Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.06.2020, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
149/2020
Подписан
02.06.2020

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73 град Сливен, 02.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 149 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3613 от 14.02.2020г. от ответника в първоинстанционното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от старши комисар Димитър Величков, действаща чрез процесуален представител по пълномощие срещу Решение № 96 от 29.01.2020г., постановено по гражданско дело № 4557 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Областна дирекция на МВР Сливен е осъдена на основание чл.

178, ал.1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на А.К.

А., ЕГН: **********, адрес: *** сума в размер 2246,08 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 319 часа за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 0,143 ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Ответната дирекция е осъдена на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 250,00 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 26.08.2016г. до 01.07.2019г. Предвид изхода на спора Областна дирекция на МВР Сливен е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца сумата от 500,00 лева – деловодни разноски, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд Сливен сумата от 239,84 лева – държавна такса и разноски в производството.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и необосновано. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (за краткост НСОРЗ) и в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата, е неприложима спрямо служебните правоотношения на държавните служители в МВР, тъй като техният статут е уреден в специалния закон и издадените въз основа на него наредби, в това число Наредба за организация и разпределяне на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време и Наредба за условията и реда за заплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР. Твърди, че в посочените нормативни актове през процесния период, нито към момента, не е съществувала разпоредба, подобна на тази на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Счита, че липсата на аналогична разпоредба не е въпрос на празнота, а на законодателна регламентация, на различен метод на регулиране на тези обществени отношения. Навежда аргумент, че не е налице неравностойно третиране на държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регламентират от Кодекса на труда, с оглед предвидените и получавани от първите определени материални и нематериални блага. Посочва, че в чл. 187, ал. 3 ЗМВР изрично било регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа за съответната смяна, за разлика от чл.136, ал. 3 и чл.140 КТ, а ищецът е работил на 12-часови смени, от които 8 часа нощен труд. Допълва, че специалният ред при регламентацията на извънредния и нощния труд за служителите на МВР изключва общите разпоредби и в частност тези на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Въззивникът посочва още, че при работата на смени, работното време се отчита по специален ред на служителите на МВР, което прави недопустимо аналогичното прилагане на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Освен това счита, че неправилно разликата след въпросното конвертиране се възприема като извънреден труд. Уточнява, че за да е извънреден труд, то той трябва да е положен в повече от установеното за служителя работно време, а в случая преизчислените часове не са положени в повече от ищеца, нито преди, нито след края на работното време, за която и да е смяна, защото реално не са отработени.

Счита, че не са налице и предпоставките в алгоритъма, уреден в самата НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд. С оглед всичко изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново по същество, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, действащ чрез пълномощник - адвокат Н.П.. Въззиваемият оспорва изцяло твърденията и възраженията във въззивната жалба и намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. Излага доводи, че в ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Посочва, че при спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време. Допълва, че предвиденото в нормата на чл.9, ал. 2 НСОРЗ е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразявал при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Излага аргумент, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал. 1 от ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл. 140 от КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие. Във връзка с предходния аргумент въззиваемият намира доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта в ЗМВР за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по административно дело № 8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл. 31, аналогична с тази на чл.

9, ал. 2 НСОРЗ.

В заключение въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Във въззивната жалба и в отговора ѝ не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило е становище чрез пълномощника, който заявява, че поддържа въззивната жалба, моли съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно, излага подробни съображения, аналогични с тези във въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от защитника на въззиваемия адвокатско възнаграждение като моли размерът на същото да бъде определен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото при съобразяване на измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ бр.

45/15.05.2020г.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения процесуален представител, в което последният оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли при прекратяване на производството за тази част от исковете, за която е налице отказ, съдът да не присъжда разноски на ответника за въззивната инстанция съразмерно прекратената част от делото. Не претендира разноски.

Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Районен съд Сливен е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва главен иск с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т.

2 вр.с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 319 часа за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. в размер на 2246,08лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 16.01.2020г) и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 250,00 лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 16.01.2020г.) за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба – 26.08.2016г. – 01.07.2019г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ така наречения ограничен въззив

(апелация), настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът А.К. А. е служител на Областна дирекция на МВР Сливен на длъжност „старши полицай“ за исковия период, както и към настоящия момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен период.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период, както и дали получените след преизчислението часове положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма на ищеца, представляват извънреден труд, който следва да се заплати по регламентирания в ЗМВР начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица.