Решение № 7211 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7211 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110144974 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е установителен иск от М. С. П. срещу „България Еър“ АД с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за отменен полет № FB456 от 14.06.2024 г., резервация № ......, планиран по направление от летище Малпенса, Италия до летище София, България, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 05.06.2025г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33691/2025г. по описа на СРС, 55 състав.

Ищецът - М. С. П., твърди, че с ответника „България Еър“ АД е сключил договор за превоз, като е имал резервация № ..... на самолетен билет за полет № FB456 на „България Еър“ АД на дата 14.06.2024 г., по направление от летище Малпенса, Италия до летище София, България, с час на излитане - 12:15ч. и час на кацане - 15:10ч., който е бил изпълнен със закъснение от повече от четири часа от авиопревозвача. Излага, че се е явил на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки дължимата 1 грижа. Поддържа, че не са били налице извънредни обстоятелства, налагащи отмяната на процесния полет. Посочва, че разстоянието между летище Малпенса, Италия, до летище София, България, е над 1500 км. Твърди, че е поканил ответника да плати задължението си чрез упълномощен представител, но плащане не е извършено. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба е изпратен за писмен отговор на ответника- „България Еър“ АД. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността на предявения иск. Ответникът не оспорва факта, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за сочените от ищеца дестинации. Твърди, че процесният полет е закъснял поради удар от птица в корпуса на въздухоплавателното средство с регистрационен знак LZ-LON, планирано да изпълни процесния полет, като това обстоятелство имало извънреден характер и е настъпило преди процесния полет, което наложило друго въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-SOF да изпълни полета. Поддържа, че посоченото събитие – удар от птица, има случаен и непредвидим характер, както и същото има характер на извънредно обстоятелство по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент № 261/2004 г., доколкото е засегнало по-ранния полет. Отделно от изложеното, поддържа, че не дължи заплащане на обезщетение, доколкото в процесния случай пътникът не е изпълнил задължението си да се яви за регистрация 45 минути преди обявения час за излитане. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача „България Ер“ АД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание изпълнение на полет № FB456 от 14.06.2024 г. по направление от летище Малпенса, Италия, до летище София, България, отправяне на покана от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение, което да поставя ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално да установи наличието на обстоятелствата, на които основава възражението си, а именно, че полетът е изпълнен със закъснение, по-малко от три астрономически часа. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с определението на съда по чл.140 от ГПК, срещу което не са постъпили възражения.

По делото не е спорно и се установява от приложена бордна карта и превод на документа, че ищецът е бил пътник за процесния полет, както и че се е явил на гише 2 за регистрация поне 45 минути преди началния му час. Ето защо, съдът приема, че между страните в процеса е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз, изпълняван от оператора „България Еър“ АД на 14.06.2024г. по направление от летище Малпенса, Италия, до летище София, България.

Обявено е за безспорно между страните, след изменение на доклада в о.с.з., че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.

Не се спори също, че изпълнението на полета е осъществено, както и не се спори и е обявено за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че полетът е изпълнен с над три астрономически часа закъснение от планираното разписание.

Според чл. 6, пар. 1, буква „а“ и чл. 7, пар. 1 от Регламента 261/2004, когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание - за два или повече часа при полети до 1500 километра, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR. Съдебната практика по тълкуване на текста на чл. 7 от Регламент 261/2004, уреждащ правоотношението между страните, приравнява пътници на закъснели полети на такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време равна или по-голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета – така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че полет № F B 4 5 6 от 14.06.2024 г. по направление от летище Малпенса, Италия, до летище София, България, е планиран за излитане от Малпенса на 14.06.2024г. в 12:15 часа и с първоначално планиран час на кацане в София в 15:10 часа. Установява се от представените по делото доказателства еднопосочно, че реалният час на кацане в София е бил с над три астрономически часа закъснение.

Страните по делото не спорят и изрично признават, че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км – обстоятелство обявено за безспорно с доклада по делото.

Ето защо искът за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W64316 от 25.07.2021г., изпълнен по направление от Рим, Италия, до София, България, дължимо на основание чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91 се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 3

ГПК като закономерна последица.

Възражението, че закъснението се дължи на особено непредвидено обстоятелство удар от птица, имащо случаен и непредвидим характер и влизащо под хипотезата на извънредно обстоятелство по смисъла на съображение 14 и 15 от Регламент № 261/2004 г., доколкото е засегнало по-ранния полет, не се споделя.

На първо място следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses, C-74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses, C74/19).

Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г., Transportes Aéreos Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането. В аспекта на изложеното се налагат следните изводи:

Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда субективното материално право на пътник да получи обезщетение за отмена на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е 4 причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Настоящият съдебен състав при преценка основателността на предявения иск съобрази ноторното обстоятелство, че при упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични условия, които се проявяват при изпълнение на планирани полети. Метеорологични условия могат да имат характер на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на съответния полет. Изтъкнатото от ответника обстоятелство /удар с птица/ не винаги може да се определи като събитие с извънреден характер, поради което и соченото обстоятелство не е в състояние да освободи превозвача от отговорност.

Това е така, защото има значение къде е настъпил удара и как този удар се е отразил на състоянието на превозното средство. Освен това, по делото не са представени доказателства за наличието на такъв удар и то с настоящото превозно средство.

Представената разпечатка на кореспонденцията по никакъв начин не спомага да се установят тези обстоятелства и реалната невъзможност превозното средство да бъде използвано за следващия – в случая настоящия, полет. В допълнение, поради поголямата отговорност, която ответникът носи, за него съществува възможност да осигури друг самолет, който да извърши превоза, щом като е разбрал за случилото се събитие.

По разноските

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от него разходи по водене на делото са в размер на 434,60 евро – равностойността на 850.00 лева, от които 425.00 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 33691/2025г. по описа на СРС, 55 състав, и 425.00 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.