Решение № 908 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 261911/28.06.2022 г. от С. Н. Г., ЕГН **********, Н. К. Ш., ЕГН **********, С. К. Ц., ЕГН **********, В. Г. К., ЕГН

**********, Л. В. Т., ЕГН **********, М. В. Г., ЕГН **********, Ц. Х. Т., ЕГН

**********, В. К. Т., ЕГН **********, Х. К. Т., ЕГН **********, Г. А. Г., ЕГН

********** и К. А. Г., ЕГН **********, чрез адвокат В. К., против решение № 260050/13.06.2022 г. по г. д. № 1965/2020 г. по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за признаване на установено, че Р. М.

Б., ЕГН ********** и Г. Р. Б., ЕГН ********** и двамата от ***, не са собственици на поземлен имот №*** по КККР на ***, адрес на поземления имот: ***, площ:

1168 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 032027, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и претенцията за отмяна на нотариален акт №187, том 2, дело №362/02.05.2017г. на нотариус С.К., вписана в регистъра на нотариалната камара под № ***с район на действие Районен съд Асеновград, както и с частна въззивна жалба вх.№ 262290/15.08.2022 г., подадена от същите жалбоподатели, чрез адвокат В. К., против определение № 260100/05.08.2022 г. по реда на чл. 248 от ГПК по г. д. № 1965/2020 г. по описа на РС Асеновград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение № 260050/13.06.2022 г. в частта му за разноските. По изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност и 1 незаконосъобразност, както и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства, се иска отмяната на атакуваното решение. Поддържа се, че дори и да е осъществено владение върху имота от въззиваемите, то е било скрито владение, което по никакъв начин не е демонстрирано пред собствениците на имота. Преминало е в явно едва след снабдяване с нотариален акт от ответниците, когато след 2017 г. е предприето засаждането на овощни дръвчета в имота, като за времето от 2007 г. до 2017 г. те нито са оградили имота, нито са засаждали овошки или пък правили каквито и да е подобрения в имота, от които да е видно какво е отношението им към същия.

Изложени са оплаквания, че въззиваемите са знаели кой е собственик на имота и са правили опит за закупуването му, като с последното са признали пред свидетеля С.П. чия е собствеността върху имота.

Изложени са съображения, че процедурата по възстановяване на имота на жалбоподателите е приключила едва със Заповед № А-998/03.06.2013 г. на Кмета на гр.

Асеновград, в която процесният имот е индивидуализиран и са получили скица за него, като именно тогава имотът, от държавен/общински, придобива статут на частна собственост. Съдържат се оплаквания и относно предявените от въззиваемия Р. М. Б. възражения за заплащане на извършени в имота подобрения и задържане на имота, като се сочи, че при уважаването на първото, като подобрения в имота следва да бъдат приети 27 броя овошки, установени към октомври месец 2021 г., съгласно заключението на вещо лице Ж.З., а не констатираните към пролетта на 2022 г. вече около 60 броя овошки. Сочи се, че липсват доказателства за това, с колко се е увеличила стойността на имота от подобренията в него, извършени от ответниците.

Отделно от това се поддържа, че съдът не дължи произнасяне по последната претенция, тъй като за нея не е предявен насрещен осъдителен иск.

Отправено е искане атакуваното решение да бъде отменено, като вместо това предявеният иск уважен, а възражението на въззиваемите за присъждане на подобрения в имота и задържане на същия да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, евентуално да бъде отхвърлено, като неоснователно.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. М. Б. и Г. Р. Б..

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение № 260050/13.06.2022 г. в частта му за разноските. Сочи се, че Г. Р. Б. не е претендирала да бъдат присъдени разноските, направени за адвокат Х., с когото е сключен представеният по делото Договор за правна защита, като отделно от това въззиваемата не е подписала или потвърдила сочения договор и не е упълномощила адвоката по него да я представлява по делото.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение, в частта му, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Г. Р.Б. разноски за адвокатски хонорар за адвокат Х. и вместо това присъдените разноски да бъдат намалени с размера на същия.

В срок не е постъпил отговор на частната жалба от Р. М. Б. и Г. Р.Б..

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предявени са субективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците сега жалбоподатели твърдят, че са наследници на К.С.М.. В качеството им на такива им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с кадастрален идентификатор №*** в *** с площ от 1168 кв.м. Това станало със заповед №А-154/14,02,2006г., допълнена със заповед №А-998/03,06,2013г. на Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017г. ответникът- Р. М. Б. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Той не е владял този имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него.

Ето защо молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на този имот, както и да бъде отменен нотариален акт №1565/2017г.

Ответникът Р. М. Б. оспорва предявения иск. Твърди, че живее в ***, а спорният имот се намира в близост до дома му. От 1990г. неговите родители владеели този имот, като го обработвали. Засадили в него овощни дръвчета. През 2004г. той сключил граждански брак с Г. Р.Б. и оттогава те двамата владеят този имот. Започнали да подменят засадените дръвчета с нови, сеят и различни зеленчуци. През последните 16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорва твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла в сила, като твърди, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни. Твърди, че той и съпругата му са придобили имота по давностно владение, упражнявано от 2004г. до сега. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Евентуално моли ищците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 7000 лева, представляваща стойността на направените необходими и полезни разноски, като прави възражение за задържане на вещта до заплащането им.

Ответницата Г. Р.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че родителите на съпруга й са владели имота от 1990 г., а от 2004г. до настоящия момент това правят тя и съпруга й. Ето защо те двамата са придобили правото на собственост върху него по давностно владение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

3

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед №А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на собственост на наследници на К.С.М. върху новообразуван имот 320027 в местност ***, площ 1168 кв.м. В нея е отразено, че е влязла в сила на 28.06.2006г. Посочената по-горе заповед е допълнена със Заповед №А-998/03.06.2013г., съгласно която идентификаторът на този имот по КККР на *** е ***. Между страните няма спор, а и от удостоверение за наследници на К.С.М. е видно, че такива са ищците по делото.

С нотариален акт №187, том 2, дело №362/2017г. по описа на нотариус С. К. Р.

Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.

Или и двете страни притежават документ за собственост. Тъй като предмет на спора е отричаното от ищците право на собственост на ответниците, то същите следва да установят чрез пълно и пряко доказване, основанието, на което твърдят, че притежават същото.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответниците са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот, поради което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявени от ищците кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правото на собственост на ответниците Р. М. Б. и Г. Р.Б. по отношение на недвижим имот- поземлен имот №*** по КККР на ***, адрес на поземления имот: ***, площ: 1168 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 032027, съседи:

***, ***, ***, ***, ***

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Посочено е също, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес от исковете с факта, че са наследници на К.С.М., на които са възстановили правото на собственост на процесния имот със заповед №А-154/14.02.2006г. на Кмета на Община Асеновград, допълнена със заповед №А-998/03.06.2013г. Възстановеният имот е поземлен имот №*** по КККР на ***, по отношение на който ответниците се легитимират като собственици с издадения в тяхна полза констативен нот. акт за собственост №187, том 2, дело №362/2017г. по описа на нотариус С. К. . Издадената в полза на ищците 4 заповед обуславя правния интерес на същите като наследници на лице с признато право на възстановяване върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предявят иск във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с отрицателен установителен иск.

В разглеждания случая интересът на ищците е да отрекат правото на собственост на двамата ответници по отношение на процесния имот. Предвид изложеното съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по същество на същите.