Решение № 63 от 15.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Плевен, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430102962 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. М. И., ЕГН: **********, ***, чрез адв. Г. Ч. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Иван Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, ***, против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д., Н.Г.С. и Л.Т., в която се твърди следното : на 17.10.2022 г. Н. М. И. сключила договор за потребителски кредит №7053357534 е „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия потребителски кредит е в размер на 3000.00 лева, а общата сума която следва да върне Н. И. е в размер на 7279.60 лева, платима на тридесет и шест месечни вноски, от които 35 х 202.21 лева и 1 х 202.25 лева. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 41.09 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 48.69 %. Също така в договора е уговорено, че Н. И. дължи и застрахователна премия в размер на 1148.04 лева, която представлява част от дължимата сума по потребителския кредит, респективно същата се дължи разсрочено към всяка анюитетна погасителна вноска.

Ищцата е плащала редовно погасителните вноски по процесния договор, като след 16-та поредна вноска на 15.03.2024 г. е погасила предсрочно изцяло сумите по сключения договор, а именно в общ размер на 6257.10 лева.

Последната е изплатена изцяло на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

I.

На първо място счита, че гореописаният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

1

1. Смята, че процесния договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята, че е нарушено изискването процесния договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

3.

Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № I към ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48.69 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл, 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41.09 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР /в това число начислените такси за експресно разглеждане/.

Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС „Член 3, буква Ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат 2 в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“, „С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер , както и че „член 10, параграф 2, буква Ж и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Не на последно място съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".

С оглед на горното смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимални установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищцата.

В процесния договор е посочено, че Н. И. дължи такса застрахователна премия в размер на 1148.04 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредитите на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Считам, че подобна такса не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. В тази връзка смятам, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово 3 изискване не е спазено.

Също така счита, че начислената застрахователна премия е заплатена при начална липса на основание.

Смята и, че в случая начислената допълнително застрахователна премия представлява заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на Н. И..

Също така счита, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл.143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.

Също така счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ТИ БИ АЙ Банк‘‘ ЕАД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „застрахователна премия“ в размер на 1148.04 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да превишава законоустановения процент на разходите. Ето защо считам, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗГ1К, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

Счита, че с тези действия „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и 4 развалянето на потребителски договорнационални нормативни актове са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Във връзка с горното смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.