Определение № 66 от 10.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. В., 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500014 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248. ал. 3, във вр. с чл. 274 - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „ ЕОС М. „ ЕООД , ЕИК :

*** срещу определение № 388 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 285/2025 г. по описа на БРС, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че на 05.11.2025 г. в „ЕОС М.“ ЕООД е получено Определение № 388/24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 285/2025 г. по описа на РС Б., като в указания двуседмичен срок депозира настоящата частна жалба срещу акта на съда.

С процесното определение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на дружеството ответник за изменение на поставеното по делото решение в частта на разноските.

Считат, че процесното определение е неправилно, като моля т да бъде съобразено следното : В обжалваното определение, първоинстанционният съд въобще не изложил мотиви по отношение на релевираното възражение с депозираната молба по чл. 248 ГПК за приложение в процесния случай на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК., като е неправилен изводът на съда, че от дружеството не е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което 1 не са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК.

В процесния случай, от дружеството е поискано изменение на съдебния акт относно разноските на другата страна, поради което депозираната молба е била допустима и е следвало да бъде разгледана.

С оглед горното, молят Съда да измени акта на първоинстанционния съд, като остави разноските в полза на ищцовата страна съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а в евентуалност да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото.

Позовавт се на Определение №474/07.11.2019 на ВКС по гр. д. №3063/2019г. на IV г. о., ГК, според ответникът може да удовлетвори интереса на ищеца като признае вземането. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл и Определение N2 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о.

В настоящия случай, с депозирания отговор на исковата молба е призната основателността на предявения срещу „ЕОС М.“ ЕООД иск.

Считат, че е налице и втората кумулативна предпоставка съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не само е признал за основателен иска в срока за отговор на исковата молба, но и с поведението не е дал повод за завеждане на делото.Това е така, тъй като липсва висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда

Самият ищец в депозираната искова молба посочва, че срещу него не са предприети каквито и да е действия по принудително изпълнение. Следва да се уточни, че образуваното изпълнително дело № 31/2011 г. по описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към РС Б., както се установи в производството, е прекратено още на 13.03.2017 г., както и че след прекратяването на делото не са предприети последващи действия по принудително изпълнение.

С оглед на гореизложеното, моля т съда да отмени обжалваното Определение № 388/24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 285/2025 г. по описа на РС Б., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, както и да измени Решение № 109/03.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. по описа на P C Б., в частта за разноските, с която дружеството ответник е 2 осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева и за държавна такса в размер на 243,30 лева.

В случай, разноските са в тежест на ответното дружество, молят съда да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение съобразно ниската правна и фактическа сложност на делото.

Постъпил е писмен отговор от Б. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Б***, чрез адвокат А. А. М., личен № ***, със служебен адрес: гр. С****, тел. ********** относно частна жалба от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В***, представлявано от РИМ - Т. и ТИВ - управители срещу Определение № 388/24.10.2025г., постановено по г.д.20251310100285/25г. на Районен съд - Б. и за изменение на Решение № 109/03.09.2025г. по г.д.20251310100285/25г. на Районен съд - Б., в частта относно размера на присъдените разноски Счита, че Определение № 388/24.10.2025г., постановено по г.д.20251310100285/25г. на Районен съд - Б., е правилно и законосъобразно.

Твърди, че дружеството твърде прибързано е направило възражение за прекомерност на възнаграждението още с исковата молба, преди да са били събрани всички доказателства по делото и преди да е минало и едно съдебно заседание, а и не е могло да знае при подаване на исковата молба, колко време ще трае съдебния процес и каква фактическа и правна сложност ще има делото. Възражението не е аргументирано по никакъв начин и е бланкетно.

Подадената от „ЕОС М.“ ЕООД молба по чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 109/03.09.2025г. по г.д.285/25г. на Районен съд - Б., в частта относно размера на присъдените разноски, би следвало да се отхвърли само на горецитираните основания.

Посочва, че по делото е представен Договор за правна защита и съдействие с упълномощителна клауза, за процесуално представителство, сключен между Б. З. Д. и адв.А. М., с основание и предмет съгласно Раздел II от договора:

„оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и завеждане на гражданско дело срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, както и процесуално представителство по делото“, с договорено възнаграждение съгласно раздел III от договора - 2000 лв., като в договора е записано, че същото е платимо в брой и е изцяло изплатено на адвоката.

Видно от протокола за проведено съдебно заседание по делото, адвокатът е 3 осъществил процесуално представителство по същото, извършил е възложената му работа, като на заседанието е направил искане за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В тази връзка са налице основания да се присъдят разноските за платените от ищеца държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение, които са реално заплатени.

Претендираното присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по цитирания по горе Договор за правна защита и съдействие в размер на 2000 лв., определено съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14

ОТ 2025 Г.)

Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне, въз основа на писмен договор с клиента, съобразен с цитираната по-горе наредба за съответния вид помощ.

В молбата си по чл.248 от ГПК, и в частната си жалба, процесуалният представител на „ЕОС М.“ ЕООД твърди, че делото има ниска практическа и правна сложност. Счита, че в настоящия случай, правната и фактическа сложност на делото не могат да бъдат определени като ниски.

Осъществяването на защитата по предявения от ищеца иск изисква предварителна подготовка, свързана с работа извън кантората на адвоката проверка в Централния Кредитен Регистър на БНБ с цел получавена на актуална информация по кредит, преглед на документи и кореспонденция между Б. Д. и „ЕОС М.“ ЕООД за дълъг период от време /2010-2025г./, водене на кореспонденция с „ЕОС М.“ ЕООД и запознавани с още едно дело и.д.31/2011г. при Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.Б., както и справки по г.д.285/25г. на Районен съд - Б., и процесуално представителство по последното дело на 20.08.2025г.

Вземайки предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на „ЕОС М.“ ЕООД по делото, счита, че след постановяването на решението по дело С-438/22 г. на СЕС от 24.01.2024г., не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право. В 4

Решението си от 07.04.2022 г. по дело С-385/20 г. СЕС излага концепцията си относно „разумността“ и „пропорционалността“ на разноските за адвокатско възнаграждение.

В тази връзка счита,че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по г.д.285/25г. на Районен съд - Б., не са прекомерни, тъй като са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото и разходите, които адвокатът е направил, за да се подготви и да се яви на делото. В същото време, с поведение си „ЕОС М.“ ЕООД, стана причина за завеждане на настоящото дело и след завеждането му, затрудни защитата на Б. Д. по него.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговорът към същата и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Пред БРС е образувано гр.д. №285/25г. като ищецътБ. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Б***, чрез адвокат А. А. М., личен № ***, със служебен адрес: гр. С****, тел. ********** е предявил против „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В***, представлявано от РИМ - Т. и ТИВ – управители, отрицателен установителен иск, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата 7 156 лева, тъй като за вземането е изтекла 5г. погасителна давност.

С Решение № 109/03.09.2025 г. по гр. д. № 285/2025 г. , PC Б., е уважил изцяло предявеният иск , като е осъдил „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева и за държавна такса в размер на 243,30 лева.

С молба по чл.248 ГПК ,ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *** е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като намали размера на присъденото адв. възнаграждение за адв. А. М.. Подадената от „ЕОС М.“ ЕООД молба по чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 109/03.09.2025г. по г.д.285/25г. на Районен съд - Б., в частта относно размера на присъдените разноски, е оставена без разглеждане, поради това, че не е представен списък с разноски по чл.80 ГПК. При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направените от РС-Б. изводи не се споделят от настоящия състав на съда.

БРС е разменил книжа и е постановил определение № 388 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 285/2025 г. по описа на БРС, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, тъй като не е 5 представен списък по чл.80 ГПК.

Представянето на списък с разноски е предпоставка за допустимост, когато страната иска изменение на присъдените в нейна полза разноски /арг . от чл.80 ГПк /.

В настоящия случай от „ЕОС М. „ ЕООД е поискано изменение на съдебния акт относно разноските на другата страна, поради което депозираната молба е била допустима пред БРС .

При тези данни, молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК е допустима и БРС е следвало да я разгледа по същество, като се произнесе по основателността на искането.

Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото се върне на БРС за произнасяне на искането по същество.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 388 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 285/2025 г. по описа на БРС .

Връща делото на БРС за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6