Решение № 414 от 28.07.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. С., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500374 по описа за 2025 година

С решение рег. № 30 от 21.01.2025 год. по гр.д. № 1644/2022 год. РС-Б. е отхвърлил предявените от Г. Л. М., Е. Л. Л. и М. Л. М., всички от гр. С. срещу Н. И. Д. от гр. Б. искове с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 23.09.2021 год., съставено от В. Г.а Л., б.ж. на гр. Б., починала на 17.10.2021 год., обявено с протокол от 24.06.2022 год. на нотариус № 142 Борислава Налбантова, в полза на Н. И. Д., като неоснователни. С решението са отхвърлени и предявените от Г. Л. М., Е. Л. Л. и М. Л.

М. искове срещу Н. И. Д. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на саморъчното завещание от 23.09.2021 год., съставено от В. Г.а Л. в полза на Н. И. Д., поради липса на предмет, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, които го обжалват изцяло с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с материалния закон. Молят съда да го отмени и да уважи изцяло предявените искове.

Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците твърдят в исковата молба, че са наследници по закон на леля си В. Г.а Л., починала на 17.10.2021 год. След смъртта й неин единствен наследник е бащата на ищците 1

Л. Г. Л., а след като умира и той на 19.01.2022 год. дъщерите му, като негови наследници по закон наследяват при равни квоти имуществото на неговата сестра. С договор за ползване на социална услуга от 27.01.2021 год., сключен между Дом за стари хора „Д-р Адриян Атанасов“ като изпълнител и В. Л. като възложител, на наследодателката на ищците е предоставена социална услуга – доставяне на храна за обяд, която е била осъществявана от ответницата. Последната, възползвайки се от влошеното здравословно състояние и възрастта на възложителката, се е снабдила със завещание в своя полза. С протокол от 24.06.2022 год. на нотариус Налбантова с район на действие СРС е обявено саморъчно завещание по искане на ответницата Н. Д. като заветник на В. Г.а Л.. Въз основа на завещанието ответницата се е снабдила с н.а. № 158, том 1, рег. № 1513, дело № 146 от 25.07.2022 год. за собственост върху самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ се в гр. Б., ***, вх. Б, ет.

2, ап. 7 с площ 61,06 кв.м., ведно с избено помещение, както и 3,564% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ № 1 в кв. 26 – идентификатор № *** по плана на гр. Б.. Сочат, че завещанието е нищожно поради неспазена форма по чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно: завещанието не е написано саморъчно от посочената завещателка и не носи нейния подпис. Отделно от това, завещанието е нищожно и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и поради липса на предмет – такъв не е индивидуализиран и не може да се установи кой имот се завещава, както и поради липса на съгласие и воля на наследодателката процесният имот да се придобие от трето лице.

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници по закон на Л. Г. Л., починал на 19.01.2022 год. – брат и единствен наследник на завещателката В. Г.а Л., починала на 17.10.2021 год.

С договор за ползване а социална услуга от 27.01.2021 год., сключен между Дом за стари хора „Д-р Адриян Атанасов“ като изпълнител и В. Л. като възложител, на наследодателката на ищците е предоставена социална услуга – доставяне на храна за обяд.

С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.06.2022 год. на нотариус Налбантова с район на действие СРС, вписана в НК под № 142, е обявено оставеното за съхранение в нотариалната кантора саморъчно завещание на В. Г.а Л..

Според показанията на св. Х.-Т. – приятелка на ответницата, последната й споделила преди време, че започнала да работи при една възрастна жена, за да я гледа. Свидетелката по това време работела в чужбина, но се прибирала в България два пъти в годината, като винаги се срещала с ответницата. При едно от завръщанията последната й казала, че не могат да се срещнат, тъй като трябва да отиде при възрастната жена. Свидетелката предложила да я придружи. При срещата им ответницата била натоварена с покупки. В този ден свидетелката се запознала с баба В., която се държала много приветливо. Разговаряли по време на обяда и баба В. споделила, че е много доволна от това, че ответницата се грижи толкова добре за нея. При едно от следващите посещения на свидетелката в България двете с ответницата пак се видели при баба В., като възрастната жена споделила пред свидетелката, че е решила да остави жилището си, в което живее, на Н., тъй като е бездетна и никой друг не се грижи за нея. Ответницата повече от 5-6 години полагала грижи за баба В.. Помогнала 2 й да се запише за социална услуга – топъл обяд към общинска фирма. През есента на 2021 год. при едно от идванията й в България, когато се чули по телефона с ответницата, последната обяснила, че е в болницата, тъй като баба В. се разболяла от коронавирус.

Впоследствие разбрала, че същата е починала. При посещенията при възрастната жена баба В. лежала на диван в хола, като се хранела на малка масичка до него.

Според показанията на св. К.. – съсед на В. Д., ответницата Н. Д. идвала в дома на завещателката, за да й носи храна и да й помага Впоследствие на същата била предоставена социална услуга – обяд. Свидетелят живее в съседен апартамент, но през периода от м. май до м. септември всяка година отсъства, тъй като работи на българското Черноморие. Знае, че Н. първоначално нямала ключ от входната врата на блока и от вратата на апартамента, поради което викала свидетеля да слиза и да отваря на ответницата. Баба В. сама отключвала входната врата на жилището. След това предоставила ключа си на Н. и когато й носели храна, я оставяли на свидетеля, който я подавал на баба В. през терасата. Според свидетеля ответницата не идвала всеки ден, а баба В. започнала да не може да се справя сама, като имала нужда от ежедневни грижи. За смъртта на баба В. разбрал от внучката на ответницата. Малко преди това тя била в много тежко състояние, като единия път свидетелят и ответницата я заварили паднала на земята и премръзнала, в безпомощно състояние и неадекватна. Извикали спешна помощ. Пред свидетеля баба В. не е споделяла, че иска да завещае имота си. Тя обичала много брат си и племенничките си и събирала пари за тях, за да им помага. Те също я посещавали.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза на в.л. Атанасов от 11.12.2023 год. при изследването на ръкописния текст и подписа на завещател в оспореното завещание е установено, че те са с необработен почерк, с изразено силно разстройство на координацията на движенията, проявяващо се в ъгловато изписване на овалните елементи, вълнообразно и начупено изписани прави и дъговидни щрихи. Налице са и смущения в структурните характеристики при изписване на текста на завещанието и подписите под завещанието и срещу датата. Темпът на изпълнение е неустойчив, налице са недописани думи и нечетими знаци, както и безсмислени изрази. Налице е и тремор на движенията.

Всичко това според вещото лице доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на писмено-двигателния апарат – напредналата възраст, заболявания на централната нервна система, мозъчна атеросклероза, силен тремор и др. Подобни са и признаците, които се явяват при имитация на ръкописен текст и подписи. Почеркът, отразен в ръкописните текстове на сравнителния материал от името на В. Л. – договор за закупуване на жилище от 1974 год., предложение за пенсиониране от 1985 год., молба до НОИ от 1990 год., молба до РУСО от 1997 год. и молба до РУСО от 1998 год., лична карта от 2000 год., договор с Мтел от 2017 год. и заявление за прекратяване на договор с Мтел, договор за социални услуги от 2021 год. и пълномощно от 2021 год., се характеризира с подобни на тези в завещанието признаци на разстройство на координацията на движенията, но проявени в значително по-слаба степен, като не се срещат треморни смущения и няма нечетими елементи. В сравнителното изследване в експертизата са онагледени подробно различията и 3 съвпаденията в признаците на почерка в изследваното завещание и сравнителния материал.

Според вещото лице различаващите се признаци имат превес над съвпадащите, като тези различия биха били достатъчни, за да се формира категорично отрицателно заключение при условие, че в текста и подписите нямаше признаци на тремор. Поради това в случая не може да се установи дали различията в признаците на почерка се дължат на различия в писмено двигателния навик или са предизвикани от треморни трептения. По същия начин не може да се установи дали съвпаденията са в признаците на почерка или са резултат от стремеж за имитация. Без сравнителен материал, изпълнен в състояние или условия, подобни на това при изпълнение на завещанието, не може да се направи категорично заключение в каквато и да е насока.

Според повторната единична съдебно-почеркова експертиза на в.л. Костадинов от 01.02.2024 год., с допълнение от 24.04.2024 год., налице е устойчива идентификационна съвкупност от съвпадащи общи и частни идентификационни признаци в изследваното завещание и сравнителния материал, което дава основание на вещото лице да направи категоричен положителен извод, че почеркът и подписът в саморъчното завещание от 27.01.2020 год. са на лицето В. Г.а Л.. Експертизата на в.л. Костадинов не е придружена с подходящ илюстративен материал, подкрепящ изводите на вещото лице /не са приложени илюстрации с увеличаване на съответните фрагменти и обозначаването по подходящ начин на констатираните съвпадения и различия в общите и частни признаци на почерка в изследваните документи/.

Съгласно заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза на в.л. Дамянова, Симеонова и Гурзовски почеркът, отразен в ръкописния текст на завещанието показва наличието на нарушение на писмено-двигателните функции, като причините за това може да са от различно естество – възраст, здравословно състояние, моментно състояние. Подобни са и признаците, които се проявяват при имитация. Всички признаци в почерка, отразен в ръкописния текст от сравнителния материал представляват същите диагностични признаци като тези в завещанието, но в много по-ниска степен. Всички образци с подписи от сравнителния материал са изпълнени от едно лице. При проведеното сравнително изследване по метода на съпоставянето на признаците на почерка, отразен в завещанието и в сравнителния материал, се установяват редица различия в общите и частни признаци на почерка и подписа, подробно описани и онагледени в раздел „Сравнително изследване“ на експертизата. Заключението на експертите е, че ръкописният текст в завещанието и подписите в него вероятно не са положени от В. Г.а Л..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 23.09.2021 год., с посочен завещател В. Г.а Л., починала на 17.10.2021 год., в полза на ответницата Н. И. Д..

Съдът намира, че саморъчното завещание, с което посочената като завещател В. Л. се е разпоредила с притежавания от нея недвижим имот е недействително, а предявеният иск за 4 прогласяване нищожността на саморъчното завещание по чл. 42, б. «б» ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, е основателен поради следните съображения:

Доказателствената тежест за доказване автентичността на завещанието е на този, който се ползва от него, като доказването следва да е пълно и пряко. Това е така, тъй като саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, което го е представила и иска да се ползува от него. От приетите по делото съдебно-почеркови експертизи не се установява по категоричен начин, че ръкописният текст на завещанието е изпълнен и подписът е положен от посочената завещателка. Съгласно чл. 25 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В случая тези формални изисквания са спазени. Не се установи обаче по несъмнен начин текстът на завещанието да е изпълнен от В. Л. и същата да го е подписала. Според заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на в.л. Сашо Атанасов и тройната съдебно-почеркова експертиза ръкописният текст в завещанието и подписите в него вероятно не са положени от В. Г.а Л.. В експертизите са онагледени подробно различията и съвпаденията в общите и частни признаци на почерка в ръкописния текст и подписа на изследваното завещание и в сравнителния материал. Според вещите лица различаващите се признаци имат превес над съвпадащите, като тези различия биха били достатъчни, за да се формира категоричен извод, че завещанието не е написано и подписано от посочената завещателка. Най –съществените от тези различия са следните: графиката на изписване на буква „В“; движението при изпълнение на буквата „Г“ /в завещанието заключителното движение е низходящо, а в сравнителния материал – възходящо/; в завещанието буквата „а“ се изпълнява с удължено под линията на реда на писане дъговидно движение, а в сравнителния материал е с праволинейно; в завещанието буква „Л“ се изпълнява със слято свързване, а в сравнителния материал елементите се изпълняват разделно; в завещанието буквата „т“ се изпълнява с печатна графика, а в сравнителния материал – с ръкописна; в завещанието буква „у“ се изпълнява с дъговидно начално движение, а в сравнителния материал – не; в завещанието буквата „л“ се изпълнява с графика, близка до ръкописната графика, а в сравнителния материал началният елемент се изпълнява с двойно възвратно движение; в завещанието вертикалните елементи на буква „н“ са изписани с диагонално свързващо движение, а в сравнителния материал – разделно; в завещанието буква „г“ е изписана ръкописно, а в сравнителния материал – печатно; в завещанието подредовите елементи на буквите „д“ са изписани с ъгловата форма, а в сравнителния материал – с овална; в завещанието елементите на буква „р“ се изписват с разделни движения, а в сравнителния материал – свързани с примковидно движение; в завещанието формата на движение при изписване на третия вертикален елемент на буква „ж“ е дъговидна, а в сравнителния материал е праволинейна; в завещанието главна буква „П“ е изписана с графиката на малко „п“, а в сравнителния материал е изписана правилно; в подписите: в завещанието движенията, с които се изпълняват подписите са разтегнати по хоризонтала, а в сравнителния материал са разтегнати по вертикала; в завещанието в 5 подписите след буквата „В“ са изпълнени пет нечетими ъгловати елемента, еднакви по размер с първата буква, а в сравнителния материал те са по-малко на брой – 1 или 2, изпълнени са дъговидно и са различни по размер, като първият е най-голям. Съвпаденията в признаците на почерка са незначителни на брой в сравнение с установените по несъмнен начин многобройни различия, посочени по-горе. За тези изолирани съвпадения не се установи да са съществени и да са с висока идентификационна стойност. Всички констатирани различия са илюстрирани от вещото лице Атанасов и от вещите лица в тройната експертиза с увеличаване на съответните фрагменти и обозначаването им със стрелки и подробно описание, което дава възможност на съда и сам да се убеди в наличието на тези различия в общите и частни признаци на почерка, отразен в ръкописния текст на завещанието и в ръкописните текстове от сравнителния материал, като тези различия са толкова съществени, устойчиви и достатъчни по обем, за да се направи извода, че изследваното завещание не е написано и подписано от В. Л., най-малкото – да се създаде основателно съмнение в авторството на изследваното завещание, което съмнение обосновава заключението, че ответницата не е провела пълно главно доказване на автентичността на завещанието. Съдът не възприема становището на в.л. Костадинов в приетата повторна съдебно-почеркова експертиза. На първо място, същата не е придружена с подходящ илюстративен материал, подкрепящ изводите на вещото лице /не са приложени илюстрации с увеличаване на съответните фрагменти и обозначаването по подходящ начин на констатираните съвпадения и различия в общите и частни признаци на почерка в изследваните документи/. Освен изводите на това вещо лице не са подкрепени от доказателствата по делото и от приетия сравнителен материал. Независимо от невъзможността да се установи дали многобройните различия в признаците на почерка в завещанието и сравнителния материал се дължат на различия в писмено-двигателния навик или са предизвикани от треморни трептения, в тежест на ответницата беше да проведе пълно доказване на автентичността на завещанието, т.е. да установи по несъмнен начин, че същите са резултат на смущения при завещателката в писмено-двигателния апарат в резултат на някоя от възможните причини: заболяване на централната нервна система, мозъчна атеросклероза, силен тремор и др. /заключение на в.л. Атанасов/, още повече че според първоначалната единична почеркова експертиза подобни са признаците, които се явяват при имитация на ръкописен текст и подписи. По делото ответницата не установи по категоричен начин наличието при ищцата на някоя от посочените причини. Вярно е, че същата е била в напреднала възраст, но нито от показанията на свидетелите, нито от приетите по делото писмени доказателства се установява наличието при ищцата на заболяване от вида на посочените или силен тремор. Напротив, според показанията на св.