Решение № 1186 от 10.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Русе, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело № 20224520106428 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, срещу В. И. В., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т.

1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 04.08.2018 г., около 09:50 часа, на път III-501, в района на км 5, в посока с. И.о, ответникът В. В., управлявайки лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № ****, предприел изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ****, собственост и управляван от Р. Х. П..

За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 1690155/04.08.2018 г.

Според ищеца в протокола било отразено, че ответникът управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона норма.

Към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ“ била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/22/118001686387 със срок на действие от 08.06.2018 г. до 08.06.2019 г.

След предявена претенция от собственика на увредения автомобил била образувана ликвидационна преписка по щета № 0017-5060-18-304102, по която 1 ищецът изплатил на Р. Х. П. застрахователно обезщетение в размер на 1 157,14 лв. Към тази сума ищецът прибавил ликвидационни разноски в размер на 20 лв.

Твърди, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е придобил регресно вземане срещу виновния водач, тъй като същият управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимата от закона концентрация. До ответника била изпратена регресна покана, но сумата не била заплатена.

За вземането ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 4279/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 177,14 лв., от която 1 157,14 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 20 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва мястото и механизма на произшествието, противоправното поведение и вината на ответника, причинната връзка между произшествието и описаните увреждания, както и вида и размера на вредите. Оспорва съдържанието на протокола за ПТП и на представените документи по ликвидационната преписка. Поддържа, че представената с исковата молба полица първоначално съдържа различен регистрационен номер и друго лице като застраховащ, поради което не установява валидно застрахователно правоотношение за управлявания от ответника автомобил. Оспорва и наличието на основание за регрес по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Посочва, че от приложените административнонаказателни документи и Протокол за химическо изследване № 429/06.08.2018 г. се установява концентрация на алкохол в кръвта на ответника от 0,35 промила, която е под допустимата от закона граница. Поради това твърди, че не е възникнало регресно право в полза на застрахователя. Оспорва също действителния размер на вредите, основанието за приемане на „тотална щета“, плащането на ликвидационни разноски и изпращането и получаването на регресната покана.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 4279/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, по заявление на ЗК „Лев Инс“ АД срещу В. И. В., е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1 177,14 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното 2 плащане.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск по чл. 422 ГПК. Искът е предявен в указания срок, поради което е процесуално допустим.

От

Протокол за

ПТП

№

1690155/04.08.2018 г., приложената административнонаказателна преписка и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 04.08.2018 г., около 09:50 часа, на път III-501, в района на км 5, ответникът управлявал лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № ****.

При предприето изпреварване на няколко попътно движещи се автомобила ответникът навлязъл в лентата за насрещно движение, без да се увери, че няма да създаде опасност или пречка за движещите се в нея участници, и се сблъскал с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ****.

За нарушението на ответника било издадено Наказателно постановление № 181085-002240/30.08.2018 г., с което административнонаказателната му отговорност била ангажирана за нарушение на правилата за изпреварване.

Видно заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническата експертиза механизмът на произшествието съответства на описания в протокола за ПТП и административнонаказателните документи. При изпреварването управляваният от ответника автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и с лявата си страна е ударил предната лява част на автомобила „Фолксваген Венто“. В резултат от произшествието по автомобила „Фолксваген Венто“ са настъпили увреждания в предната и страничната му лява част, включително по бронята, левия фар, предния ляв калник, предната лява врата, гумата, джантата и елементи на предното ляво окачване.

Вещото лице е установило пряка причинно-следствена връзка между механизма на процесното произшествие и уврежданията по автомобила. Разходите за възстановяване на уврежданията по пазарни цени са определени на 2 477,23 лв., а пазарната стойност на автомобила към датата на произшествието е определена приблизително на 1 600 – 1 650 лв. Вещото лице изрично е посочило, че изплатеното от ищеца обезщетение от 1 157,14 лв. не надвишава размера на действително причинените вреди. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и дадените от вещото лице пояснения в съдебното заседание се установява, че на 08.06.2018 г. е платена първата вноска по застрахователна полица № BG/22/118001686387 в размер на 82,01 лв., с която застрахователното покритие е било платено до 07.09.2018 г.

Следователно към датата на произшествието, 04.08.2018 г., застрахователното покритие е било действащо. Обстоятелството, че вещото лице не е установило плащането на следващите вноски, е неотносимо към покритието към датата на застрахователното събитие.

3

Представеният Анекс № 1 към полицата и справката от информационната система на Гаранционния фонд установяват промяна на регистрационния номер на застрахования автомобил. Поради това несъответствието между първоначално посочения в полицата регистрационен номер и регистрационния номер на автомобила към датата на произшествието не обосновава извод, че за процесния автомобил не е съществувало застрахователно правоотношение.

Същевременно съдът приема, че датата на изплащане на обезщетението, 09.10.2018 г., е без значение за съществуването на застрахователното покритие.

Релевантно е дали договорът е бил в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не към момента на последващото изпълнение на задължението на застрахователя.

Съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза като обективно, компетентно и съответстващо на останалите доказателства по делото.

От счетоводната експертиза се установява още, че с платежно нареждане от 09.10.2018 г. ЗК „Лев Инс“ АД е изплатила на Р. Х. П. сумата от 1 157,14 лв. по щета № 0017-5060-18-304102. Плащането е надлежно осчетоводено като разход за застрахователно обезщетение.

По делото обаче е представен Протокол за химическо изследване № 429/06.08.2018 г., според който концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била 0,35 промила.

Тази стойност е възприета и при издаването на Наказателно постановление № 18-1085-002240/30.08.2018 г., с което на ответника не е наложено наказание за управление след употреба на алкохол над допустимата от закона норма, а за нарушение на правилата за изпреварване.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, когато при настъпване на пътнотранспортното произшествие водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от закона норма, под въздействие на наркотични вещества или е отказал или виновно се е отклонил от проверка.

Регресното право на застрахователя не възниква само поради виновното причиняване на застрахователното събитие. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива именно гражданската отговорност на виновния водач. За възникването на регресно вземане е необходимо да бъде доказано и някое от изрично и изчерпателно предвидените в закона допълнителни основания.

Ищецът основава претенцията си на твърдение, че ответникът е управлявал 4 автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма.

Съгласно действащата към датата на произшествието разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Установената с химическото изследване концентрация от 0,35 промила е под тази законова граница. Поради това, независимо от отразения при първоначалната проверка резултат от техническото средство, не е доказано ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. При наличие на химическо лабораторно изследване именно неговият резултат е определящ за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е отказал да бъде проверен, да се е отклонил виновно от проверката или да е управлявал под въздействието на наркотични или други упойващи вещества. Не е установено и друго самостоятелно основание за регрес по чл. 500 КЗ.

Ищецът не основава претенцията си на напускане на местопроизшествието, управление без правоспособност или на друго предвидено в закона обстоятелство.

Следователно, макар по делото да са доказани виновното противоправно поведение на ответника, настъпването на вредите, причинната връзка, действителният размер на щетите, наличието на застрахователно покритие и изплащането на обезщетението, не е доказана специалната материалноправна предпоставка за възникване на регресното право на застрахователя.

Самото плащане на обезщетението не създава регресно вземане срещу застрахования водач, когато не е налице някое от основанията по чл. 500 КЗ.

Ето защо предявеният установителен иск за сумата от 1 157,14 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователна е и претенцията за сумата от 20 лв., представляваща ликвидационни разноски. Тази претенция има акцесорен характер спрямо главното регресно вземане и не може да бъде уважена при липса на възникнало право на регрес.

По същите съображения неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва. Липсата на доказателства за надлежно получена от ответника регресна покана не е решаваща за изхода на спора. Поканата има значение за настъпването на забава, но не представлява елемент от фактическия състав, пораждащ регресното вземане. В случая главното вземане не е възникнало поради липса на основание по чл. 500 КЗ.