Определение № 1903 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1903 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501841 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 15263/23.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 7927/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Р. З. за сумата от 383,76лв. главница, 83,92лв. – обезщетение за забава за периода 01.06.21- датата на заявлението, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за несъстоятелен доводът на съда относно необходимостта от посочване на начина на представяне на ГПР в договора за кредит. Развива съображения относно това, че договорът не нарушава изискванията на ЗПК, сключен е при фиксиран лихвен процент, посочен е ГПР, който е под законовия максимум, договорната лихва не е в нарушение на добрите нрави. Поддържа и че небанковите институции отпускат заеми при по-високи лихви с оглед по-големия риск, който носят с оглед ниската кредитоспособност на клиентите. Поддържа че в чл.19 от ЗПК е предвидена горна граница на възнаградителната лихва и това е 5 кратния размер на законната лихва. Поддържа и че не могат да бъдат проверявани за неравноправност клаузи от основния предмет на договора. Поддържа и че съдът е излязъл извън правомощията си като е коментирал клаузи, на които не се основава искането за издаване на заповед за изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на исканата заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява 1 неоснователна.

Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница и обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата.

Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между цедента „ Сити кеш“ ООД и кредитополчателя З.. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № 521619, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 400лв., при лихвен процент от 40,05%, поръчителство на едно или две физически лица с доход – 7 пъти или 2х4 пъти минималната работна заплата за страната и изискване да не са поръчителни по други кредити, да не са кредитополучатели или банкова гаранция за срок – 6 месеца след падежа на последната вноска, като това задължение следва да се изпълни в срок от 3 дни от сключване на договора.

При неизпълнение на това задължение е договорена неустойка в размер на 158лв., като същата се заплаща разсрочено с погасителните вноски. Посочено в договора е и че годишния процент на разходите е 48,11%. , като общо дължимата сума е 426,99лв.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и сума за договорна неустойка.

Посочил е и , че заявителят не е изпълнил указанията да посочи какво е заплатено по договора, за да се прецени при съмнения за неравноправни клаузи какъв е размерът на остатъчната главница. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че по отношение на ГПР в процесния договор може да се направи обосновано предположение за превишаване на законовия максимум. Същият процент е посочен в проценти, които почти покриват този законов максимум. От клаузите в конкретния договор, обаче, не може да се направи извод, дали неустойката е включена в общия размер на ГПР. В същото време тази сума за неустойка е включена към главницата в общия погасителен план, като така се достига до скрито оскъпяване на самия кредит.

Така общата сума за връщане на кредитора не отговаря на записаната в договора. Самата неустойка е около 50% от стойността на самия заем. При това е очевидно, че при даден заем от 400лв. и посочена сума за връщане 426,99лв. , то последната е невярна, доколкото само неустойката е 158лв. Тези 2 факти навеждат на извод за голяма вероятност от съществуване на неравноправни клаузи в процесния договор с оглед изискването на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

В производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е. на очевидна вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя. При констатиране на такава вероятност, то искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде оставено без уважение. Вярно е , че съществува възможност за издаване на заповед за изпълнение само по отношение на главницата, която е винаги дължима, дори и в случаите на недействителен потребителски договор, но при липса на данни какво е платено по този договор, за съда остава неясен размера на дължимата главница. В случая се установява подобна хипотеза, като този въпрос може да бъде разрешен едва след събиране на доказателства в едно състезателно производство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15263/23.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 7927/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3