Решение № 261970 от 16.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15889/2019
- Вид
- Решение № 261970
- Подписан
- 16.06.2021
- В сила
- 08.07.2021
- Състав
- ТАНЯ КУНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 72 и 74 · Закон за собствеността
- чл. 72 и 74 · Закон за собствеността
- чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ …………………/16.06.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, 50 състав, в открито заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15889 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение № 3016/10.07.2020 г., постановено по настоящото дело е допусната делба между К.М.К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, В.М.Г., ЕГН **********,***,
Е.А.Х. ЕГН **********,***, и Д.М.Х. ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № **със ЗП от 83 кв.м., изградена съгласно позволителен билет № **г., при квоти: Е.А.Х. – 3/6 ид.ч., Д.М.Х. - 1/6 ид.ч., К.М.К.
- 1/6 ид.ч., В.М.Г. - 1/6 ид.ч., както и ПИ с идентификатор № **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.**, с площ по скита от 205 кв.м., а по титул на собственост с площ от 190 кв.м., трайно предназначение на територията-Урбанизирана, при граници: имот с ид.№ **, при квоти: Е.А.Х. – 3/6 ид.ч., Д.М.Х. - 1/6 ид.ч., К.М.К. - 1/6 ид.ч., В.М.Г.
- 1/6 ид.ч., на основание чл. 34 ЗС.
В първото по делото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, съдът е приел за съвместно разглеждане в делбеното производство претенцията по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС заявена от ищците К.К. и В.Г. срещу всеки от ответниците Е. и Д. * за осъждането им да заплатят сумата от по 23,75 лева месечно за периода от 07.06.2019 г. до 11.02.2021 г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените на всеки от тях 1/6 ид.ч от делбения недвижим имот, както и искането за привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК от всеки от ищците К.К. и В.Г. срещу всеки от ответниците Е. и Д. * за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените на всеки от тях
1/6 ид.ч от делбения недвижим имот, считано от 12.02.2021 г. до приключване на делбеното производство в размер на
23,75 лева за всеки от ищците срещу всеки от ответниците.
В заседанието е приета за разглеждане и предявената на основание чл. 346 от ГПК връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС претенция по сметки от Е.А.Х. и Д.М.Х. срещу В.М.Г. и К.М.К. за осъждането им за заплащане на сумата от по 1784,50 лева на всеки от тях, за извършени ремонтни дейности на делбения имот в южната част от сградата и неотложен ремонт на покрива, за периода от 2012 г. до 2017 г. вкл.
Своевременно в същото заседание е приета за разглеждане в делбеното производство претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК, заявена за възлагане в дял от съсобствениците Е.А.Х. и Д.М.Х. на делбения имот.
В открито съдебно заседания всяка от страните, чрез процесуален представител, поддържа заявените претенции и моли за уважаването им. Ищците считат, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, претенцията за лишаване от ползване да се уважи, поради препятстване на достъпа до имота, а искане за заплащане на подобрения да се отхвърли, доколкото ищците не са се ползвали от тях. Ответните страни настояват за възлагане на делбените имоти в техен дял и молят за отхвърляне на обезщетението за лишаване от ползването им, тъй като са предоставили достъп до тях, но ищците отказали да го ползват. Моли се за уважаване на искането за заплащане на подобренията в имота.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК.
Съобразно чл. 69 от ЗН при извършване на съдебната делба всеки от сънаследниците следва да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността след допускане на делбата се прекратява посредством теглене на жребий (чл. 352 от ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан (чл.
348 от ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот. Правото да се иска публична продан може да се упражни от всеки съделител и не се погасява по давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.
349, ал. 4 от ГПК процесуална преклузия за предявяване на искането за възлагане на неподеляемия имот настъпва в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.
В настоящия случай в законоустановения срок Е.А.Х. и Д.М.Х. са релевирали искане за възлагане на неподеляемия имот, което се преценява от настоящия съдебен състав за допустимо.
За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляем жилищен имот, съделителят, който претендира възлагане в дял да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Съгласно постановките на т. 8 на ТР
№1/2004 г. на ВКС следва съсобствеността да е възникнала само на основание наследяване, не и на друг юридически факт. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично възмездяване.
Съобразно изслушаното заключение на съдебно – оценителната експертиза на инж. Р.П. /л. 124/, делбените имоти – дворно място в едно с жилищна сграда, са реално неподеляеми, чиято пазарна стойност възлиза в общ размер на 105400 лв. (от която ПИ 56600лв., а жилищната сграда – 48800лв.).
В случая съсобствеността върху делбените имоти е възникнала между съделителите не само въз основа на наследяване от Минчо Георгиев Янчев, бивш жител ***, починал на 21.06.1986 г., който е наследодател на Д.Х., К.К. и В.Г., а и чрез договори за покупко-продажба с номера **, с които страните са придобили съсобствеността върху държавно дворно място с ид.№ **, върху което е построена сградата, при следните квоти: Е.А.Х. – ½ ; Д.М.Х. - 1/6, К.М.К. - 1/6 и В.М.Г.
- 1/6. Следователно, налице е смесен фактически състав при възникването на съсобствеността. Това прави недопустимо възлагането на делбения имот. Фактът, че някои от страните имат единствено качеството наследник /притежанието на дял в съсобствеността се основа само на наследствено правоприемство/, не може да обоснове приложимост на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Наличието на смесена съсобственост по смисъла на ТР № 1/2004 г. на ВКС се определя от участниците в нея, характера и обема на техните права. Безспорно съделителят Е.Х. е трето лице-преобретател и не притежава качеството на наследник (в качеството на съпруг на Д.Х. не е призован към наследяване), което и от своя страна предпоставя смесения характер на съсобствеността. Целта на възлагането на съсобствен имот е да се съхрани наследственото имущество и същото да остане в патримониума на най-близките родственици.
В случая обаче предмет на делбата е имот, съсобствеността, върху който произтича от два различни юридически факта – наследяване и продажбена сделка, поради което и разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК е неприложима.
Липсата на обсъдената по-горе предпоставка – съсобственост, възникнала от наследяване, предпоставя ирелевантност на останалите такива относно възлагането по този ред. Затова и делбеният имот, който е недподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради липса на една от предпоставките за това, доказването на която е в тежест на претендиращият възлагането, следва да се изнесе на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността при начална цена от 105400 лв., формирана от цената на ПИ 56600лв., а жилищната сграда – 48800лв., като получената сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните квоти по решението за допускане на делбата.
По отношение на претенцията по сметки, на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до момента на предявяването на претенцията (което е допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата).
В случая претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е предявена своевременно в първото съдебно заседание по извършване на делбата на 12.02.2021 г. за периода от датата на поканата - 07.06.2019 г. до датата на съдебното заседание 11.02.2021 г.
Следователно искането е направено от съделителите К.К. и В.Г. в указания законов срок, в първото по делото заседание след допускане до делбата и е процесуално допустимо.
За присъждане на обезщетение по чл.
31, ал.2 ЗС следва да се установи, че страните са съсобственици на процесния имот, своя дял в съсобствената вещ, ползването ѝ от другия съсобственик по начин, който да препятства всеки ищец да упражнява фактическа власт според дела си, този начин на ползване да се осъществил в заявения период от време, да е поканил другия съсобственик да заплати обезщетение, както и размера на обезщетението в размер на дела на ответника според квотата му от средномесечния пазарен наем през съответния период за веща и състоянието ѝ в същия период.
В случая наличието на съсобственост между страните и дяловете им съсобствеността не се оспорват между страните.
Ответните страни в процеса не отричат, че процесния период 07.06.2019 г. г. до датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата – 11.02.2021г., а и към настоящия момент, Е.Х. и Д. Христови лично и чрез трето лице (дъщеря им) са ползвали съсобствения имот и са разполагали с ключ за него. Защитното възражение на ответниците се основава на извършен отказ от ищците да се ползват от съсобствения имот.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение, съдържаща едностранното изявление на К. и В.Г. до Е.Х. и Д.Х. за заплащане на месечен наем от 300 лв. за ползваните 3/6 идеални части от Е.Х. и 1/6 идеални части от Д.Х. недвижимия имот, считано от получаването й.
Поканата е изпратена до Е.Х. и Д.Х. на
07.06.2019г. с писмо с обратна разписка и получена от адресата, факт, удостоверен с полагане на подпис на 10.06.2019г. /л. 118/. В разписката е отразено, че пратката съдържа покана за доброволно изпълнение.
Фактическото получаване на поканата не се оспорва от съделителите Е.Х. и Д.Х..
Предвид изложеното, съдът приема, че на 10.06.2019г. съделителите Е.Х. и Д.Х. са получили покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, съобразно притежаваните права, като тази покана има значението на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което претенцията е доказана по основание.
Правото на обезщетение се дължи за времето през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, който факт се явява спорен в процеса.
Съгласно трайната съдебна практика правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва (в този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, второ г.о., Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС).
В тази връзка са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Н. К. и Ралица К.-К., водена от ищците и *
А. (дъщеря на Е.Х. и Д.Х.), водена от ответниците.
Разпечатката съдържа 51 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9fc1479-0d49-471b-95e3-573ebef1f624