Решение № 2708 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100511582 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Р. О. Т. (с брачно име К.), действаща чрез упълномощения адв. Д. Г. М. от САК, срещу съдебно решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено по гр. дело № 19635/2021г. по описа на СРС, 149 състав.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта за определения режим на лични отношения на бащата М. В. К. и детето Б. М. К., родено на ****г.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради необоснованост в обжалваната част. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез представителя поддържа въззивната жалба и сочи нови доказателства. В хода на устните състезания моли да се уважи въззивната жалба и се съобразят заключенията за здравословното състояние на бащата и невъзможността да полага адекватни грижи за себе си, както и за детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. В. К. не е подал отговор на въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба от ответника М. В. К., чрез упълномощения адв. Т.

Ф. Ф. от САК. Обжалва съдебно решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено по гр. дело № 19635/2021г. по описа на СРС, 149 състав, в частта, за определения режим 1 на лични отношения на детето Б. М. К. до навършване на седем години, както и в частта за определената за детето месечна издръжка от 220 лева за разликата над 200 лв. и за минал период. Иска да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и се постанови друг режим на лични отношения, който предлага, а издръжката за детето от 200 лв. да бъде присъдена от влизане на решението в сила.

Направено е искане за събиране на доказателства.

В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем К. лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната си жалба, като заявява, че желае при срещите с детето майката да не присъства, както и детето да преспива при него. В хода на устните състезания, упълномощения представител пледира за отхвърляне на въззивната жалба на другата страна, тъй като първостепенния съд изцяло е уважил всички нейни искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата и въззивница Р. О. Т. е подала отговор на въззивната жалба на другата страна, като я оспорва по основателност.

Претендира разноски във въззивното производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено по гр. дело № 19635/2021г. по описа на СРС, на основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК съдът е прекратил гражданския брак, сключен между Р. О. К. и М. В. К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина на съпрузите.

Предоставил е упражняването на родителските права над детето Б. М. К. на майката Р.

О. К. и е определил местоживеенето на детето при неговата майка, на основание чл.

59, ал. 2 от СК.

С решението си е определил режим на лични отношения на бащата М. В. К. с детето Б. М. К., който е детайлизирал до навършване на седемгодишна възраст на детето и след навършване на седем години от детето. Осъдил е на основание чл. 149 и чл. 143, ал. 2 от СК М. В. К., да заплаща на Б. М. К., действащ чрез своята майка и законен представител Р. О. К., месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 220 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. и за периода от 23.02.2020г. до 31.12.2020г.

Постановил е съпругата да възстанови предбрачното фамилно име Т. и на основание чл. 56 от СК е предоставил ползването на семейното жилище на Р. О. К. до навършване на пълнолетие от детето. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдил М. В. К. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 316.80 лева и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Съдебното решение е влязло в сила в частта за прекратяването на брака на 16.06.2022г., като не обжалвано.

От първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от страните и въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда повторно, тъй като брачната вина на страните не е предмет на въззивния спор.

Пред първата инстанция в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана само ищцата Р. О. К., която е заявила пред съда, че иска да упражнява родителските права, тъй като бащата боледува от множествена склероза, която се задълбочава.

Заявява, че бащата не се лекува и дори не ходи на профилактични прегледи.

2

В представения социален доклад на ДСП – Слатина от 27.05.2021г. е отразено, че след направеното социално проучване е установено, че основните грижи по отношение на детето Б. се полагат от неговата майка, които живеят в самостоятелно жилище в гр.

София, ул. „Атанас Далчев“ № ****, състоящо се от стая с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса. Детето е добре обгрижено и се чувства добре.

Пред въззивната съдебна инстанция е депозиран актуален социален доклад от ДСП- Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/30-001 от 31.03.2025г., в който социалните работници, след проведено проучване излагат, че грижите за детето се полагат от майката, а детето е облечено подходящо за възрастта и има осигурена самостоятелна стая, която е обзаведена с необходимите му мебели и вещи. Отразено е, че детето е ученик в първи клас в 119 СУ и има изграден приятелски кръг, ходи и на занимания по плуване четири пъти в седмицата. Социалните служители са констатирали, че детето е емоционално привързано към майка си.

Приложен е и социален доклад от ДСП – Елен Пелин от 27.03.2025г. – по местоживеенето на бащата, в който е отразено, че М. В. К. живее в с. Нови хан, вилна зона „Побит камък“ в масивна триетажна къща с обширен двор, негова собственост.

Установено е, че в къщата има самостоятелна детска стая на втория етаж, която е обзаведена по предназначение с легло, гардероб, шкаф и електрически радиатор за отопление. Констатирано е, че хигиенно-битовите условия са подходящи за гостуване на детето при бащата. Посочено е, че М. В. К. не е трудово зает и получава пенсия за заболяване в размер от 667.66 лв. Подпомаган е и от ДСП – Елен Пелин с месечна финансова подкрепа в размер от 159.50 лв. по Закона за хората с увреждания. Пред социалните служители бащата е изразил желание да контактува с детето Б., но е изложил твърдения, че майката осуетява връзката с него.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 05.06.2023г. от въззивния съд е изслушана Р. О. К., която е заявила, че живее в гр. София, кв. „Изток“, ул. ****. Работи като манипулант във „Фьониск фарма“ ЕООД с работно време всеки ден от 08.30 ч. до 17 ч., без събота и неделя. Заявява, че детето Б. трябва да има лични отношения с баща си М. без преспиване и в нейно присъствие, докато детето пожелае срещите да са по друг начин. Държи детето да се вижда с баща си в нейно присъствие, защото преди години бащата имал сериозни проблеми с алкохола. Освен проблем с алкохола бащата има заболяване множествена склероза и като седне на пейка може след малко да заспи. Макар с едното око да не вижда, си позволява да шофира. Сочи, че не се е случвало детето Б. да преспива при баща си, а срещи между детето и бащата след развода на родителите не се случват.

Съдът е изслушал в същото съдебно заседание и въззивника М. В. К., който е заявил, че е на 51 години. Не работи и до края на 2022 г. получавал пенсия. Живее сам в Нови хан и чака да се освободи от къщата си, за да си дойде да живее в гр. София.

Помагат му роднини и приятели. Заявява, че последно се е видял с детето Б. през лятото на 2022 г. Трудно осъществят контакти, защото когато го търси, няма пряк 3 контакт с него. Не знае дали детето има личен телефон, а осъществява контакт чрез майка му, който контакт не се осъществява правилно. Твърди, че има отчуждение на детето от него. Според лекарите от 2017 г. е болен от множествена склероза.

С определение № 10447 от 05.09.2023г. въззивният съд е допуснал задачи към служебно назначени съдебна психологична експертиза (СПЕ), както и към съдебно медицинска експертиза (СМЕ), изготвени съответно от вещите лица З. В. М. и от д-р Х. Г. К..

От заключението на вещото лице М. се установява, че детето има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители, като очаквано и видимо е по-привързан към майката. Според експерта това може да се обясни както с пониската възраст, така и с по-подходящото посрещане на емоционалните му потребности от майката, като отглеждащ родител. Въпреки дългия период през който детето не се е виждало с баща си се наблюдава добра свързаност на детето с неотглеждащия родител. Детето е във възраст, когато все още опознава света и разпознава начина на взаимоотношения. Има съхранена емоционална връзка с баща си и заявява, че желае отново да се срещне с него.

Според заключението на вещото лице родителите са във висок конфликт и с нарушена комуникация по между си. Родителите са различен, дори противоположен тип личности, с различен начин и подход за справяне с конфликтни ситуации. Двамата родители са запазили в широки граници авторитета на другия родител. Според експерта майката е с компромисен стил с добра социална и емоционална компетентност, а бащата е съперничещ стил и вероятно поради заболяването е с пониска емоционална и социална компетентност.

От заключението на СПЕ се установява също, че е запазена връзката и привързаността на детето към неотглеждащия родител. Не се наблюдават индикации за страх от страна на детето, но се наблюдава повишена тревожност свързана със семейната система. Няма индикации за упражнено насилие над детето Б. К..

Вещото лице приема в заключението си, че при страните е достигнат висок конфликт с дисхармонични взаимоотношения. Двамата родители могат да полагат грижи за детето Б. К., като майката може да се грижи самостоятелно, а бащата с подкрепа от трето лице. Според заключението на експерта майката е с добър родителски капацитет, а бащата е със задоволителен родителски капацитет.

В открито съдебно заседание вещото лице М. конкретизира, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката, а личните отношения на бащата с детето да са с подкрепата на някое трето лице. Препоръчва бащата да има подпомагащ ресурс. Поддържа пред съда, че е добре за детето да има добър контакт с бащата, който да не се нарушава, като срещите да са два пъти в месеца. Контактите на бащата с детето до определена възраст не трябва да са с преспиване, тъй като детето има нужда от родителски грижи и помощ, а когато стане по-самостоятелно, след 12 4 годишна възраст, могат да бъдат и с преспиване.

Видно от заключението на вещото лице д-р К. въззивникът и въззиваем М. В. К. не е представил актуална информация за състоянието си и неговите много сериозни болести: злокачествен тумор и множествена склероза (МС) - пристъпно ремитентна форма. Според заключението на експерта при инвалидност 93% (от 2020 г.) е логично да има влошаване на висшите корови функции и да не може да полага адекватни грижи за себе си и детето. При установената форма на МС много место се наблюдава подкорова деменция, която е сериозен проблем за социалното функциониране.

Заключава, че М. К. отдавна има сериозни проблеми със зрението.

В открито съдебно заседание вещото лице д-р К. конкретизира заключението си, че е задължително срещите на бащата и детето да са в присъствието на психолог, който да играе ролята на медиатор, защото всякакво друго трето лице, ако не е психолог, няма как да свърши пълноценно своята задача, срещата да бъде максимално полезна за двамата при минимум пасиви, особено за детето, защото децата може да не вербализират проблема, но им оставят спомени за цял живот. Заявява, че детето е отчуждено от бащата заради вида, в който вижда баща си от 2022г. Евентуално срещите може да в присъствие на психолог, като неговата роля е ако срещата тръгне в негативна посока, тя да бъде спряна. Според заключението на СМЕ прогнозата при ответника е лоша, предвид и това, че М. В. К. има злокачествено заболяване на отоларингса.