Определение № 1441 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1441 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110139037 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК

Постъпило е искане с вх. № 66479/28.02.2024 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *, представлявано от управителя Д.

М. М., с което се иска изменение на Решение № 2616 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 39037/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че по делото са предявени и разгледани от съда установителен неоценяем иск и осъдителен иск. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение в не по-нисък от минималния размер за всеки иск. Излагат се доводи, че по всеки иск следва да се присъди отделно възнаграждение, съобразно посочената в молбата съдебна практика. Прави се искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като съдът присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева с ДДС за двата иска, включващо 1200 лева с ДДС за установителния иск и 480 лева с ДДС за осъдителния иск.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът „В*“ ЕООД подава становище за неоснователност на молбата като излага подробни правни съображения, че върху всеки иск се дължи възнаграждение. Позовава се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

1

По делото е постъпила молба с вх. № 72187/05.03.2024 г. от „В*“ ЕООД, с която се иска изменение на цитираното по-горе решение в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

В молбата се твърди, че с постановеното решение са присъдените в полза на ищеца И. К. Д. разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 1000 лева за депозит на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Поддържа се, че разноските не следва да подлежат на възстановяване от ответника, предвид липсата на представени доказателства за реално заплатени суми от страна на ищеца. Сочи се, че в представения от ищеца договор за правна защита и съдействие, така и в приложеното пълномощно по делото, липсва клауза, с която ищецът И. Д. да упълномощава или да се съгласява процесуалният му представител - адв. Д. М., да заплаща от негово име и за негова сметка такси и разноски във връзка с производството, както и за тези разходи не е доказано възложителят по договора реално да е заплатил на адвоката. Поддържа се, че единствено заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и разпоредбата по чл. 78 ГПК не предпоставя разширително тълкуване.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът подава отговор. Твърди, че молбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че са неверни твърденията, че ищецът не е направил разноски. Моли молбата да се остави без уважение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

С Определение №15981/12.04.2024 г., влязло в законна сила на 08.05.2024 г., Съдът е спрял производството по чл.248 ГПК, до постановяване на акт по дело С-744/23 на СЕС. По цитираното дело има постановен съдебен акт.

При това положение отлагателното условие за разглеждане на настоящото дело е отпаднало (отстранени са пречките за движение на делото), поради което същото следва да се възобнови, на основание чл.230 ГПК.

По молба от ответника „В*“ ЕООД:

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

2

Първо, решението е връчено на ответника на 21.02.2024 г., поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на 06.03.2024 г.

Молбата по чл.248 ГПК е постъпила в съда на 05.03.2024 г. Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Второ, съгласно т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Списъкът следва да бъде представен на съда найкъсно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба или в друг документ. Различен е въпросът за доказване на тези разходи.

Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК.

Съобразно т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Следователно, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай, молбата по чл.248 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските за ищеца, а не на ответника, поради което списък по чл.80 ГПК не е необходим. В процесния случай ищецът иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна, а не изменение на решението в частта за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о. на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС, Определение 3

№107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.

Претендира се възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА (л.35-36 от заповедното дело). По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК № 616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва да проверява дали лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1, т.2 ГПК, а друга част възприемат, че следва да са представени доказателства. Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице данни и доказателства, че лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1 т.2 ЗА. По делото липсват доказателства, че ответникът е материално затруднено лице. Ето защо не следва да определя възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че не не е следвало да присъжда възнаграждение на ответника по чл.38 ЗА в размер на 50.00 лева, защото липсват доказателства, че длъжникът е материално затруднено лице. Но с оглед принципа reformatio in pejus (не към по-тежко), в настоящото производството по чл.248 ГПК без искане от страна на заявителя, съдът не може служебно да се измени актът в тази част.

Искане от страна на ответника няма и сроковете за това са изтекли.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

С оглед изложеното, съдът приема, че искането на ответника „В*“ ЕООД по молба с вх. № 72187/05.03.2024 г. срещу Решение № 2616 от 15.02.2024 г. по гр. д. № 39037/2023 г. по описа на СРС за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, на основание чл.248, ал.1 ГПК.

В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че ищецът е представил доказателства за извършените разходи, което е написано в мотивите на Решението.

По молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“:

Ищецът е представил списък с разноски към молба с вх. № 4

355041/08.12.2023 г. (л.46 от делото), преди приключване на съдебното дирене, поради което искането е допустимо.

Решението е връчено на ищеца 20.02.2024 г., поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича на 05.03.2024 г. Молбата за изменение на решението в частта за разноски, подадена от ищеца е от 28.02.2024 г. Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК на процесуалния представител на ищеца е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Ищецът е претендирал разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК (л.46 от делото), за сумата от 100.00 лева - държавна такса (л.17 от делото), 5.00 лева за съдебно удостоверение, 1000.00 лева депозит за вещо лице (л.47 от делото) и за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в претендиран размер от 1200 лева с ДДС по първия иск и в размер от 480 лева с ДДС по втория иск.

Съдът с решението е приел, че по предявените два иска- установителен иск и осъдителен иск за сумата от 98.66 лева, се дължи сумата в размер на 1100.00 лева, представляващи разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като не е признал разход в размер на 5.00 лева, тъй като по делото липсват доказателства за тяхното извършване.

Съдът не се е произнесъл с решението по възнаграждението на адвоката.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По размера на адвокатското възнаграждение

Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Съдът не може производно да определи такава сума, тъй като съгласно т.2 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не следва да прилага НМРАВ, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Същата не се използва за легитимни цели. Съгласно т.3 от диспозитива на цитираното решение, съдът следва да откаже да приложи НМРАВ. На това основание, съдът не може да присъди сума съгласно цитираната наредба.

При тези случай, съдът по справедливост, на основание чл.5 ГПК, съдът следва да приложи обичая и морала. При определяне размера на 5 възнаграждението съдът взе предвид, че по този вид дела има изобилна съдебна практиката, която не е противоречива. Делото не съдържа много доказателства. Ето защо съдът направи извод, че делото не е сложно от фактическа и правна страна. На следващо място, делото е протекло в едно открито съдебно заседание, исковата молба е типизирана, използва се многократно от този адвокат, като по-голямата част от нея представлява цитиране на закони (copy-paste), липсва иновативност, креативност, както и същата може да се изготви от изкуствен интелект и от автоматично генерирани алгоритми.

Предявени са два иска – положителен за нищожност, при което основателността определя основателността и на другия. И двата иска сходен и до някъде идентичен предмет на доказване. По този вид дела има богата и изобилна съдебна практика. Делото не е сложно от фактическа и правна страна. Протекло е в едно съдебно заседание. Следва да се отчете практиката и в други европейски държави, където адвокатското възнаграждение не може да бъде по-голямо от цената на най-големия иск за едно дело.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Следователно не следва да се прилага и правилото как се изчислява възнаграждението при това заявлението. Ето защо съдът е приел, че претендираното възнаграждение от адвоката не следва да се определя по НМРАВ.

Съдът приема, че направеното възражение, от страна на заявителя, по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и претендираното възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото – писане на бланкетна искова молба, бланкетни молби по хода на делото, неявяване в о.с.з., нередовни процесуални действия на адвоката.

С оглед действителната фактически и правна сложност, към момента на извършване на процесуалните действия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева или 180.00 лева с ДДС, което съгласно Закона за въвеждане на еврото в България е 76.69 евро или 92.03 евро с ДДС.

Възнаграждението е в размер на 150.00 лева без ДДС се присъжда, тъй като длъжникът е материално затруднено лице и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП и Наредбата за заплащането по ЗПП.