Определение № 606 от 10.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. Перник, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500413 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба с рег. № 14209/21.04.2026 г., подадена от “Макроадванс” АД, чрез адв. юрк. К.Г. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2923/03.04.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 3496 по описа на РС – Перник за 2026 г., в частта за присъдените в полза на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение.

Посочва, че дружеството не е дало повод за завеждане на производството и не е било уведомено за наличието на претенции към него от страна на заявителя. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли се за уважаване на частната жалба и да не бъде присъждано възнаграждение в полза на заявителя, а в условията на алтернативност- възнаграждението да бъде намалено по размер.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – И. К., чрез адв.Р. Р., с който се изразява становище, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с материалния интерес на делото и е в минимален размер. Възразява, че длъжникът не е обосновал в достатъчна степен своите възражения относно размера на възнаграждението. Сочи, че възражението на длъжника, че не е дал повод за иницииране на производството, е относимо в производството при подадено възражение по реда на чл.414а ГПК. В заключение се моли частната жалба да бъде 1 оставена без уважение.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на предоставения със заповедта за изпълнение едноседмичен срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество, същата е основателна по следните съображения:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от И. К., чрез адв. Р. Р., срещу „МАКРОАДВАНС“ АД за заплащане на сумата от 293,40 евро, платени без основание суми по Договор за потребителски кредит№ ***. с “Макроадванс“ АД. Претендира се и заплащане на законна лихва, считано от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Издадена е заповед за изпълнение № 2923/03.04.2026 г. за така заявените суми.

На 21.04.2026 г. „МАКРОАДВАНС“ АД е депозирало частна жалба срещу заповедта в частта й относно присъдените разноски за размера над 245.42 евро. Районен съд – Перник е провел производството по администриране на жалбата, като ответната страна е депозирала становище, след което делото е изпратено на Окръжен съд – Перник за произнасяне по компетентност и е образувано настоящото производство.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която наредба съдът съобразява само като ориентир.

Съдът намира, че това възнаграждение в случая се явява прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Предмет на заявлението е претенция за заплащане на платени без основание суми по нищожен договор. Попълнено е заявление на бланка със съответните фактически твърдения. В настоящия случай заявителят е сключил договор за правна помощ с адв. Р. Р. и е заплатил договореното възнаграждение в брой.

Според практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 национална правна уредба като тази по чл.78 ал.5 ГПК, съгласно която не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди понисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 2

ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл.101 пар.1 ДФЕС. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар.

1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съдът намира, че в конкретния случай дължимото възнаграждение за оказаната правна помощ е прекомерно в заявеният му размер, а като справедлив размер намира размерът от 100 евро, като така определеното възнаграждение съответства в пълна степен на фактическата и правна сложност на делото, характера и спецификите, които проявява заповедното производство, както и на обема на извършената от адвоката процесуална дейност (в този смисъл и определение № 1151 от 11.04.2025 г. по ч. т. д.

№ 581/2025 г., I т. о. на ВКС и др.).

По изложените съображения заповедта за изпълнение в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 100 евро, следва да бъде отменена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2923/03.04.2026 г., издадена по ч. гр. д. № 3496/2026 г. по описа на Районен съд Перник, в частта, в която е разпоредено длъжникът „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК:

201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ 147, ап.14, да заплати на И. З. К., с ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление:

***, адвокатско възнаграждение за разликата над 100 евро, до присъдените 245,42 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4