Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12175 от 20.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45738/2021
Вид
Решение № 12175
Подписан
20.06.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12175 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.ИЛ.АЛ. при участието на секретаря Р.ЕМ.Д. като разгледа докладваното от Г.ИЛ.АЛ. Гражданско дело № 20211110145738 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „М. 201“ ЕООД против „В“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 3432 лв., представляваща:

• неизплатена част от задължение по фактура № 7 от 27.12.2019 г. по договор за възлагане на строителство от 14.11.2019 г. в размер на 3 120 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;

• и неустойка за забава в размер на 312 лв. по чл. 10,3 от договор за възлагане на строителство от 14.11.2019 г., начислена за периода 28.12.2019 г.

- 16.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.09.2020 г. по гр. д. № 39 631/2020 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че на 14.11.2019 г. е сключил договор за възлагане на строителство с ответника, по силата на който ответникът е възложител, а ищецът - подизпълнител. Ищецът следвало да изпълни съгласно строителни книжа работен проект и линеен график строително-монтажни работи по обект: Еднофамилна жилищна сграда на два етажа в УПИ V-287, кв. 10, в с.

Подгумер, описани в приложение № 3 към договора. Стойността на СМР била 10 500 лв. без ДДС, което възнаграждение следвало да се плати на завършени 1 етапи по график. Съгласно договора е следвало да се изготвят двустранно подписани протоколи за извършени СМР и да се издава фактура, но ищецът е издавал само фактури, а ответникът е плащал както следва: по фактура № 1/22.11.2019 г. за сумата от 2040, 00 лв. - по банков път на 25.11.2019г.; по фактура № 3/29.11.2019 г. за сумата от 1560, 00 лв. - по банков път на 02.12.2019г.; по фактура № 4/09.12.2019 г., за сумата от 1680, 00 лв. - по банков път на 02.12.2019г. и фактура № 5/16.12.2019 г., за сумата от 1800, 00 лв. - по банков път на 18.12.2019г. По последната издадена от ищеца фактура № 7/27.12.2019 г. /процесната фактура/ за сумата от 5520, 00 лв. възложителят бил направил две плащания в размер на 1200, 00 лв. - на 10.01.2020 г., и 1200, 00 лв. - на 29.01.2020 г. и не бил платил остатъка от задължението в размер на 3120, 00 лв., който се и претендира. Претендира и неустойка върху сумата в размер на 0.05 % от неплатения остатък на ден, но не повече от 10 %, като ответникът бил в забава от 28.12.2019 г. до 16.08.2020 г., в размер на 312 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Сочи, че на 01.10.2019 г. е сключил договор за възлагане на строителство на процесната еднофамилна жилищна сграда с физическите лица Г. и Н. В.и. В изпълнение на този договор е сключен процесния договор с ищеца като подизпълнител, като било предвидено СМР да бъдат завършени на 5 етапа до м. декември 2019 г. Счита, че процесната фактура № 7 от 27.12.2019 г. обхваща последния пети етап. Според ответника към същата дата поради забава по изключителна вина на ищеца дейностите по този етап въобще не са започвали. Посочва, че едва на 27.01.2020 г. е излята плоча на кота - 0.07. Поддържа, че платените по фактурата 2400 лв. обхващат извършените от ищеца СМР. Оспорва да дължи остатъка. Твърди, че и петте посочени от ищеца фактури не описват извършените СМР. Излага становище, че липсват изискуеми по договора протоколи, тъй като работата не била приета поради редица недовършени и некачествено изпълнени работи.

Именно поради тези работи основният договор с физическите лица бил прекратен предсрочно. Излага, че работата е извършена некачествено, със забава и че договорът между Г. и Н. В.и и ответника бил прекратен, като в отговора не сочи дата на прекратяването. Сочи, че недовършените дейности са установени с протокол от 19.12.2019 г., като ищецът - изпълнител се задължил да извърши необходимите СМР. С протокол от 12.02.2020г. е установено кои СМР не са довършени/поправени и ищецът е отстранен от обекта. Поради това в молба от 13.05.2022 г. ответникът излага, че би могло да се приеме, че по взаимно съгласие на страните по процесния договор то последният е прекратен именно на 12.02.2020 г., като до тази дата е действал.

Поради наличието на недовършени СМР/некачествени СМР, то ответникът сам е извършил необходимите СМР, като е претърпял разходи в тази връзка.

Предявява и насрещни искове, както следва:

• чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща заплащане на разходите, необходими за поправката на изпълнената работа с недостатъци - недовършена топлоизолация на сутеренни стени на кота -0,07, 2 хидроизолация с дефекти, дефект на сутеренна стена и плоча по ос 04 на кота -0,07, незапълнена каверна под отвора на английски двор, завишени размери на къщата със 7 см,, завишена кота нула с 5 см, изместване на фусове при плочата между ос 1 и ос 2, с до 12 см и други;

• чл. 82 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие на предсрочно прекратен договор от 01.10.2019 г. между Г. и Н.

В.и- инвеститори, и ответника като изпълнител; и

• чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., представляваща временно предоставени парични средства на „М. 201“ ЕООД чрез управителя му М.Ч., за да изплати заплатите на работниците си, които следвало да бъдат върнати чрез прихващане от последното вземане по процесния договор за изработка, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба - 18.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите.

По иска за недостатъци „В“ ЕООД сочи, че разходите представляват довършване топлоизолацията на сутеренните стена на кота - 0,07 и запълване на каверна под отвора английски двор по ос 4 и отстраняване на некачествено изпълнение на хидроизолация на сутеренните стени, изкъртване и отстраняване на изпуснал кофраж между сутеренна стена и плоча по ос 4 на кота - 0,07, неспазена кота 0 - завишена с около 5 см., насаждане на нови фусове за колоните.

По иска за пропуснати ползи „В“ ЕООД твърди, че вследствие на некачествено извършената работа от подизпълнителя, то договор от 01.10.2019 г. с физическите лица Г. и Н. В.и е бил прекратен предсрочно, поради което „В“ ЕООД не е получил сумата от 6000 лв., която е следвало да получи, ако същият договор е бил изпълнен точно и не е бил прекратен.

По иска за връщане на заем „В“ ЕООД посочва, че средствата са предоставени на подизпълнителя с РКО № 11/1 7.01.2020 г., за да може последният да се разплати с работниците си.

В условията на евентуалност прави възражение за прихващане /л. 41/, като не е уточнено между кои вземания се прави прихващане; предявени са три насрещни искове и два главни.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК първоначалният ищец подава отговор на насрещната искова молба.

Първо, относно главните искове уточнява следното. Оспорва да е оставил недовършени СМР или СМР с недостатъци по процесния договор.

Последната дейност, задължение за ищеца, е именно изливането на плоча на кота -0,07, което е сторено и понеже СМР се полагат в определен ред, то това означавало, че и останалите прехождащи СМР са извършени. Сочи, че между страните не са съставяни протоколи за съответните етапи по силата на договорка, а не по причина договорно неизпълнение на ищеца „М. 201“ ЕООД. Оспорва „М. 201“ ЕООД да се е задължило да поправя недостатъци и да довършва СМР по силата на протоколи от 19.12.2019 г. и 12.02.2020 г., както и да не е изпълнил задълженията си. Оспорва тези протоколи по аргументи, че: не отговарят на нормативните изисквания; не са двустранно 3 подписани / в тях има един подпис/; протоколът от 12.02.2020 г. е подписан от лице, което не става ясно какчо качество има. Твърди, че кота -0,0 7 е достигната преди 19.12.2019 г. / а не на 27.01.2020г./ видно от протокол от 12.02.2020 г., т. 3.

Второ, оспорва насрещните искове. Оспорва иска за пропуснати ползи, твърди, че не е доказано неизпълнение или некачествено изпълнение, както и да е прекратен договорът от 01.10.2019 г., на коя дата е прекратен, по какъв ред; оспорва и наличието на причинна връзка между това евентуално прекратяване и вредите. Сочи, че поканата към отговора няма данни да е изпратена и получена от ответника „В“ ЕООД, а двустранноподписаният протокол от 16.03.2020 г. не е свързан със соченото основание за прекратяване - едностранно и предсрочно. Излага, че причината да бъде сключен процесният договор е забава от страна на „В“ ЕООД, поради което незаплащането на сумата от 6000 лв. не е свързано с поведението на „М. 201“ ЕООД към датата 16.03.2020 г. е имало закъснение от шест седмици по изпълнението от страна „В“ ЕООД. Сочи, че през цялото време на изпълнение е присъствал технически ръководител от страна на „В“ ЕООД. Твърди, че пропуснатата полза е недоказана.

Оспорва и претенцията за 3 000 лв. за поправени дефекти в СМР, тъй като нямало СМР, които „В“ ЕООД да е изпълнил впоследствие; оспорва „М.

201“ ЕООД да е било длъжно да извършва дейностите по протоколи от 19.12.2019 г. и 12.02.2020г. Излага становище, че част от претендираните недостатъци не може да бъдат поправяни на по-късен етап. Сочи, че съгласно ч л . 7,4 от процесния договор да дейности като куфраж, армировка, топлоизолация, хидроизолация следвало да се съставят протоколи, а това не било сторено. Относно изолацията излага, че не е възможно да се извърши след закриването с обратен насип. Оспорва „В“ ЕООД да е заплатило или извършило довършване на СМР и/или поправка на недостатъци. На 21.02.2022 г. строежът бил предоставен на друг подизпълнител.

Оспорва и претенцията за 1 500 лв. - липсвал подпис на управителя Чукачев като управител на „М. 201“ ЕООД. Оспорва „съдържанието на РКО“, като и че сумата му била предадена. Оспорването на РКО е неясно. Не е изяснено дали се оспорва авторство на подписа, автентичност на съдържанието /текст над подписа, който в случая е написан на компютър или машина, а не на ръка/ или качеството, в което М. Чукачев се е подписал на РКО.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.

№39631/2020 г. на СРС, от което е видно, че по подадено от заявителя между „М. 201“ ЕООД срещу „В“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение от 29.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 39631/2020 г. на СРС, 66 състав, с която е 4 разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 3432 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за възлагане на строителство от 14.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 428,64 лева, от които: 68,64 лева – заплатена държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

1. Между страните на 14.11.2019 г. е сключен договор за възлагане на строителство, по силата на който „В“ ЕООД бил възложител, а „М. 201“ ЕООД – подизпълнител, като стойността на договореното СМР била 10 500 лв. без ДДС;

2. Че не са издавани протоколи за приемане на работата, но са издавани фактури, като ответникът е заплатил както следва: по фактура № 1/22.11.2019 г. за сумата от 2040, 00 лв. - по банков път на 25.11.2019г.; по фактура № 3/29.11.2019 г. за сумата от 1560, 00 лв. - по банков път на 02.12.2019 г.; по фактура № 4/09.12.2019 г., за сумата от 1680, 00 лв. - по банков път на 10.12.2019 г. и фактура № 5/16.12.2019 г., за сумата от 1800,00 лв. - по банков път на 18.12.2019 г.;