Решение № 784 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330103793 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от С. В. Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД и уточняваща молба от 28.03.2023г. се твърди, че през 2013г. „Банка ДСК“ ЕАД е образувало срещу ищцата ч.гр.дело № 13953/2013г., по което бил издаден изпълнителен лист на 04.09.2013г., по силата на който ищцата била осъдена да заплати на банката сумата от 1000 лв. главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, 251.37 лв. неплатена редовна лихва за периода от 22.01.2013г. до 30.08.2013г., 112.71 лв. санкционна лихва от 22.01.2013г. до 30.08.2013г., законната лихва от дата 30.08.2013г. и направените по делото разноски. Въз основа на издадения ИЛ „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подало до ЧСИ ******** ***** молба за образуване на изпълнително дело ******/********г., като се позовало на договор за цесия с банката. При подаване на молбата дружеството не било представило доказателства за спазване на процедурата по чл.99 ЗЗД, следователно длъжникът не бил уведомен за договора за цесия, което правило същия недействителен спрямо длъжника. След образуване на делото изпълнителни действия не били искани и предприемани от взискателя, като впоследствие цитираното изпълнително дело било прекратено и било образувано ново такова – ******/********г. по описа на ЧСИ ********** *******. В производството по делото било поискано конституиране на нов взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като отново не били представени данни за надлежно уведомяване за сключения договор за цесия.

Изложеното правило недействителни спрямо ищцата на всички действия, предприети от двете дружества. Вземането на ответното дружество било погасено по давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист – 04.09.2013г. до 04.09.2018г. „Банка ДСК“ ЕАД не била предприемала действия спрямо длъжника. Поради това е направено искане за 1 осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 2434.66 лв. недължимо платени по изпълнителното дело.

С допълнителна молба от 15.05.2023г. се твърди, че ЧСИ ********** ******* е събрала принудително цялото вземане и ищцата със съобщение била уведомена, че изпълнителното производство е приключило. Прекратяването на изпълнителното производство водило до недопустимост на иска по чл.439 ГПК, поради липса на правен интерес, поради което е направено искане за изменение на предявения иск, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 2434.66 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба като получена без основание поради принудително събиране на едно погасено по давност вземане.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, според който ако съдът приеме, че ищецът не е надлежно уведомен за цесията, се прави искане да се приеме, че с връчването на отговора и приложенията към него, същият е уведомен и това се вземе предвид по чл.235 ГПК. В случая приложение следвало да намери 5-годишният давностен срок, като давността за процесните вземания била прекъсвана. Дори и да се установява твърдяната от ищеца перемпция, то действията, извършени след нея, не били от значение за прекъсване на давността. С поискано последващо изпълнително действие след двугодишния срок, макар без да се образува ново дело, се прекъсвал давностният срок, като се съдържа позоваване на съдебна практика. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена покана за доброволно изпълнение до С. Б. по изпълнително дело № ********** от 08.01.2018г., както и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ********** от 21.01.2019г.

Представено е съобщение по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ********** *******, видно от което е приключено изпълнителното производство поради изплащане на дълга.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ОТП Факторинг“ ЕАД чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ищцата, както и договор за цесия от 16.08.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, сключен в качеството им на продавач и купувач; договор за цесия от 16.12.2020г., сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и пълномощно, по силата на което първото дружество е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми за извършената цесия всички длъжници.

Постъпило е изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ********** *******, ведно с копие от изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ******** *****.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза 2 на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден по ч.гр.дело № 13953 по описа на ПРС за 2013г. изпълнителен лист на 04.09.2013г. срещу С. В. Б. за сумата от 1000 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта № ********** от 12.05.2012г., сумата от 251.37 лв. неплатена редовна лихва за периода от 22.01.2013г. до 30.08.2013г., сумата от 112.71 лв. санкционираща лихва за периода от 22.01.2013г. до 30.08.2013г., законна лихва върху главницата от 30.08.2023г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 27.28 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.09.2013г.

Ищцата претендира връщане на платените по изпълнителното производство суми, като твърди, че по молба на „ОТП Факторинг“ ЕАД е образувано изпълнително дело пред ЧСИ ******** ***** под номер ******/********г., по което не били искани и предприемани изпълнителни действия от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, а цесията не била съобщена на длъжника, поради което и договорът за цесия бил недействителен и извършените от цесионера действия не прекъсвали давността спрямо длъжника. Впоследствие това дело било преобразувано под № ******/********г. по описа на ЧСИ ********** *******, като в това производство бил конституиран нов взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като отново нямало данни за уведомяване на длъжника за цесията на вземанията. Освен това от датата на издаване на изпълнителния лист – 04.09.2013г. до дата 04.09.2018г. бил изтекъл 5 – годишен давностен срок, в който спрямо длъжника не били предприемани изпълнителни действия от „Банка ДСК“ ЕАД.

Основни спорни въпроси между страните са изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане и съобщена ли е цесията на ищеца - длъжник.

Няма спор, че вземането предмет на делото произтича от договор за кредит, сключен с Банка „ДСК“ АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о. Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. Ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила. С изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект - именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. В случая не се твърди, нито се установява срещу издадената заповед за изпълнение да е подадено възражение, поради което съдът намира, че 3 от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 13953 по описа на ПРС за 2013г. – с изтичане на двуседмичен срок от залепването на дата 20.03.2018г., е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД. Дори и да се приеме, както твърди ищцата, че давността започва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 04.09.2013г., изпълнителното производство е образувано по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 15.12.2017г., с която е поискано извършване на изпълнителни действия – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, поради което същата прекъсва давността. На 08.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на С. Б. с изпращане на запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, които действия прекъсват давността. На 15.01.2019г. цитираното изпълнително дело е преобразувано под № ********** по описа на ЧСИ ********** *******, като на същата дата е наложен запор върху банкови сметки. На 04.02.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на лицето, с изпращане на запорно съобщение до „Максре“ ЕООД. Следващ запор на трудовото възнаграждение на лицето е наложен на 29.10.2020г., с изпращане на запорно съобщение до „********** Комерс-08“ ООД. На 10.09.2021г. е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, на основание чл.429, ал.1 ГПК, което е действие, прекъсващо давността /така решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., IV ТО на ВКС/, с което е прието, че конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността. Запор е наложен и на дата 15.12.2022г. По изложените съображения съдът намира, че взискателят не е бездействал в изпълнителното производство, регулярно са искани изпълнителни действия и такива са предприемани от съдебния изпълнител, които са препятствали настъпването на перемпцията и оттам давността на вземанията, поради което предявеният осъдителен иск за връщане на събраните по изпълнителното производство суми е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът не споделя изложените в исковата молба доводи, че цесиите не са породили действие за длъжника, тъй като не са му били съобщени. Действително няма данни по изпълнителните дела цесията да е била съобщена на длъжника, но с отговора на исковата молба ответникът е представил договора за цесия, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, както и този между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, касаещи процесните вземания. Представено е и пълномощно, по силата на което е упълномощено „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми от името на „Банка ДСК“ ЕАД всички длъжници, както и пълномощно, по силата на което е упълномощено „ЕОС Матрикс“ ЕООД от цедента да уведоми за извършената цесия от името на „ОТП Факторинг България“ ЕАД всички длъжници, както и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „ОТП Факторинг“ ЕАД чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ищцата. Съдът намира, че с връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към него на ищцата, на същата са съобщени цесиите, което обстоятелство следва да бъде преценено по реда на чл. 235, ал.3 ГПК.

При този изход на делото разноски се следват на ответната страна, но по делото не са ангажирани доказателства такива да са направени, поради което и не се присъждат.

4

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Б., ЕГН ********** от ************************ против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.6 иск за осъждане на дружеството да й заплати сумата от 2 434.66 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 66 ст./, от които 1000 лв. главница, 943.30 лв. законна лихва, 491.36 лв. неолихвяема сума, за събирането на които е образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ******** *****, преобразувано под № ********** по описа на ЧСИ ********** ******* с район на действие Окръжен съд Пловдив по изпълнителен лист, издаден на 04.09.2013г. по ч.гр.дело № 13953 по описа на ПРС за 2013г.