подаване на същата до органите по приходите. Закъснението не е незначително, а е съществено. На следващо място не са представени каквито и да е доказателства от обективен характер, които да обуславят такова сериозно забавяне от страна на нарушителя. Липсата на подадена в срок декларация създава пречки пред отчетността на търговските дружества и затруднява осъществяването на контролните функции на служителите на НАП. С нищо нарушението не се откроява от типичните за този вид, което и не обуславя приложението на чл.28 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa00b232-f17a-4cab-80fe-47decac149ab