Определение № 1910 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1910 гр. Варна, 20.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20223100501011 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 261815/11.02.2022 г. на „БеРа Груп" ЕООД срещу разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в разпореждане № 267841/01.03.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по гр. д. № 499/2021 г. описа на Районен съд – Варна.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение поради това, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че срокът на договора за наем, въз основа на който наемодателят основава претенциите си, е бил до 31.08.2016 г. Със споразумение № 5/05.02.2016 г. същият бил продължен с още 5 години считано от 01.09.2016 г. като бил променен и размерът на наемната цена. Нямало данни посоченото споразумение да е със заверка на подписа на наемодателя. Прави извод, че документът по чл. 417, а именно споразумение към договора за наем, не е подписан от двете страни, поради което не е редовен от външна страна и не е годен да удостовери подлежащото на изпълнение вземане в полза на наемодателя. На следващо място посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложените по делото документи не съдържат достатъчно информация относно индивидуализирането на дължимите суми. Акцентира, че на различни места в заявлението са посочени различни документи, от които произтича вземането. Същевременно, в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от Договор за наем от 29.08.2011 г. / 07.09.2011 г. и допълнителни споразумения, последното от 05.02.2016 г. / 01.03.2016 г. като в точка 3.1. от цитираното споразумение е посочен месечен наем в размер на 22,00 евро/кв.м./месец, който се различава от посочения в заявлението наем от 33,00 евро/кв.м./месец. Приложената по делото молба от 26.02.2021 г. разделя вземанията по 1 фактури и съответно по пера, но не дава информация как са формирани сумите и на основание какъв документ се претендират. Посочва, че фактурите не са документ по чл. 417 ГПК. Поддържа, че от представените документи и изявления на наемодателя, претендираното парично вземане не може да бъде категорично индивидуализирано по основание и размер, което препятства съда да провери основателността на подаденото заявление, а длъжника – да се защити в заповедното производство. В евентуалност твърди, че вземанията за м. декември 2017 г. и януари 2018 г. са погасени по давност. Прави искане за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата „НЕПИ Проджект уан" ЕООД е представил писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на релевираните от жалбоподателя оплаквания. Подчертава, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна, а в конкретния случай актът е редовен от външна страна и са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Възразява, че видно от предоставените по делото документи, допълнително споразумение № 5 от 05.02.2016 г. е разписано и заверено нотариално от двете страни. Счита че възражението за давност следва да се остави без разглеждане. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срок от лице имащо качеството на длъжник в заповедното производство и, съответно, легитимирано да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните изисквания за допустимостта и́ са спазени, тъй като жалбата е подадена на 11.02.2022 г. заедно с възражение по чл. 414 от ГПК подадено на същата дата при връчена покана за доброволно изпълнение на 24.01.2022 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Пред ВРС е образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК подадено в СРС на 01.07.2019 г. от „НЕПИ Проджект уан" ЕООД, ЕИК: 204490849, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК срещу „БеРа Груп" ЕООД, ЕИК:

201574391 за сумата от 30 111,97 лева, представляваща съгласно посоченото от заявителя в т. 9, б. (в) от заявлението, дължима парична сума от договор за наем от 29.09.2016 г., съгласно издадени фактури за наем. Същевременно в т. 12 от заявлението като документ, от който произтича вземането е посочено Договор за наем от 26.08.2011 г. и издадени фактури за наем за м. август, ноември и декември 2017 г. и издадени фактури за м. януари, февруари, март и август 2018 г. В т. 14 от заявлението кредиторът се позовава на Договор за наем от 26.08.2011 г., както и на договор за извършване на реклама и ЕЦЕ Споразумение, последните без каквато и да било индивидуализация.

Към заявлението са приложени копия от Договор за наем с нотариална заверка на 2 подписите от 29.08.2011 г. / 07.09.2011 г. и допълнителни споразумения от 1 до 5, последното с нотариална заверка на подписите от 08.02.2016 г. / 02.03.2016 г. След указания на СРС договорът за наем е представен в оригинал. Допълнителните споразумения са представени и приложени по делото като обикновени копия, без заверка за вярност с оригинала, в т.ч. по реда на чл. 179, ал. 2 и чл. 183, ал. 1 от ГПК.

Според изричната разпоредба на чл. 417, т. 3 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, което означава, че заявителят следва да посочи и представи на съда документа, на който се основава неговата претенция.

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ съдът следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение (чл. 418, ал. 2 от ГПК).

За да е редовен от външна страна, един документ следва да отговоря на изискванията за форма и да притежава необходимите задължителни реквизити.

Първото изискване за форма е документът да бъде представен в оригинал, ако държането на документа има правно значение, или в официално заверен препис. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК официално заверените преписи от документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите, поради което в случаите, в които документът не материализира вземането, отбелязването по чл. 418, ал. 2 от ГПК може да се извърши и върху заверения препис.

Следващото изискване на чл. 417, т. 3 от ГПК е документът да е нотариално заверен.

Целта на нотариалната заверка е да установи с висока степен на сигурност обстоятелството, че длъжникът е поел задължението претендирано от заявителя.

Последният елемент от разглеждания фактическия състав е документът да съдържа конкретно определено задължение, в случая за заплащане на парични суми. Това изискване означава документът да съдържа достатъчно данни за основанието и предмета на вземането, доколкото основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа по чл. 417 от ГПК (така разясненията по т. 2.б. от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, заявителят „НЕПИ Проджект уан" ЕООД е посочил, че паричното вземане е от договор за 3 наем от 29.09.2016 г., съгласно издадени фактури за наем. Същевременно в т. 12 от заявлението като документ, от който произтича вземането е посочено Договор за наем от 26.08.2011 г. и издадени фактури за съответно посочени месеци от 2017 и 2018 г.

Със заявлението е представен в оригинал Договор за наем с нотариална заверка на подписите от 29.08.2011 г. и от 07.09.2011 г. Същият е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като в Част А, т. 3.2 от договора изрично е уговорено, че срокът на договора е пет години от началото на наемното правоотношение, което съгласно т. 3.1. е „денят на предаване на наетата площ, вероятно през 3-то тримесечие на 2011 г.“ Така цитираната клауза не установява възникване на задължения за наем за 2017 и 2018 г. на основание представения документ.

Представеното със заявлението копие от Допълнително споразумение № 5, вероятно с нотариална заверка на подписите на страните от 08.02.2016 г. и 02.03.2016 г., съгласно което срокът на договора е удължен с още пет години, не отговаря на елементарни изисквания за редовност от външна страна. Същото не е представено в оригинал и не е заверено за вярност по какъвто и да било процесуален ред, поради което не може да се квалифицира като документ по чл. 417 от ГПК, в т.ч. и като приложение към посочения в заявлението документ Договор за наем от 26.08.2011 г. Отделно от това, споразумението изобщо не е посочено от заявителя като документ, на който основава вземането си, независимо, че съдържа клаузи за изменения на съществени елементи от договора за наем, в т.ч. наемната цена.

Не отговарят на изискванията за редовност от външна страна и представените Договор за извършване на реклама и ЕЦЕ-Споразумение, които освен, че са представени като обикновени копия, без каквато и да било заверка, не съдържат и данни за нотариална заверка, каквото е изискването по чл. 417, т. 3 от ГПК. Посочените договор и споразумение, от които според допълнителните изявления на заявителя произтичат част от претендираните вземания, освен че не отговарят на формалните изисквания на закона, не са посочени нито в т. 9, нито в т. 12 от заявлението като документи, на които се основава искането на кредитора, поради което не следва да се обсъждат от съда и с оглед на принципа на диспозитивното начало.

Посочените в т. 12 от заявлението и в уточняващата молба от 26.02.2021 г. фактури, освен че нямат качеството на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, не са представени по делото, поради което разпореждането на съда не може да се основава на същите.

От изложеното по-горе следва, че със заявлението не е представен редовен от външна страна документ удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Липсата на редовен документ по чл. 417, т. 3 от ГПК прави безпредметно обсъждането на правилността на обжалваното разпореждане по отношение на всяко отделно вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.

По изложените съображения съдът достига до извода, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, е неправилно и 4 следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.

Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 15,00 лева заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 267841/01.03.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 499/2021 г. по описа на Варненски районен съд в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед № 261667/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу „БеРа Груп" ЕООД, ЕИК: 201574391, в полза на заявителя „НЕПИ Проджект уан" ЕООД, ЕИК: 204490849, за сумата от 30 111,97 лева, дължима по Договор за наем от 29.08.2011 г. / 07.09.2011 г. и допълнителни споразумения, последното от 05.02.2016 г. / 01.03.2016 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: