Присъда № 90 от 28.05.2024, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по НОХД № 7418/2023 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 36 състав

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение против Г. Л. К. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно затова че:

На 15.03.2023г. около 14:00ч. в гр. София, ж.к. „Илинден“, при управляване на моторно превозно средство - специален автомобил марка „Скания”, модел „П 230 ДБ”, с рег. № СВ **** РТ, по платното за движение на ул. „Найчо Цанов“, с посока на движение от ул. „Хисаря“ към бул. „Тодор Александров“, и в района на бл. 25, при извършване на маневра „движение на заден ход”, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като преди да започне извършване на маневрата „движение на заден ход”, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и без да е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, не е пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пресичащият платното за движение на ул. „Найчо Цанов” от ляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец К. В. В., ЕГН:********** и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца К. В. В..

Като частни обвинители в производството по делото са конституирани Н. К. В. и В. К. В., в качеството им на наследници на пострадалия К. В. В..

В хода на съдебните прения, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия К., като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, като се обосновава с еднопосочните гласни доказателства по делото, подкрепящи се от заключенията на изготвените експертизи, огледът на местопроизшествие и приложените към него фотоалбум и скица. Според държавният обвинител, подсъдимият е нарушил умишлено правилата посочени в чл.40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като не е предприел на изискуемите действия, а именно не е осигурил лице което да сигнализира за опасности и се е стигнало до настъпването на пътнотранспортното произшествие (ПТП) и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия К. В.. Според прокурора, ПТП е било предотвратимо чрез извършване на технически правилни действия от водача на моторно превозно средство. В пледоарията си, 1 прокурорът сочи, че като смекчаващи отговорността обстоятелства за водача на специалния автомобил, следва да се вземе предвид обстоятелството, че пешеходецът е навлязъл на необозначено за това място, чистото съдебно минало на К. и липсата на сериозни нарушения по Закона за движение по пътищата, с оглед дългия му професионален стаж като шофьор. В заключение, представителят на държавното обвинение, отправя искане подсъдимият Г. К. да бъде признат за виновен по обвинението, описано в обвинителния акт, като наказанието му бъде определено около минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което да бъде отложено с определяне на изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК.

Повереникът на частните обвинители (адв.Т. от САК) поддържа повдигнатото от Софийска градска прокуратура обвинение срещу подсъдимия и пледира да бъде постановена осъдителна присъда. Намира за установено по категоричен начин от доказателствата по делото осъществяването на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението срещу подсъдимия.

Според повереника, обстоятелството за предотвратимост на произшествието, дали може или не може да възприеме като опасност на пътя, няма значение, тъй като при маневра движение назад, водачът е бил длъжен да обезпечи маневрата, а подсъдимия не е сторил това, въпреки че е имал такава възможност. Според частното обвинение, пешеходецът (т.е. пострадалия) не е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като на уличката, на която е станало ПТП няма пешеходни пътеки, подлези, надлези или светофарна уредба. Според адв. Т., дори и да се приеме, че пострадалия К. В. е бил с намален слух, зрение, дори да се е придвижвал по - трудно, това не изключва задължението на водача да наблюдава пътното платно при движението си с моторното превозно средство на заден ход. В заключение, повереникът на частните обвинители изразява становище относно безспорната виновност на подсъдимия, като заявява че не отправя искане за налагане на тежко наказание или лишаване от право на управление, тъй като с тази дейност подсъдимият осигурявал прехраната си, но държи същият „да понесе“ отговорност за действията си.

Защитникът на подсъдимия – адв. Хр. Х. от ВАК намира, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие не е установена по категоричен начин виновността на Г. К.. Според защитата, въпреки изяснената фактическа обстановка и събирането на всички възможни доказателства, по делото не било ясно дали става въпрос за пътен инцидент по непредпазливост или става въпрос за умишлено действие на пострадалото лице „да се завре и да се самоубие“. За тези свои съмнения, защитата се аргументира със събраните доказателства, че пострадалия е чувал и виждал прекрасно, движил се е добре и въпреки звуковата и светлинна сигнализация е предприел пресичане на пътното платно. Според защитата, водачът не е имал възможност да спре, дори и да е бил осигурил човек, който да сигнализира за опасности на пътя. Според процесуалния представител на подсъдимия, вещите лица са 2

„направили прекрасна експертиза“, но въпреки това според него няма разумно обяснение за постъпката на пострадалия. Защитата заема становище, че подсъдимия не е виновен, като алтернативно пледира да не бъде постановявано ефективно наказание "Лишаване от свобода", в случай че Съдът приеме за доказана вината на К.. Моли, Съдът да не постановява отнемане на СУМПС, тъй като това би създало затруднения у последния за да плаща училището на детето си и квартирата. В заключение, защитата моли за минимално наказание и справедлива присъда.

Подсъдимият Г. К., в своя лична защита, сочи че е шофьор с всички категории от дълги години и никога не са му се случвали тежки ПТП и заявява, че е внимателен шофьор. Същият излага аргумент, че не е възприел пешеходецът като опасност и постоянно е наблюдавал пътя назад при извършената от него маневра, тъй като имал опит. В предоставената му последна дума, подсъдимият К. изразява становище, че дори е да е осигурил лице, което да сигнализира за опасности, то това по – скоро би раздвоило вниманието му. Отправя молба към Съда да бъде оневинен „или това, което съдът прецени“.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и съображенията на страните, както и разпоредбите на закона, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. Л. К. е роден на **** година в град Плевен, същият е българин, с българско гражданство, не е женен, не е осъждан, има средно образование, безработен е, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* и с ЕГН: **********.

Подсъдимият Г. Л. К. работил на длъжност шофьор на специален автомобил за сметосъбиране - камион марка „Скания“, модел П - 230ДБ с държавен контролен номер ******* към „Е.“ ООД. Същият бил професионален шофьор и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство с категории С, СЕ, А, АМ, ТКТ, В и ВЕ № 285673864, валидно до 18.01.2027 година. На 15 март 2023 година, подсъдимият К. бил на работа заедно със свидетеля М. К., който бил сметосъбирач към същата фирма. Подсъдимият управлявал специалният сметоизвозващ камион, а до него на предната дясна седалка бил К.. Обичайно последният бил извън камиона и стоял на степенката в задната му част, но в този ден същият бил в шофьорската кабина. Около 14.00 часа, подсъдимият управлявал камиона в ж.к. „Илинден“ и предприел маневра като навлязъл на заден ход с управлявания от него камион по улица „Найчо Цанов“, в посока от улица 3

„Хисаря“ към булевард „Тодор Александров“, където улицата била без изход.

Улица „Найчо Цанов“ била двупосочна малка и тясна уличка, като от дясната страна по посоката на движението имало паркирани успоредно на платното множество автомобили, а от лявата й страна имало обособена тревна площ.

Улицата била с асфалтова пътна настилка, без пътна маркировка, без неравности, с ширина 6.00 метра и отдясно по посока на движението й имало обособен тротоар с ширина 3.00 метра. Времето било облачно, но сухо.

Когато навлязъл в улица „Найчо Цанов“, подсъдимият не осигурил лице, което да наблюдава и да сигнализира при наличие на опасности при движението на заден ход на камиона, въпреки че свидетелят К. бил вътре в кабината и имал възможност да стори това. К. ускорил движението на камиона на заден ход до 15 км/час, като наблюдавал единствено страничните огледала на автомобила и дисплея, който бил монтиран в средата на таблото и подавал сигнал от камера, монтирана в горната задна част на камиона.

Движейки се на заден ход, подсъдимият местел погледа си отдясно наляво и обратно, като разчитал само на огледалата и дисплея за да наблюдава пътното платно. При движението на заден ход, специалния камион „Скания“, управляван от К. издавал звуков сигнал и бил оборудван със светлинна сигнализация.

По същото време, пострадалият К. В. В. (р. на 13.10.1931 год.), който бил ползвател на социална услуга в Дом за стари хора „Надежда“ (град София, улица Пиротска номер 175), тръгнал към апартамента си който бил в близост и който посещавал често. К. В. застанал на края на тревната площ, в лявата част от платното за движение на улица „Найчо Цанов“ и предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания специален автомобил от подсъдимия К., в района на блок *******“ в гр. София. В момента, в който К. В. се озовал на пътното платно, на около 60 - 80 см в дясно от левия край на пътното платно, бил блъснат от камиона управляван от подсъдимия. В. паднал на пътното платно, след което бил прегазен предните и задни леви колела на движещия се на заден ход автомобил, които преминали през главата и гръдния кош на пострадалия.

Подсъдимият К. не видял пострадалия и първоначално не разбрал, че е блъснал и прегазил човек, единствено усетил, че е преминал през нещо, чуло се чегъртане и споделил това на свидетеля К. като казал : „Аз май ударих човек“. Веднага след това подсъдимият К. и свидетелят К. видели пред камиона бастун и тяло на човек. К. незабавно спрял автомобила от движение и заедно с К. слезли от кабината. Пред левите колела на камиона, в предната му част, видели тялото на пострадалия К. В., на който главата му била премазана от гумите на камиона, а до него бил бастунът му и други разпилени лични вещи. Подсъдимият отишъл да види човека, но след като видял трупа на пострадалия, изпаднал в паника. Свидетелят К. се обадил по телефона на „Е.Р.“ ООД за да съобщи на работодателя за случилото се, а К. подал сигнал на телефон 112 и съобщил за настъпилото пътнотранспортно произшествие. На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който установил смъртта на К. В.. На местопроизшествието пристигнала и огледна група при СДВР, както и разследващ полицай, който извършил оглед, 4 изготвена била скица и фотоалбум, които впоследствие били приложени към съставеният за това действие по разследването протокол.

Покрай мястото на произшествието преминавал свидетелят К. З., който вървял по тротоара и възприел последиците от настъпилото пътнотранспортно произшествие, като видял трупа на възрастен мъж, който бил в легнало положение по гръб, ориентиран с краката към булевард „Тодор Александров“.

Свидетелят З. не възприел самият сблъсък, тъй като се озовал на мястото на произшествието в момента, в който подсъдимия слизал от камиона, като успял да види единствено, че около тялото пред камиона имало много кръв и част от главата липсвала.