Решение № 163 от 15.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Б., 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Ц. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №

20241810100642 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на „Ф. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*, ап.*, с ЕИК: *, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на законачл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и изначално е лишен от основание-чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД като В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК моли да бъде осъдено „Ф.

Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*, ап.*, с ЕИК: * да заплати сумата-главница от 4022.76лв./четири хиляди двадесет и два лева и 76 стотинки/, представляваща заплатена от ищцата сума като възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за предоставяне на поръчителство № 4431838 от 21.03.2022г., който договор е нищожен, за което е получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, както да заплати и направените разноски по делото.

В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирал писмени молби с вх. №№ 9089/01.11.2024г., вх. №388 от 16.01.2025г., вх.№ 2532 от 21.03.2025г. и с вх.№ 3745 от 25.04.2025г., през ЕПЕП в които заявява, че моли да бъдат уважени исковете, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.95/.

Ответникът-„Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. М. К. е направила възражения по исковете и е представила писмени отговори с вх.№№ 5027 от 13.06.2024г., изпратен по куриер с дата от 12.06.2024г. и с вх.№ 6241 от 24.07.2024г., изпратен по ел. поща на съда, в предвидения в закона срок.

1

В писмения отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на иска по чл.124, ал.1 от ГПК и за недопускането на трето лице помагач на ищеца.

Ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Полученото от ответника възнаграждение е получено на валидно правно основание , тъй като ищецът и ответника са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца-потребител по договор за паричен заем, а ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга в размер на 4022.76 лв. Възнаграждението по договорите за поръчителство, които ответникът сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но какъв е резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на финансовата година е ирелевантно в процесния случай.

Разпределението на евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по никакъв начин не се отразява на действителността на договора за поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС законодателство.

Договорът за поръчителство е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на обезпечение от страна на дружество-гарант е само едно от трите, обезпечения, предвидени, съгласно условията по договорите за паричен заем на „И. А. М.“ АД. Ако ищецът, сключвайки договор за поръчителство, е целял да заобиколи посочената разпоредба на Закона за потребителския кредит, то ответното дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца.

Ответникът сключва гаранционни сделки по занятие .

Ответникът заявява, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договорите за потребителски кредит, каквито договорът за поръчителство не е.

Според ответника договорите за поръчителство, по ко ито е страна, са действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За от ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора. Обявяването на основния договор за недействителен води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има дълг, според ответника договорът за поръчителство не може да е нищожен.

Ответникът заявява, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати.

Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради липса на основание, накърняване на добрите нрави и че е уговорен неравноправно в ущърб на потребителя.

Ответникът твърди, че не е вярно ищцовото твърдение за заплатено възнаграждение по процесния договор за поръчителство от 650лв., тъй като договореното е 4022.76лв. и не е заплатено такова от 650лв.

Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез представляващия дружеството П. Д. е депозирал писмена молба с вх.№ 7714 от 20.09.2024г., с която моли да се отхвърлят исковете и да им се присъдят направените разноски по делото, за които не представят списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК е допуснал привличането като трето лице „И. А. М.”АД 2 с ЕИК:* адрес:гр.С., ж.к.Л.-*, бул. Д. Н.№*, ет.*, ап.*, за да помага на ищеца.

В с.з. третото лице помагач на ищеца „И. А. М.”АД с ЕИК:*, чрез пълномощник ст. юрк. Д. К. е депозирала молба с вх.№ 7713/20.09.2024г., с която заявява, че възразява затова, че е привлечено като трето лице помагач на ищеца, тъй като не е налице правен интерес за тях от постановяване на решение в полза на ищеца.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 18.03.2022г. е сключен Договор за паричен заем № * между третото лице помагач “ „И. А. М.“АД като заемодател и ищеца В. С. П. като заемател. На същата дата /18.03.2022г./ е сключен и процесния Договор за предоставяне на гаранция № * между ответникът, чрез третото лице помагач „И. А. М.“АД като гарант и ищеца В. П. като потребител.

Горното се установява и от приложените копия от Договор за паричен заем № * от 18.03.2022г. и от Договор за предоставяне на гаранция № 443183 от 18.03.2022г.

От направена справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на описаните по-горе договори/18.03.20222г./ и сега трето лице помагач „И. А. М.“АД е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество „Ф. Б.“ЕООД.

Видно от Договор за паричен заем № * от 18.03.2022г. третото лице помагач „И. А. М.“АД като заемодател, чрез служителя Х. И. Т. и ищеца като заемател са сключили договор за паричен заем, по силата на който на заемополучателя е отпусната сумата 8000 лв., която следва да се върне на 12 равни месечни вноски от п о 819.77 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,11%, и ГПР 48.07 %, като по този начин общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 9837.24 лв. Заемната сума е предадена на заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3 от Договора, което обстоятелство не се оспорва от страните.

С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му-алтернативно: 1/ две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3/ одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От представения Договор за предоставяне на гаранция № * от 18.03.2022г. , сключен между ищеца като потребител и ответникът като гарант – чрез третото лице помагач „И. А. М.“АД и служителя Х. И. Т., се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на „И. А. М.“АД, с наредител потребителя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума от 8000лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. С чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 4022.76 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 335.2 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „И. А. М.“АД е овластен да приема вместо гаранта задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 13860 лева.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, изготвена от в.л.

В. Л. Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обосновано заедно с обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание на 28.04.2025г., се установява, че ищецът е заплатила по договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция сумата от общо 13554.39лв., от които главница в размер на 8000лв., възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция от 4022.76лв. и лихва по договора за заем в размер на 1531.63лв. и е останала дължима сума от 305.61лв. за лихва. Освен това при положение, че договорите за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са обединени в един договор, с размер на отпуснатия кредит 8000 лева и обединение на останалите условия от двата договора /12 броя вноски /, то тогава ГПР е 73.05%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е следвало да предяви само осъдителния иск.