Решение № 7915 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7915 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110128351 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от М. Т. Т* и В. Й. Т., уточнена с молба с вх. № 159698/07.06.2023 г. Предявен като главен е иск срещу Ч* с* у* „**** за осъждането му да възстанови платената на отпаднало основание от ищците сума в размер на 2000,00 лева, а в условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на клауза по сключен между страните договор и за възстановяване на платената въз основа на тази клауза сума в размер на 2000,00 лева.

Ищците твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за обучение на И. В. Т. (дъщеря на ищците) за учебната 2021/2022 г., който бил продължен с конклудентни действия и за учебната 2022/2023 г. По договора ищците дължали ежемесечна такса в първоначален размер от 1000,00 лева, който впоследствие бил увеличен на 1100,00 лева, а за учебната 2022/2023 г. – на 1200,00 лева месечно.

Въпреки многократни искания, отправени до у*то, включително чрез нотариална покана, ищците не получили екземпляр от сключения между страните договор, подписан от ответника, както и от изискани от тях документи и информация относно обучението на дъщеря си. С изпратена нотариална покана от 07.02.2023 г., те отправили искане и за възстановяване на сумата от 2000,00 лева, платена от тях на основание пункт ІV, ал. 10) от процесния договор като депозит, който – съгласно договора – подлежал на връщане, в случай че ученикът продължавал обучението си в друго у*, ако всички задължения към ответника били платени. На 15.02.2023 г. ищците изплатили имейл до ответното дружество, с което го уведомили, че прекратяват сключения между тях договор поради неизпълнение на поетите от у*то задължения, изразяващо се в непредоставяне на информация за обучението на детето. На 02.03.2023 г. те получили отговор от ответника, в който се посочвало, че у*то счита имейла от 1

15.02.2023 г. за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, поради което заплатеният депозит от 2000,00 лева не подлежал на връщане. Ищците поддържат, че платеният депозит нямал качеството на неустойка, а имал обезпечителна функция, поради което подлежал на връщане. Считат, че клаузата по т. 4, Част V-та, предвиждаща удържане на пълния размер на депозита като неустойка при прекратяване на договора преди 15.09.2022 г., противоречала на предходната клауза от договора. Заявяват, че договорът бил прекратен едностранно от тях на 15.03.2023 г. поради неизпълнение от страна на ответника, а не с едномесечно предизвестие. Считат, че клаузата на т. 3, изр. посл., от Раздел V-ти от договора, предвиждаща удържане на депозита като неустойка за покриване на направени разходи за обучение, противоречала на обезпечителната функция на депозита, както и на добрите нрави и закона, тъй като противоречала на чл. 262, ал 2 ЗЗД. Според ищците, тя била уговорена извън присъщата на неустойката обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Тази клауза имала и неравноправен характер на основание чл. 143, ал. 2 ЗЗП.

Въз основа на изложеното е отправено искане за уважаване на предявения главен иск за връщане на сумата от 2000,00 лева, съответно – на предявените в условията на евентуалност такива, и за присъждане на сторените по делото разноски. Процесните вземания ищците претендират в условията на активна солидарност, съгласно уточнение на исковата молба, допуснато в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ч* с* у* „**** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции се оспорват в цялост като неоснователни. Ответникът твърди, че договорът между страните бил прекратен с едномесечно предизвестие, отправено от ищците. Поддържа, че не било допуснато неизпълнение на договорни задължения от негова страна, както и че всички изисквани от ищците документи им били предоставени своевременно при сключването на процесния договор или били общодостъпни на сайта на у*то. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, за нищожност на клаузата по т. V.3 от договора между страните. Въз основа на подробно изложени в този смисъл аргументи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове в цялост и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание на 06.02.2024 г. проектът за доклад по делото е приет за окончателен, като е допуснато уточнение на същия, касаещо предмета на предявените в условията на евентуалност искове за нищожност, а именно, че същите имат за предмет само клаузата на т. 3, изр. посл., от Част V-та на процесния договор за обучение, а не целия договор (вж. л.173 от делото).

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран със съединени в условията на кумулативно евентуално съединяване искове, както следва: 1/ главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на Ч* с* у* „**** да заплати на М. Т. Т* и В. Й. Т. сумата от 2000,00 лева, представляваща платен на отпаднало основание депозит по сключен между страните договор за обучение на И. В. Т.; 2/ евентуални искове с 2 правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на т. 3, изр. посл, от Част V-та на процесния договор е нищожна поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и с правно основание чл. 143 ЗЗП, за признаване за установено между страните, че клаузата на т. 3, изр. посл., от Част V-та на процесния договор, е нищожна като неравноправна, съединени в условията на кумулативно съединяване с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 2000,00 лева, заплатена от тях без основание въз основа на посочената договорна клауза.

Не се спори между страните, че на 01.03.2022 г. е сключен договор за обучение между М. Т. Т. и В. Й. Т. – родители на И. В. Т., и Ч* с* у* „**** за учебната 2021/2022 г., който е бил продължен с конклудентни действия между страните и за следващата 2022/2023 учебна година. Според чл. I V от Договора за обучение, представен от ответника по делото, годишната такса за обучение и грижа на ученика за срока на договора е в размер на 9000 лв., като видно от представените по делото платежни нареждания ищците са избрали да заплащат таксата на равни месечни вноски от по 1000 лв., което е възможна опция съгласно Договора. Ищците са заплатили еднократно и сумата от 2000 лв., на основание чл. IV, т. 10 от Договора, която представлява депозит за обезпечаване на плащания по Договора.

По делото е представена писмена кореспонденция по електронна поща между страните, която не е оспорена от последните. В съобщение, изпратено от М. Т. на 04.02.2023 г. до у*то, е заявено, че детето И. В. Т. няма да посещава учебното заведение поради семейни причини, без да е посочен срок на отсъствието. Със същото съобщение родителят е изискал от у*то да предостави набор от документи, а именно Правилник за дейността на у*то, както и да посочи факти и обстоятелства, довели до необходимостта от отделянето на И. Т. в обособена група, детайлна информация за провежданите занятия и учебен процес, свързан с детето, подписан и сканиран екземпляр от договора за обучение, писмена информация за изготвената програма за обучение на И. Т., писмена информация, касаеща определените правила и ред на поведение в у*то, договор за застраховка на И. Т.. В съобщението се съдържа и нарочна молба за възстановяване на внесения депозит, поради това, че договорът няма да бъде подновен за следващата година.

На 07.02.2023 г. е изпратена нотариална покана до у*то от М. Т., в качеството на майка и законен представител на И. Т., с която се отново се изисква горепосочената информация и се отправя искане за връщане на сумата от 2000 лв., представляваща депозит по договора за обучение. В нотариалната покана се съдържа и съобщение, че И. Т. няма да посещава учебното заведение по семейни причини за срок от 10 учебни дни. Нотариалната покана е връчена на ответника на 23.02.2023 г. по пощата срещу подпис, като предоставеният с нея срок за изпълнение на отправените искания е два 3 дни.

В съобщение до у*то от 15.02.2023 г. М. Т. заявява, че прекратява договора с у*то поради неизпълнение на задължението му да предостави изисканата информация, свързана с обучението на И. Т..

Към делото е приложен договор за обучение между Ч* д* г* „****“ и В. Й. Т., сключен на 14.02.2023 г., с предмет обучение на И. В. Т.. Като начална дата на започване на посещенията на учебните занятия въз основа на договора е посочена датата 15.02.2023 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., са разпитани двама свидетеля – С*** Р*** И. и Г*** Л*** Т**. Свидетелят С*** Р*** И. заявява, че познава родителите и детето (ищците по делото и детето И. Т.), както и че е запознат с предмета на делото, тъй като децата му са се обучавали заедно с И. Т. в ЧСУ „***“.

Според С*** И., група от родители са искали от у*то да им предостави информация относно обучението на децата им, което искане се е породило в следствие на информация, че децата им са „отделяни“ в друга група, без да получават необходимите занимания, които у*то е длъжно да предоставя, както и че синът на свидетеля е наказван с физически труд и изпращан в „мазето“ на у*то. Свидетелят заявява, че това „променено“ отношение към въпросната група деца е започнало, след като родителите са имали претенции към здравния контрол в у*то по време на върлуваща едновременно в институцията шарка и скарлатина. Според думите на свидетеля, имало тенденция таксата в у*то да се увеличава, в случай че родителите не възразят, като при възражение относно увеличаването на таксата договорът се прекратявал.

Вторият разпитан свидетел е Г*** Л*** Т**, която към датата на разпита е административен директор на ЧСУ „****. Изрично заявява, че не е управител на ответното дружество, което се установява и при справка в Търговския регистър.

Посочва, че познава И. Т. и нейните родители по повод обучението на детето в у*то в периода 2020 – 2023 г. Г*** Т** заявява, че децата се обучават по учебни планове, които са утвърдени от МОН по Закон за училищното и предучилищното образование.

Според нейните твърдения, програмите за обучение са достъпни на сайта на у*то, както и че за всяка нова учебна година има възможност за договаряне с родителите.

Г*** Т** споделя, че се случва родителите да имат индивидуални изисквания за обучението на своите деца, каквито са били и тези на родителите на И. Т., но това е много трудно постижимо, тъй като децата не са обучават в индивидуална форма на обучение, нито пък има данни да имат специални образователни потребности.

Посочва, че през учебната 2022 – 2023 година у*то е било обект на проверка от Националния инспекторат по образование и е получило много високи оценки.

Свидетелят твърди, че всеки родител има профил в електронна система, където има достъп до всякаква информация, включително „вътрешна информация“, свързана с 4 обучението на децата. Относно договора за обучение Г*** Т***а заявява, че клаузите могат да бъдат променяни след договаряне, по желание от страна на родителите.

От правна страна:

По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 2000,00 лева като платена на отпаднало основание:

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) да е постъпила в имуществения комплекс на ответника; 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено при отпаднало правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно правоотношение да е отпаднал породеният годен юридически факт (договорът), на основание на който е заплатена исковата сума в размер на 2000,00 лева.