Решение № 404 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100500454 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЯНА ГРУП“ ЕООД ЕИК 148109149 със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Възраждане бл.

21 ап. 79, представлявано от управителя Ф. И. А., срещу Решение № 3952 от 07.11.2024г., постановено по гр.д.№ 2089/2024г. по описа на ВРС, с което „ЯНА ГРУП“ ЕООД ЕИК 148109149 е осъдено да заплати на П. И. С. ЕГН ********** със съдебен адрес: ******, сумата от 750 лева, получена на 25.10.2023 г., на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, както и съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Конкретно се твърди, че „не може да иска връщане онзи, който е изпълнил един свой нравствен дълг“. Въззивникът сочи, че не е дал повод за водене на делото, като настоява за прилагане постановката на чл. 78, ал.2 от ГПК. Твърди, че е узнала за смъртта на майката на ищцата от служителката си, а не от самата ищца, като след проведен с последната разговор относно връщане на заплатеното вече възнаграждение е поела ангажимент за говори със счетоводителя си относно възстановяване на определена част от сумата. Изразява готовност за сключване на споразумение.

Твърди, че данъкът върху фактурираната сума е вече внесен в НАП. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения 1 иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна П. С., чрез пълномощник адв. М. Д., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Поддържа се, че договорът за социална услуга е прекратен с настъпването на смъртта на обгрижваното лице, считано от 26.10.2023г., съгласно приетата в договора клауза, а търсената сума е заплатена към ответника с банков превод от 25.10.2023г. Сочи се, че доколкото сумата, представлява авансово плащане по прекратения договор, то същата подлежи на възложителя. Настоява се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и въззиваемият, чрез пълномощник, настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Не е било спорно между страните, че на 29.09.2023 г., между страните по делото е бил сключен Договор за социална услуга – асистентска подкрепа с потребителя С.А.Ш., по който ищцата П. И. С. е заплатила на „Яна Груп“ ЕООД общо сумата от 1750 лева като последното плащане в размер на 750 лв. е направено на 25.10.2023 г. Не се спори и по факта, че ответното дружество е изпълнявало задълженията си по договора до настъпване смъртта на потребителя С.Ш. на дата 26.10.2023 г., от когато договорът е прекратен.

Установява се от текста на договора, че същият е безсрочен, с договорено месечно възнаграждение от 1000 лева.

Страните са се споразумели, че договорът се прекратява при неплащане на възнаграждението в договорения срок (три дни преди изтичане на платения период - т.3 от договора - Цена на услугата), по взаимно съгласие на страните по него, както и при смърт на потребителя на услугата.

Предмет на спора, пренесен и в настоящото производство, е има ли основание за задържане на процесната сума от ответното дружество.

Възраженията на въззивника са неоснователни, тъй като същият не установява наличие на годно основание за задържането й.

В конкретния случай е установено, че при получаване на процесната сума от 750 лева на дата 25.10.2023г. е било налице правно основание – договорът за социална услуга - което обосновава от правна гледна точка разместването на благата.

2

Сумата е дадена в изпълнение на съществуващо към съответния момент валидно задължение – да се плати възнаграждение срещу задължението на насрещната страна да изпълни своя ангажимент по обгрижване на потребителя. Доколкото със смъртта на последния действието на договора се прекратява автоматично, защото целта на договора не може да бъде реализирана за в бъдеще, то правните отношения между страните също отпадат за в бъдеще, поради което и получената сума, като дължима за грижи, които няма да бъдат осъществявани, подлежи на възстановяване на възложителя на услугата.

Неоснователно е възражението на въззивника за недължимост на сумата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи по причина, която не може да му се вмени във вина.

С посочената хипотеза се регламентира договорната отговорност на изпълнителя, според която длъжникът отговаря само за невъзможността за изпълнение, която не може да му бъде вменена във вина. В настоящия случай се установи, че договорът е прекратен безвиновно и за в бъдеще, от изпълнителя не се търси и очаква изпълнение, защото целта на договора вече не съществува, поради което и изпълнителят няма задължение по него, съотв. не му се дължи и възнаграждение.

За пълнота и на осн.чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чието решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските : С оглед резултата в производството и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, в случая – за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие в размер на 480 лева с включен ДДС.

С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3952 от 07.11.2024г., постановено по гр.д.№ 2089/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „ЯНА ГРУП“ ЕООД ЕИК 148109149 със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Възраждане бл. 21 ап. 79, представлявано от управителя Ф. И. А., да заплати на П. И. С. ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 480 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4