Решение № 2638 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2638 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110205120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

„*****” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:******************, представлявано от управителя Г. А. А. обжалва наказателно постановление (НП) № 01-2400342/03.02.2025г.издадено от С. С. С.-Я. - директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”Благоевград, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ - за това, че от „*****” ЕООД, в качеството на работодател към 02.09.2024г.не е изпълнено задължително предписание № 3 от Протокол за извършена проверка с ПР2426871/22.08.2024г.с краен срок 30.08.2024г., а именно: „*****” ЕООД в качеството си на „работодател“, съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, да изпълни задължението си да изплати отработеното и дължимо уговорено трудово възнаграждение за месец май 2024г., за извършената работа от К. А. Й. в размер на 1008,77 лева, съгласно чл.128, т.2 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят,

1 чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на свидетелите Н. Т. Д. и Й. В. К., както и от административнонаказателната преписка, се установява, че К. А. Й. бил в трудови правоотношения с работодателя „*****” ЕООД. Видно от Протокол за извършена проверка № ПР 2426871 от 22.08.2024г./л.27/, на тази дата служители на АНО извършили проверка, при която констатирали, че от страна на дружеството не е изплатено дължимото за месец май трудово възнаграждение на К. А. Й. и в т.3 от съставения протокол, било дадено предписание на работодателя да изпълни задължението си – да изплати в пълен размер отработеното, дължимо, уговорено трудово възнаграждение за извършената работа през месец май 2024г.Даден бил срок за изпълнение на предписанието – 30.08.2024г. На 07.10.2024г., свидетелите Н. Т. Д. и Й. В. К. извършили проверка по документи в ДИТ – Благоевград, за изпълнение на даденото задължително предписание Установили, че в представената от юридическото лице платежна ведомост за месец май 2024г.липсва подпис на К. А. Й. за получено възнаграждение именно за месец май 2024г.

С оглед така констатираното нарушение – извършено на 02.09.2024г., Н.

Т. Д. съставил АУАН, а по – късно било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и гласните(показанията на свидетелите Н. Т. Д. и Й. В. К. ) и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното 2 производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

При установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление нарушение.В случая не е спазена разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ –„ Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв“.

Контролният орган в случая е определил срок за изпълнение на предписанията/30.08.2024 г. /, обективирани в Протокол от 22.08.2024г.

Даденото предписание, което по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ), не е обжалвано и е влязло в сила.

Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието е за действие, нарушението е формално, на просто извършване, тъй като съставът не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт - задължително предписание с придадено от законодателя предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане на срока на предписанието до 30.08.2024г.

3

Пропускането на срока, обуславя извод, че деянието е довършено и в случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен в ПАМ сочи съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на посочената в АУАН и НП дата –02.09.2024г.

Твърденията, посочени в жалбата от страна на жалбоподателя, че работникът е нанесъл имуществени вреди на работодателя, в по-голям размер от незаплатеното трудово възнаграждение, не са скрепени с доказателства и се явяват правно ирелевантни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че от страна на работодателя „*****” ЕООД не е изпълнено задължително предписание № 3 от Протокол за извършена проверка с ПР2426871/22.08.2024г.с краен срок 30.08.2024г., а именно: „*****” ЕООД в качеството си на „работодател да изплати отработеното и дължимо уговорено трудово възнаграждение за месец май 2024г., за извършената работа от К. А.

Й. в размер на 1008,77 лева.

Съдът намира, че наложената имуществена санкция е в размер, съответстващ на извършеното нарушение.

Описаното в АУАН и НП нарушение не може да се счете за маловажен случай. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този в и д . С оглед изложеното, НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а в полза на АНО следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № №

012400342/03.02.2025г.издадено от

С. С. С.-Я. - директор на

ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”Благоевград, с което на „*****” ЕООД ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ - за това, че от „*****” ЕООД, в качеството на работодател към 02.09.2024г.не е изпълнено 4 задължително предписание № 3 от Протокол за извършена проверка с ПР2426871/22.08.2024г.с краен срок 30.08.2024г., а именно: „*****” ЕООД в качеството си на „работодател“, съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, да изпълни задължението си да изплати отработеното и дължимо уговорено трудово възнаграждение за месец май 2024г., за извършената работа от К. А. Й. в размер на 1008,77 лева, съгласно чл.128, т.2 от КТ.

ОСЪЖДА „*****” ЕООД ЕИК: ********* да заплати на

ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”София-гр.София сума в размер на 40,90 евро, съставляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5