Определение № 147 от 17.03.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Враца, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20231400500121 по описа за 2023 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр.София, чрез упълномощения му адвокат Д. Х. от САК, против определение № 1855/08.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3215/2021 г. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на решение № 458 от 01.08.2022г. по същото дело в частта за разноските, с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното о пределение е постановено в разрез с императивните норми на действащото законодателство. Поддържа, че по делото надлежно е заплатил възнаграждение за назнач ения особен представител на ответната страна - адв. М. М., в размер 300,00 лева. Посочва, че в първото по делото открито съдебно заседание е постъпило становище от ответницата, чрез упълномощен от нея процесуален представител, а именно адв. М. Г.. Изтъква, че в това съдебно заседание, чрез своя представител, е отправил молба към съда, в случай на освобождаване на особения представител платеният за него депозит да се върне или алтернативно възнаграждението за защита на ответницата да се раздели между него и адв.

М. Г. , съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В резултат от това 1 съдебният състав е освободил редовно назначения особен представител като е разпоредил на последния да се изплати внесеното от него възнаграждение в неговата цялост, а именно сумата от 300,00 лева. Твърди, че с решението си по спора районния съд го е осъдил допълнително да плати разноски на ответницата за адвокатска защита в допълнителен размер от 300,00 лева, без да е коментирал навременно направената от него молба. Поддържа, че е подал молба по чл. 248 от ГПК , която първоинстанционният състав е отхвърлил като неоснователна с обжалваното определение досежно присъденото на ответната страна по спора възнаграждение в общ размер 600,00 лв., в това число адвокатски хонорар и възнаграждение за особен представител. Посочва, че съдът не е обсъдил изложената от него несъвместимост на едновременното прилагане на възнаграждението за особен представител и това за адвокатска помощ. Изтъква, че разпоредбата на чл. 78 от ГПК регламентира правото на разноски за всяка от страните съгласно изхода от делото и изрично признава разноски за един адвокат, поради което е несправедливо и неоснователно д а понесе двойни разноски - един път за особен представител и един път за упълномощен адвокат. Твърди, че макар и извършили реална защита в производството, адв. М. и адв. Г. са осъществили обща работа в процеса досежно една и съща страна - ответницата М. И., което води до извода, че действително разноски се дължат на страната по спора, а не на нейния процесуален представител. Поддържа, че изборът на страна да ангажира допълнителна такава защита не е забранен, но не основание за заплащането от негова страна на два адвокатски хонорара , дори и всеки един от тях да е в минималния размер. Посочва, че независимо, че особеният представител е изготвил отговора на исковата молба по случая, а упълномощеният адвокат е осъществил процесуалното представителство по делото, то и двете действия съставляват две отделни части от единна адвокатска защита; последните касаят един иск, извършени са в едно производство и по отношение на тях е провеждано единно доказване за една и съща страна. В този смисъл извършената работа е обща, респективно такова следва да бъде и възнаграждението за нея. Изтъква, че изложените от него факти и обстоятелства изобщо не са коментирани от решаващия съдебен състав при постановяването на решението, напротив – съдът е коментирал само и единствено приложението на чл. 36 от ЗА, а пропуск, водещ до незаконосъобразност на постановения акт обаче е именно факта на несъотнасянето на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 78 от ГПК. На следващо място жалбоподателят твърди, че неправилно Районен съд Враца разглежда гореизложеното възражение в комбинацията му с възражението му за прекомерност на адвокатския хонорар на ответницата в случая, тъй като тези две възражения следва да се разглеждат на различни плоскости, необусловени едно от друго. Не на последно място поддържа, че с оглед ангажираната от ответницата адвокатска защита н а адв. Г. в заповедното производство п о ч.гр .д . № 2069/2021г. по описа на PC Враца, то процесуалното поведение на ответницата се явява недобросъвестно , 2 реализиращо злоупотреба с право посредством заобикаляне на процесуалния закон. Моли съда да отмени обжалваното определение на Районен съд Враца, постановено по гр.д. № 3215/2021 г. като незаконосъобразно и неправилно и да постанови ново такова, с което да намал и присъдените в негова тежест разноски.

Препис от частната жалба е връчен на ответницата М. Й. И., която в срок е подала отговор, с който оспорва същата като незаконосъобразна.

Намира обжалваното определение на Районен съд Враца за законосъобразно, обосновано и правилно, постановено при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК и в съответствие със задължителната съдебна практика. Счита за неоснователно направеното в частната жалба възражение на ищеца, че е понесъл отговорност за разноски в двоен размер, тъй като определеният размер на възнаграждението на особения представител на ответницата е коректно изчислен, съобразно заявения с исковата молба интерес и изискванията за минимален размер по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от представения договор за правна защита съдействие се установява, ч е договореното възнаграждение на процесуалния представител на ответницата е в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба та, поради което и двете възнаграждения не подлежат на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Твърди, че възнаграждението за особен представител, в хипотезата на чл.47, ал. 6 ГПК, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Поддържа, че в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК заплащането на възнаграждение за особен представител на ответника е законово задължение на ищеца, по чиято инициатива е заведено делото, поради което в настоящия случай, не се касае за отговорност за разноски в двоен размер и/или злоупотреба с право посредством заобикаляне на процесуалния закон, каквито съображения са изложени в частната жалба. В заключение счита, че постановеното от решаващия състав на Районен съд Враца определение по реда на чл. 248 ГПК е правилно и обосновано от изхода на делото пред първата инстанция, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК, както и в съответствие със задължителната съдебна практика. Моли съда да остави без уважение частната жалба на „Дженерали Застраховане“ АД с произтичащите от това законови последици.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

3

По ч.гр.дело № 2069/2021г. на Районен съд - Враца е издадена на 01.06.2021г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредиторазаявител „Дженерали застраховане“ АД против длъжника М. Й. И. за заплащане на сумите по подаденото заявление. Заповедта е връчена на длъжника М. Й. И. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от нея, чрез пълномощника й адв. М. Г. от АК-Бургас, възражение срещу заповедта.

Заповедният съд с разпореждане № 410 от 29.06.2021г. е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск по чл.415 от ГПК в 1-месечен срок, какъвто иск е предявен в изпълнение на указанията на заповедния съд, по който е образувано гр. дело № 3215/2021г. по описа на РС-Враца.

Производството по това дело е образувано по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, срещу М. Й. И., ЕГН **********, по предявен установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. чл. 50 ЗЗД за признаване на установено (съгласно уточняваща молба с вх. № 6321/23.09.2021 г. на Врачански районен съд) спрямо ответницата, че дължи на ищеца претендираните суми, за които суми е издадена заповед № 162 от 01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2069/2021 на Районен съд Враца. Видно от доказателствата по делото и след провеждане на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, съдът е предприел действия по назначаване на особен представител по делото на ответницата, съответно налице са били предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразно цената на предявения иск съдът е определил внасяне на предварителен депозит от ищеца в размер 300.00 лв. за възнаграждение за особения представител на ответницата. Депозита е бил внесен от ищеца по сметка на съда в указания срок, след което с Разпореждане № 738/16.02.2022 г. съдът е назначил посочения от АК-Враца адвокат М. И. М., за особен процесуален представител на М. И.. Назначеният особен представител в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор по предявения иск. След срока за писмен отговор по делото е постъпила молба с вх. № 6633/09.05.2022 г. от М. И., чрез адвокат М. С. Г., в която ответницата е посочила, че последната е неин упълномощен процесуален представител, съгласно надлежно оформено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който като размер на договорено адвокатско възнаграждение е посочена сумата 300.00 лв., изплатена в брой. С молба с вх. № 7556 от 25.05.2022 г. от упълномощения 4 адвокат е постъпило искане да бъде освободена адвокат М., като особен представител по делото, поради отпаднала необходимост от нейната понататъшна защита. Със същата е изразено становище за определяне на възнаграждение на особения представител, съответно на извършените процесуални действия, съгласно внесения от ищеца депозит. Установено е също, че изготвения от особения процесуален представител отговор на исковата молба съответства на изискванията на ГПК за пълнота и съдържанието му сочи запознаването с материалите по делото, съответно налице са реално, а не за формално осъществени действия за защита на ответницата И..

В първото съдебно заседание по делото на 26.05.2022 г. като представители на ответницата са се явили назначеният й особен представител адвокат М. И. М. и упълномощения такъв адвокат М. С. Г.. В съдебното заседание от процесуалния представител на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД е направеното искане, в случай, че особения представител на ответницата бъде освободен, то внесеният от него депозит за особен представител да бъде възстановен, тъй като при осъществено процесуално представителство на ответницата от особен представител и от упълномощен адвокат по едно и също дело, не се дължат две възнаграждения, както и че е редно депозита за възнаграждението да се подели между двамата представители. С протоколно определение в съдебното заседание съдът е освободил адвокат М., като особен представител на ответницата по делото, и е определил да се изплати на същата възнаграждение в пълен размер от 300 лева, съгласно внесения от ищеца депозит, което възнаграждение съответно е изплатено.

В съдебното заседание от 30.06.2022г. процесуалния представител на ищеца е представил списък с разноски, в който е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответницата и е поискал намаляването му.

С постановеното по делото решение № 458/01.08.2022 г. решаващият състав е отхвърлил изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан; съответно е възложил в тежест на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД направените от М. И. разноски: внесен и изплатен депозит за съдебнотехническа експертиза - 100.00 лв., внесен и изплатен депозит за допуснат й свидетел (Христо Павлов) - 30.00 лв. и платено (видно от отбелязването в 5 представения договор за правна помощ) адвокатско възнаграждение - 300.00 лв., или общо разноски в размер на 430.00 лева. Съдът е констатирал, че платеният от ответницата адвокатски хонорар е в минимален размер, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.