Решение № 221 от 16.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Монтана, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630103271 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от Я. К. срещу „К“ ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за 13.08.2024 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9, вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу ответника за заплащане на сумата 278.99 евро - недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане Твърди, че е уговорена неустойка за неосигуряване не обезпечение по договора за потребителски кредит, което води до оскъпяване на кредита и така посочения ГПР в договора е различен от посочения.

В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника. В него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит между него и ищцата. На следващо място посочва, че е спазил законовите изисквания при сключването на договора, като не били нарушени императивни норми.

Признава платените суми.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1127354 от 13.08.2024 г. По силата сключения договор, на Симеонова предоставена заемна сума в размер на 1700 лв., като сумата се издължава за 14 месеца с годишен лихвен процент от 50 %, а ГПР 63,06%.

Съгласно договорът, кредитополучателят изплаща неустойка за непредоствено обезпечение в размер на 2503,28 лева, която следва да се възстанови от длъжника с месечните погасителни вноски.

В случая предвидената неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план значително надхвърля главницата по кредита.

От горното следва, че действителният ГПР значително надхвърля 2 законовоустановения максимален процент на разходите, след като неустойка надвишава главницата по кредита,което прави договора за кредит нищожен.

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“

Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.

С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни 3 лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.

Ищецът е представил плащане към ответника в размер на 278.99 ерво над главницата, която сума следва да възстанови.

По разноските:

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК, като съгласно представения списък с разноските, ищецът претендира 124,02 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е И адвокатско възнаграждение. Цената на иска е в размер на 4814,30 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 479.42 евро с ДДС и минималното по отношение на осъдителните искове – 245,42 евро с ДДС.

След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили процесуален представител.

Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, насрещна искова молба и отговор по нея, като в първото съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти, настоящата 4 инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение по процесните искове е 360 евро с ДДС /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. Д. К., ЕГН **********, срещу „К“ ЕООД, ЕИК **********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на Договор за потребителски кредит №1127354 от 13.08.2024 г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 5 5 ЗЗД, “К“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати Я. Д. К., ЕГН **********, сумата 278.99 евро – платена без основание по обявен за нищожен н а Договор за потребителски кредит №1127354 от 13.08.2024 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. до окочнателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА Я. Д. К., ЕГН **********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на „К“ ЕООД, ЕИК **********, сумата от 124,02 – разноски по делото.

ОСЪЖДА,на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАДв, “К“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355, служебен адрес: гр. Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30, сумата от 360 евро с ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5