Решение № 426 от 30.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Благоевград, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501327 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. М. П., ЕГН **********, гр. **, против решение №500263/09.07.2024г на РС-Разлог по гр.д.№907/20г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявеният ревандикационен иск и с оглед изхода от спора е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останала жалбоподателката, която го счита за недопустим и незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с разноските по делото.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата въпреки осигурената възможност за това.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция обосновано е приела, че по образувано между А. М. Б. и В. С. Ш. гр.д.№989/13г по описа на РС-Разлог е било постановено окончателно съдебно решение на ВКС, по силата на което е признато за установено по отношение на В. С. Ш., че А. М. Б. е собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 278 кв.м., на един етаж, с предназначение – складова база, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.**, с адрес: гр.**, м.“Гарата“.

Не се спори, че исковата молба по горното дело е била вписана в СВп при РС-Разлог на 07.10.2013г под вх.№4221/07.10.2013г.

От материалите по делото се установява още, че решението по гр.д.

№989/13г по описа на РС-Разлог е било отбелязано в СВ при РС-Разлог с вх.рег. №3753/11.09.2018г, акт №184, том IV, дело №2105/18г на СВ-Разлог.

Липсва спор и по относно сделката, материализирана в нотариален акт №101/15г, чрез която В. С. Ш. продава на М. Усаин П. (починал след образуване на делото и оставил като наследници – А.П., Е.П. и С.П.) процесната сграда с идентификатор *** по КККР на гр.**, подробно описана. Не е спорно, че въпросната покупко-продажба е вписана в СВп на 24.09.2015г. под вх.№4016/24.09.2015г.

Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват действителните отношения между страните. И двамата свидетели са категорични, че за процесната сграда са водени дела, в рамките на които ищецът си възстановил собствеността върху процесната сграда, но същият не бил допускан до сградата, защото имало ограда, поставена от сегашния собственик. Правил опити за влизане в сградата, които обаче се оказали безуспешни, дори се стигнало до бой. Твърди се, че ищецът не е допускан до сградата от М.К., съпруг на жалбоподателката С.П..

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на иска по чл.108 ЗС. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК 2 препраща към първоинстанционните мотиви.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателката, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите му са неясни, непълни и противоречиви. Напротив, решаващия състав е обосновал изцяло възприетото разрешение на спора, като мотивите му изцяло съответстват на доказателственият материал.

Оплакванията на жалбоподателката С.П. за недопустимост на съдебния акт също са неоснователни, тъй като анализа на материалите по делото налагат извода, че решаващият съд се е произнесъл по допустим иск, при наличието на правен интерес от предявяването му. Съществуването на влязло в сила съдебно решение по предявен собственически иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК между ищеца А.Б. и втория ответник В.Ш., което по арг. от чл.226, ал.3 ГПК е задължително и за приобретателя (М.П., а след смъртта му неговите наследници – А.П., Е.П. и С.П.) по сключения на 24.09.2015г договор за покупко-продажба, не лишава ищеца от правен интерес от иск по чл.108 ЗС.

Действително, според нормата на чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение по собственическия иск има действие и по отношение на приобретателя на имота в лицето на М.П., а след смъртта му неговите наследници. Разпоредбата на чл.108 ЗС обаче предвижда възможността собственикът да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. Чрез този иск се защитава правомощието владение като елемент от правото на собственост или друго вещно право (вж.ТР№3/09.12.2021г на ВКС по тълк.д. №3/20г, ОСГК). Правен интерес от предявяване на иска в казус като разглеждания е налице винаги, щом в исковата молба се твърди, че ответната страна владее имота без основание(вж.Р№417/14.11.2011г на ВКС по гр.д.№674/10г, I гр.о. и др.). В случая, ищецът е изложил достатъчно обстоятелства, че независимо от позитивното за него решение по собственическия иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу втория ответник, ответниците не го допускат до собствения му имот и оспорват правото му на собственост, поради което е налице правен интерес от предявяване на ревандикационен иск срещу тях. Този иск е допустим и поради факта, че решението по чл.124 ГПК не се ползва с изпълнителна сила и за собственика отсъства правна възможност да влезе във владение на имота по принудителен ред. Ето защо доводите за недопустимост, а оттук и искането за обезсилване на обжалваното решение не намира опора в чл.270, ал.3 ГПК.

3

Несъстоятелни са и оплакванията за неправилност. За основателността на иска по чл.108 ЗС ищецът дължи доказване на собственическите си права върху процесната вещ, че тя се намира у ответника и че той я владее без основание. Отсъствието на която и да е от горните кумулативно предвидени предпоставки, води до неоснователност на претенцията.

По отношение на първата предпоставка – ищцовите собственически права съдът намира за доказани от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№989/13г по описа на РС-Разлог, което по арг. от чл.226, ал.3 ГПК има действие и по отношение на приобретателя на имота, респ. неговите наследници, в която насока РС е изложил подробни съображения, които съдът споделя и не намира за нужно да приповтаря.

Доказания са и останалите елементи от ФС на предявения иск. От свидетелските показания се установява по безспорен начин, че около процесния имот има поставена от новите собственици ограда, ограничаваща достъпа на ищеца до сградата, като именно съпругът на жалбоподателката С.П. не допуска ищеца до сградата, което в крайна сметка не се и оспорва от жалбоподоателката. Ето защо съдът приема, че жалбоподателката С.П. владее имота и препятства достъпа на ищеца - чрез поставянето на огради и чрез други лица (съпруга си), като манифестира това владение.За последното обаче, липсва правно основание, доколкото нотариалния акт за покупкопродажба не може да бъде противопоставен на ищеца (арг. от цит. чл.226, ал.3 ГПК). Следователно, налице са предпоставките на иска по чл.108 ЗС досежно подалата жалбата С.П..

В контекста на изложеното първоинстанционният акт ще следва да се потвърди в атакуваните части.

В горното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед изхода на делото жалбоподателката дължи на въззиваемия сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В случая жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия, което съдът счита за основателно. Делото, макар и с обемен доказателствен материал, не се отличава с фактическа и правна сложност, а пред въззивния съд са били проведени три съдебни заседания, две от които са били отложени поради нередовно призоваване на 4 страна по делото, т.е. не поради необходимост от събиране на нови доказателства. Следва да се отчете и обстоятелството, че пълномощникът на въззивника единствено се е явил във въпросните заседания, без да депозира отговор на въззивната жалба, като единствено в последното заседание е изложил становището си във връзка с жалбата. Ето защо съдът счита, че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение пред въззивния съд следва да се редуцира до сумата от 1000лв, която следва да се присъди в полза на въззиваемия.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №500263/09.07.2024г на РС-Разлог по гр.д.

№907/20г по описа на с.с.

ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.**, бул.“**“ №43, ет.4 да заплати на А. М. Б., ЕГН **********, адрес: с.**, ул.“**“ №**, общ. **, сумата в размер на 1000лв за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5