Решение № 1452 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100501514 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, срещу Решение № 1260/11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 7816/2023 г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М. Т. М., ЕГН **********, с адрес:

**********, сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 2208.10 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ****, настъпили в резултат на реализирано на 14.04.2023 г. ПТП в гр. Варна, бул.

„Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул. „Трети март“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна товарна дясна врата, задна товарна лява врата, маска задна, греда над задна маска и абсорбер задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, с твърдения, че в частта относно механизма на ПТП и причинната връзка с вредите същото почива на предположения, доколкото се основава изцяло на експертни заключения, представляващи единствено преразказ на 1 исковата молба без математически изчисления и научна обосновка.

Извършеното доброволно плащане неправилно е преценено като признание на всички настъпили щети, още повече, че според заключението на вещите лица увреждането на „греда над задна маска“ би могло да е следствие от друго предходно събитие. Поддържа се, че наличието на предходно увреждане в зоната на удара се установява и от снимковия материал. По отношение размера на претенцията се твърди, че с оглед събраните данни, че автомобилът е отремонтиран, обезщетението не следва да се определя по среднопазарни цени, а съобразно действително направените разходи от ищеца, чиято е тежестта да ги установи, като се цитира съдебна практика. Поддържа се, че с оглед възрастта на автомобила са неприложими като пазарен аналог цените за труд на сервизи представители на официални марки. Още повече, че след като автомобилът е възстановен, на ищеца му е известно кой сервиз е извършил ремонта и дали същият разполага със сертификат за качество.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа, че същото е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Излага, че в тежест на ищеца е да докаже засягането на съответното благо, а по арг. от чл.162 от ГПК доказаният по своето основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на доказателства за неговия размер.

Постъпила е и частна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, срещу Определение №6833/17.06.2024г., постановено по гр.д.

№7816/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя с вх. № 37092/09.05.2024 г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от ищеца адв. възнаграждение от 780 лева е прекомерно с оглед цената на иска в размер на 50 лева, ниската правна сложност на спора и факта, че третото по ред съдебно заседание е проведено поради процесуалното поведение на ищеца, поради което счита че по аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/2022г. са налице предпоставките за редуцирането му до размер под минимума по Наредба 1/2004г.

В постъпилия отговор ответникът по жалбата излага становище за правилност на обжалваното определение. Поддържа, че няма данни Наредба 1/2004г. да е несъвместима с вътрешния пазар или да противоречи на правото на ЕС, поради което националният съд е обвързан единствено от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ВКС. Счита, че по аналогия с директивите решението на СЕС няма директен ефект, тъй като не установява ясни и точни правила или определен минимум при редуциране на възнаграждението, липсва и констатация, че националната наредба противоречи на чл.101 от ДФЕС. Излага съображения, че легитимната цел на забраната да се уговарят възнаграждения под минимума е да се гарантира високо равнище на качеството на адвокатската услуга. Твърди, че липсата на минимални размери на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна конкуренция и влошаване на качеството на адвокатските услуги при ползване на отстъпки.

Поддържа, че ангажираността на адвоката по процесното дело е с продължителност повече от една година, поради което уговореното възнаграждение съответства на положените от него усилия.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази 2 следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. М. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 2208.10 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ****, настъпили в резултат на реализирано на 14.04.2023 г.

ПТП в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул.

„Трети март“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата излага, че ПТП е настъпило на 14.04.2023 г., около 15:00 часа, в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди”, на около 50 м. преди кръстовището с бул. „Трети март“, по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5”, с рег. № ******* - И. Г., който поради шофиране с несъобразена скорост, не могъл да спре безопасно и допуснал верижна катастрофа – ударил движещия се пред него лек автомобил, а последният се преместил напред и ударил собствения на ищцата товарен автомобил „Пежо Партнер”, с рег. № ****, управляван от Т.М., който бил спрял пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП, в който като виновен за произшествието е посочен водачът на лек автомобил „Ситроен Ц 5“. Последният е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. На 18.04.2023 г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис – заключение на щетите. Като застрахователно обезщетение получила сумата в размер на 291.90 лв., която е недостатъчна за покриване на щетите, възлизащи по пазарни цени на 2500 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, образуването на застрахователна преписка по щета и изплащането на обезщетение в размер на 291.90 лв., която сума счита, че покрива изцяло разноските за отстраняване на щетите. Оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че претенцията е силно завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, доколкото водачът на товарния автомобил е спрял внезапно, без да се съобрази с движещите се зад него автомобили и без причина. Нито в протокола за ПТП, нито на мястото на ПТП, има пешеходна пътека, както се твърди в исковата молба. Посочва, че единствената пешеходна пътека в района е на кръстовището на улиците „Януш Хунияди“ и бул. „Трети март“, като в твърдения район на ПТП има само спирка на масовия градски транспорт. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално - намалена.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Основният спорен въпрос в производството е относно механизма на причиняване на щетите по „греда над задна маска“ и причинната им връзка с процесното ПТП, както и стойността на щетата.

За да се произнесе по този въпрос, съдът кредитира еднопосочните заключения на допуснатите в първата инстанция първоначална и повторна тричленна САТЕ, според които причинно-следствена връзка с ПТП имат всички увредени детайли. В тежест на застрахователя е да докаже, че щетите п о „греда над задна маска“ със сигурност са причинени от конкретно предходно събитие. В случая липсва проведено пълно и главно доказване щетите да са следствие от друг удар. Вещите лица са категорични, че въпреки хипотетичната възможност детайлът да е бил увреден при други обстоятелства, в случая подобен извод не може да са направи с категоричност поради липсата на обективни данни за това. Сочат, че действително не е невъзможно да е имало предишен удар, но единственият начин това да се установи е да е бил направен оглед на автомобила преди и след ПТП.

Еднопосочно е заключението им, че процесните щети могат да бъдат получени при описания механизъм. Не се установява застрахованият автомобил да е участвал в друго ПТП. Липсват доказателства, опровергаващи доказателствената сила на Протокола за ПТП, експертните заключения и изготвеното от самия застраховател опис-заключение по щета, в които уврежданията по оспорения детайл са описани като последица от процесното ПТП. С оглед изложеното възражението на ответника за липса на причинна връзка на вредите с процесното ПТП следва да се приеме за неоснователно, доколкото съдебното решение не може да почива на предположения.

По отношение на останалите елементи от правопораждащия фактически състав спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, доколкото същите са формирани след правилен и всестранен анализ на доказателствения материал. С оглед изложеното предявеният иск се явява доказан по основание.

По отношение на размера на претенцията първоначалната САТЕ дава заключение за възстановителна стойност в размер на 2136.17 лева с ДДС, при средна цена на труд от 36 лева, осреднена от цени на сервизи от висок клас (48 4 лева с ДДС) и по-нисък клас (24 лева с ДДС). Според тричленната САТЕ възстановителната стойност възлиза на 1676.61 лева при средна цена на труда в размер на 38.12 лева, осреднена от сервизи с цени в диапазона 18 – 60 лева с ДДС. Двете заключения еднопосочно приемат, че е налице само един детайл за подмяна – абсорбер заден, с пазарна стойност в размер на 133.57 лева. За възстановяване на останалите детайли е необходимо само боядисване. В обясненията си пред въззивната инстанция вещите лица по тричленната САТЕ уточняват, че стойността на детайла за подмяна е определена по средни пазарни цени, осреднено от цената за оригинални части и части от алтернативни производители. Към датата на огледа част от увредените детайли – задна лява товарна врата и задна дясна товарна врата, са били възстановени от външната страна, поради което стойността на частичния ремонт възлиза на ½ от посочената в експертизата цена за ремонт, а именно 315.03 лева, от които 243.97 лева труд и 71.06 лева боядисване. Процесният автомобил има габарити на лек автомобил, но по регистрация се води като товарен автомобил. В Наредба 24 има отделни нормовремена за товарни и за леки автомобил. Възстановителната стойност в заключението е определена по нормовремена за лек автомобил. В случай, че се приеме, че следва да се приложат нормовремена за товарен автомобил според официалната регистрация, възстановителната стойност възлиза на 2099.75 лева. Според вещите лица В. и А. сервизите обикновено изхождат от документите за регистрация, а не от габаритите, поради което считат за по-меродавна стойността по нормовремена за товарен автомобил. Вещото лице М. поддържа, че е по-правилно ремонтът да бъде таксуван като лек автомобил съобразно габаритите на автомобил. Целта на хомологацията е да се ползва данъчен кредит и да се заплащат по-малко пътни данъци.