Определение № 2367 от 14.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 09.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100604127 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 243,ал.8 НПК.

Делото е образувано в СГС, след постъпил по реда и в срока на чл. 243, ал.7 НПК, протест на прокурор от СРП срещу Определение от 25.04.2023г. по ЧНД № 2983/23г., по описа на СРС, НО, 107-ти състав, с което е отменено Постановление на СРП от 9.02.2023г. /изведено в деловодството на СРП на 13.02.23г./ за прекратяване на наказателното производство по ДП № 436/2018г., по описа на 4РУ-СДВР, пр.пр. 49716/2017г. /водено срещу В.Д.С. за престъпление по чл.269,ал.1 НК/,по описа на СРП на основание чл.243,ал.1,т.1,вр. с чл.24,ал.1,т.1,пр.2 НПК. Искането в протеста е за отмяна на атакуваното определение на СРС и за потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 436/2018г., по описа на 4РУ-СДВР, пр.пр. 49716/2017г. ,по описа на СРП.

Прокурорът счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно.Счита, че думите на обвиняемия С., насочени към постр. Ц. – частен съдебен изпълнител „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“, не съдържат конкретна, реална заплаха, а представляват „клетва и прокоба“, която не индицира за причинно-следствена връзка между предстоящи действия на обв.С. и последващи неблагоприятни събития и последици за пострадалата. Изхождайки от мотивите на атакуваното определение, счита, че СРС цели подмяна на вътрешното му убеждение.

СГС намери, че следва да потвърди оспорваното с протеста определение, след като се запозна с изложеното в протеста, атакуваното определение и останалите материали по делото.

В атакуваното определение, СРС е възприел фактическа обстановка, 1 близка с установената от прокурора и изложена в постановлението на СРП от 9.02.2023г. /изведено в деловодството на СРП на 13.02.23г./ за прекратяване на наказателното производство, която настоящия въззивен състав не намира основания да я изменя, а именно:

Св. М. Ц. работела като частен съдебен изпълнител в гр. София. На 17.11.2017г., в изпълнение на служебните си задължения, Ц. следвало да извърши опис на апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Южен парк“, бл.

52, вх. В, ап. 1-2, собственост на „Инженерконсулт“ ООД, представлявано от св. Т. С.а. Заедно със св. Ц. на адреса присъствали и свидетелите М.на Г. помощник частен съдебен изпълнител, С.С. - представител на ТБ „Виктория“ ЕАД, в полза на която банка имотът бил ипотекиран, А.Б. - оценител, и Д.З.служител на банката. Около 11.30 часа в апартамента се появил обв. В.Д.С. съпруг на св. Т. С.а. С. започнал да разговаря с присъстващите на място. В даден момент, обв. С. заявил на св. Ц.: „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“Думите били възприети от всички присъстващи на описа. Св. Ц. се обадила на тел. 112 и потърсила съдействие от полицията. Тъй като се бавело пристигането на полицейски екип, св. Ц. позвънила отново на тел. 112. На тел. 112 позвънила и св. М.на Г..

След второто позвъняване на св. Ц., пристигнал полицейски екип, по което време обаче обв. С. вече бил напуснал апартамента, а описът бил довършен, като бил съставен протокол от 17.11.2017г.

Горната фактическа обстановка, според СРС и прокурора,/подкрепено и от СГС/, се установява въз основа на следните доказателства: заключението на две технически експертизи на аудиозаписи, както и от показанията на свидетелите М. К. Ц., М.на С. Г., Д.Т.З., С.С.С., А.Б., които са изцяло кредитирани, както от първоинстанционният съд, така и от прокурора и от СГС, заключението по СПЕ.

В хода на досъдебното производство с постановление от 14.02.2022г. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем В.Д.С. за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК.

При така установените фактически положения, първоинстанционният съд е намерил, че правните изводи на СРП за несъставомерност от обективна страна на деянието по чл. 269, ал. 1 НК са неправилни, тъй като за осъществяване на състав по чл. 269, ал. 1 НК е необходимо доказване осъществяването на сила или заплашване, насочени към частния съдебен изпълнител със специфичната цел - последният да извърши или да пропусне нещо по служба. СРС е счел, че в процесния случай, събраните по делото доказателства сочат на активно поведение от страна на обв.С., изразяващо се в неблагоприятно „психично въздействие върху св. Ц. - частен съдебен изпълнител, при осъществяване на властническите й правомощия“ с цел да пропусне нещо по служба /да не бъде извършен описът на апартамента, респективно впоследствие да не бъде осъществена публичната продан на последния/, изводи, които се споделя и от 2

СГС.

За осъществяване от обективна страна на състава по чл. 269, ал. 1 НК е необходимо оказване на инкриминираното неблагоприятно въздействие върху адресата, без да е нужно той да е предприел поведението, за което е мотивиран. За реализиране на изпълнителното деяние е достатъчно упражняването на принудата в някоя от двете й форми - в случая заплашване /застрашаване с такова деяние, което излага на опасност живота, здравето,честта или имота на заплашения/, със специалната съставомерна цел, като не е необходимо за довършване на престъплението целта да е била постигната. С оглед последното, без правно значение в случая е дали описът на апартамента, респективно публичната продан са били реализирани, респективно дали служебните действия, в случая на частния съдебен изпълнител, са били предприети или пропуснати.

В процесния случай СРС не се е съгласил с мотивите на прокурора, че инкриминираните реплики „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“ не представляват годна заплаха, тъй като имат характера на „клетва и прокоба“. Съдът е счел, че заплашването е конкретизирано - насочено към частния съдебен изпълнител Ц., като думите на дееца обуславят наличие на причинно-следствена връзка между действията на Ц. по служба /опис и впоследствие принудителна продан на апартамента/ и действия, които ще предприеме обв. С. с резултат смъртта на частния съдебен изпълнител, в случай,че бъде продаден имота, който С. счита за свой.

Заплашването е било напълно годно, само по себе си, да мотивира адресата да предприеме определено поведение - в случая да пропусне действия по служба, като не описва апартамента, за да не бъде същият продаден.

Всички тези изводи напълно се споделят и от СГС. Видно от показанията, освен на самата пострадала, но и на свидетелите-очевидци М.на Г., С.С. е, че заплахата / чрез която се реализира и принудата в конкретния случай/, съдържаща се в думите на обв. С. „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“, отправени към пострадалата, е била напълно годна да осъществи неблагоприятното психическо въздействие върху нея и не е навеждала на мисъл,че това е клетва, прокоба или предсказание, а че е съвсем реална опасността, ако Ц. извърши дължимите действия по служба, в причинно-следствена връзка с това, обвиняемият да предприеме действия, които ще доведат до смъртта й. В същия смисъл е и заключението на СПЕ, в което се казва, че „…е възможно Осв. да е изпитала психичен дискомфорт вследствие на….заплахи от страна на С.…“.

От субективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.269,ал.1 НК трябва деецът да го е осъществил с пряк умисъл и специална цел –в случая да принуди частния съдебен изпълнител /постр. Ц./ да пропусне нещо по служба / 3 опис и впоследствие принудителна продан на апартамента/. В конкретния случай, в съзнанието на обв.С. е имало представи относно факта, че М. Ц. е частен съдебен изпълнител и е на адреса, за да извърши действия по служба – опис на процесния апартамент, съзнавал е,че отправяйки думите „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, върху психиката й така, че да я мотивира да не извърши описа и, че това е против волята й, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и последиците му и е искал настъпването на точно тези последици.

СГС не счита, че в атакуваното определение има индиции за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора от страна СРС, доколкото самият първоинстанционен съдия заявява, че:

„Съдът не разполага с правомощия да даде указания на прокурора срещу кои лица, за какви деяния и с каква правна квалификация да бъдат повдигнати обвинения, но в случай на жалба при прекратяване на наказателно производство дължи правна преценка дали при наличните доказателства по делото при повдигнато обвинение за конкретно престъпление на конкретно лице са правилни и обосновани доводите на СРП за несъставомерност на повдигнатото обвинение“, изводи, с които се съгласява и въззивният съд.

СРС не е счел, че следва да даде указания за извършване на допълнителни действия по разследване, тъй като е преценил, че са извършени всички възможни и необходими такива и са събрани доказателствата, позволяващи да се установи фактическата обстановка, на базата на която да се извърши правилен и законосъобразен правен анализ.

Настоящият въззивен съд споделя и това становище на СРС, като счита,че по делото се извършени действия по разследването и са приобщени доказателствени материали в повече от достатъчен обем и в този смисъл, не намира, че е необходимо да указва извършването на нови действия по разследването или преповтаряне на вече извършените, но следва да посочи, че не приема, по вече изложените съображения, за обосновани и правилни изводите на прокурора на базата на събраните доказателства за несъставомерност на извършеното от обв. С. за престъпление по чл.269,ал.1 НК.

Предвид всичко гореизложено, СГС намери, че първоинстанционният съд законосъобразно и правилно, на основание чл.243,ал.6,т.3 НПК, е отменил прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство и така мотивиран, на основание чл. 243, ал.8 НПК,

СГС, НО, ІІ въззивен състав:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.04.2023г. по ЧНД № 2983/23г., по описа на СРС, НО, 107-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5