Решение № 1447 от 27.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Варна, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110103539 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Д.

Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. **************“, ****, с която против „А Ф“ АД, ЕИК ***** - правоприемник на „А Ф“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „***“ №***, са предявени следните искове: за приемане за установено, в отношенията между страните, че клаузата на чл.3.2 вр. чл.3 ал.1 от Договор за паричен заем AXI CREDIT № **** г. е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради противоречие на закона - на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално - на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД - поради заобикаляне на закона, както и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 978 лева, дадена без правно основание по нищожна клауза за непредоставяне на обезпечение - чл. 3, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1 от договор за паричен заем AXI CREDIT № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Между страните по делото е сключен договор за паричен заем AXI 1

CREDIT № **** г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в заем, парична сума в размер на 1800 лева, при насрещното задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума в срок от 30 месеца, на 30 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГРП в размер на 49,03 %, като общата сума подлежаща на връщане предвид допусканията е равна на 2875,20 лева.

В исковата молба се сочи, че с клаузата на чл.3, ал.1 от договора, в тежест на кредитополучателя е поставено задължението, в десетдневен срок от сключване на договора, да предостави на кредитора, поне едно от следните обезпечения - едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. Съгласно чл.3, ал.2 от догора, при непредставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 978 лева, платима на датите на погасителните вноски.

Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, като същият е заплатил изцяло начислените суми, в т.ч. и неустойката за непредставяне на обезпечение.

Намира неустоечната клауза за неравноправна, поради което същата е нищожна и не е породила правно действие. Намира, че начислената неустойка няма обезщетителен характер. Същата обезпечава договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено свързано с основното задължение на потребителя да върне предоставената му заем сума. Намира, че с начисляване на неустойката се допуска сериозна санкция на длъжника и кредиторът се обогатява неоснователно, тъй като за кредитополучателя е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение в определения му кратък срок.

Сочи, че начислената неустойка натоварва длъжника с допълнителни разходи заради неизпълнението на обективно неизпълнимо договорно задължение.

Според ищеца, начинът по който е формиран размерът на неустойката е неясен. Начисляването на процесната сума представлява скрита печалба за търговеца, за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Неустоечната клауза е нищожна поради противоречие на закона /чл. 19, ал.4 ЗПК, чл.143, т.5 и чл.146 ЗЗП/, заобикаляне на закона /чл.19, ал.4 ЗПК/ и накърняване на добрите нрави.

Сочи, че същата не е индивидуално уговорена с потребителя. Заявява, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на 2 поръчител, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Намира, че невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Кредитополучателят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и същият няма информация какво е оскъпяването му по кредита.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не се оспорва, че се намира в облигационно правоотношение с ответника по сключения договор за паричен заем. Оспорва твърдението, че неустоечната клауза е нищожна на сочените в исковата молба, основания, както и че същата следва да се включи в ГПР по договора. Намира, че заявените с исковата молба твърдения за недействителност на договорната клауза, са бланкетни.

Заявява, че начисляването на процесната клауза е следствие на действията на потребителя. Сочи, че заемателят е запознат предварително с всички условия по договора, като се е съгласил със същите. Оспорва процесната сума да е била платена без основание, доколкото същата е платена в изпълнение на сключен между страните договор, поради което разместването на имуществени блага е оправдано и допустимо. Заявява, че сумата, с която е погасена неустойка по чл.3, ал.1 вр. с чл.3, ал. 2 от договора е в общ размер на 111,93 лв., а не както се твърди от ищеца в исковата молба, че платените суми за погасяване на неустойка са в размер на 978 лв.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: между страните е сключен договор за паричен заем Договор за паричен заем AXI CREDIT № **** г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1800 лева; заемната сума е получена от ищеца; заемателят е изплатил на заемодателя задълженията си по договора 3 преди подаване на исковата молба в съда.

Не е спорно, а и от приобщените по делото писмени документи, се установява, че определеният срок за изпълнение е 30 месеца, като предоставената в заем сума подлежи на погасяване, ведно с договорна възнаградителна лихва, на 30 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95,84 лева. Договореният ГЛП е фиксиран в размер на 40%, а ГПР – 49,03%. Общата дължима сума, включваща главница и възнаградителна лихва е в размер на 2875,20 лева.

Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, заемателят се задължава в срок до десет дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя, едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е минимум 1 500 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по договор за кредит, сключен с ответното дружество; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30“, като е предвидено, че поръчителят ще подпише договор за поръчителство ИЛИ 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за общата дължима сума по кредита от 2875,20 лева със срок на валидност тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Уговорено е, че при непредставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка, в размер на 435 лева, платима разсрочено, на датите на погасителните вноски.

По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която, прието по делото като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил на ответника, суми в общ размер на 2132,71 лева, с която са погасени следните задължения:

1800 лв. – главница; 200,78 лв. – договорна лихва; 20 лв. – такси по събиране на кредита и 111,93 лв. – неустойка.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

4

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, и чл.55, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че оспорената неустоечна клауза е недействителна на сочените основания. В тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения между страните договор съответстват на изискванията на закона; че на потребителя е предоставена необходимата писмена информация относно съдържанието и условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по процесния договор са индивидуално уговорени с ищеца.

Исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД подлежат на разглеждане при съобразяване сочените от ищеца основания за недействителност, но не в поредността, заявена с исковата молба, а според тежестта на порока – от най-тежкия /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД към най-лекия – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД/.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на сключения между тях договор за кредит /договор за заем/. Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който е заявил искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Не се спори, че ответникът е предоставил необходимата преддоговорна информация, договор за кредит и относимите Общи условия.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и договорна лихва, както и с включване на неустойка. Договорът е реален, като същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи, като ищецът не оспорва получаването на заемната сума.

Ответникът не оспорва, че за погасяване на задълженията си по процесния договор, ищецът е заплатил сумата от 2132,71 лева.

5

Съдът намира, че неустоечната клауза, с която е уговорена компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, е нищожна като противоречаща на закона. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В процесния случай, задължението на ищеца е да върне предоставената в заем сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, в уговорения срок. Оспорената клауза касае начисляването на компенсаторна неустойка за неизпълнението не на главното, а на акцесорно задължение, като единствената причина за нейното включване в дължимите от потребителя суми е реализиране на печалба в по-висок размер, за кредитора.

Обстоятелството, че последният не е предоставил на кредитора исканото обезпечение не може да се отчита във вреда на потребителя, доколкото не е негово задължението да провери и оцени собствената си кредитоспособност.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК, преди сключване на договор за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В процесния случай, кредиторът е предоставил в заем парична сума без предварително да извърши оценка на риска, като е поставил в тежест на кредитополучателя отговорността за извършване оценка на собствената му кредитоспособност – оценка, която задължително следва да бъде извършена преди, а не след сключване на договора. Недопустимо е при липса на каквато и да е предварителна преценка за възможността на потребителя да погасява усвоения кредит, в срок, да се пристъпи към сключване на договор и да се вмени на потребителя задължение да осигури обезпечение, едва след като заемната сума вече е усвоена, под заплаха, че ако не изпълни това задължение, дългът му ще нарасне.