Определение № 151 от 17.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500053 по описа за 2024 година Производството е по чл.122, ал.1ГПК.

С определение №237/10.01.2024г, постановено по гр.д.№ 7287/2023г на районен съд –Бургас е повдигнат спор за подсъдност между РС –Бургас и Софийски районен съд за разглеждане на исковата молба на К. П. Ч., действаща чрез пълномощника си адв.Ризов срещу „ЛЕНО“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“№96 с правно основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.2.4.б“е“,ii от договор за бизнес кредит с клиентски номер **/09.11.2021г, сключен между „ЛЕНО“ АД като кредитор, ЕТ „К. Ч.“, като кредитополучател и К. П. Ч., като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник.

В определението е посочено, че договорът, по който ищцата е съдлъжник и ипотекарен длъжник не попада под регулацията на ЗПК, тъй като е обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Наред с това сключеният договор има характер на двустранна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ - за обстоятелството, че сключената сделка от търговец е свързана с упражняваното от него занятие и налице законова презумпция по чл.286, ал.3 ТЗ. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че посочената сметка, по която е усвоена сумата е с титуляр физическото лице К. Ч. и това не може да рефлектира върху предварително уговорената цел на договора за бизнес кредит. Съдът, в противоречие с приетото от СРС, е счел, че специалната разпоредба на чл.113 ГПК е неприложима в настоящия случай и местната подсъдност следва да се определи по общото правило на чл.108, ал.1 ГПК, съгласно която исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 46845/23 на СРС е 1 предявена от К. П. Ч. против „ЛЕНО „ АД, с искане за прогласяване на нищожност на клауза по договор за бизнес кредит с клиентски № **/09.11.2021г, сключен между дружеството като кредитор, ЕТ „ К. Ч.“ като кредитополучател и К. Ч. като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник.Твърди се, че този договор е обезпечен с ипотека върху недвижими имоти на ищцата, а посочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уточнено е в молба от 05.10.2023г, че искът се предявява от физическо лице /както впрочем е посочено в заглавната страница на ИМ/, банковата сметка, по която е усвоен кредита е на физическото лице и той е усвоен за нуждите на ищцата в качеството й на физическо лице.Поради това СРС е приел, че се касае за договор за потребителски кредит и претенцията е предявена от потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. По тази причина при определяне на компетентния съд, който да разгледа спора според правилата на местната подсъдност, следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 ГПК- това е съдът по настоящ или постоянен адрес на потребителя.

Основният въпрос, който се повдига в случая е дали ищцата има качество потребител, при което съдът, на осн.чл.119,ал.3 ГПК, служебно да приложи разпоредбата на чл.113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, "потребител" е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.Същата дефиниция предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице, което, като страна по договор по ЗПП, действа извън рамките на своята търговска професионална дейност.

Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дело С-419/11 на СЕС, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото.В случая кредитополучателят е търговец /макар и не търговско дружество/, сделката е търговска, тъй като и двете страни: кредитор и кредитополучател са търговци и се презумира, че е свързана с упражняваното от търговеца занятие-чл. 286, ал.3 ТЗ.При търговците – физически лица е налице своеобразна двойственост, като те са едновременно субект на гражданското право /физическо лице/ и субект на търговското право/ едноличен търговец/.

Поради това не може да се приеме, че задължаването К. Ч. като съдлъжник и ипотекарен длъжник е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ирелевантно е по коя сметка е преведена сумата по кредита. Ето защо, независимо, че обезпечаването на задълженията по търговски договор чрез ипотека е направено от физическо лице, последното няма качеството на потребител по пар. 13 от ДР на ЗЗП .В този смисъл е практиката на ВКС в решение № 38/23.06.2017г по т.д.№2754/2015г в което е посочено, че физическо лице –съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да 2 се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник , не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални/ функционални връзки с посоченото дружество /аналогично и в определение № 9/10.01.2022г по ч. т. д.

№ 2702/2021г/. Действително, в молбата от 05.10.2023г ищцата е посочила, че кредитът е усвоен за нуждите й като физическо лице, но това е без значение, тъй като е важно с каква цел е отпуснат кредитът, а не за какво е усвоен - още повече, че самият договор е определен като такъв за бизнес кредит. За пълнота следва да се отбележи, че сключеният договор не попада под хипотезата на чл.9 от ЗПК, тъй като същият е обезпечен с ипотека /чл.4,ал.1,т.2 ЗПК/.

С оглед на горното следва да намери приложение разпоредбата на чл.108,ал.1 ГПК, съобразно която местно компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на юридическото лице – ответник и това е СРС.

Мотивиран от горното и на осн.чл.122 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от К. П. Ч., със съдебен адрес : гр.София, район Красно село, бул.Македония №18, ет.4 против „ЛЕНО“АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“№96 иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.2.4.б“е“, ii от договор за бизнес кредит с клиентски номер **/09.11.2021г, сключен между „ЛЕНО“ АД като кредитор, ЕТ „К. Ч.“,като кредитополучател и К. П.

Ч., като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник е СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .

Изпраща делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Препис да се изпрати на РС- Бургас за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3